Публикувано на

Тролски бизнес | Култура – Брой 20 (2942), 22 май 2015

Тази седмица пак Н.В. Телекомът ще е във фокуса на вниманието ни, макар и изпод друг ъгъл, развлекателен. Поне като развлекателна се възприе от публиката класацията Топ 150 най-влиятелни българи в социалните мрежи, чийто инициатор, Телекомът, се зае с „нелеката задача” да подреди в йерархия „хората, които създават теми, водят разговори, определят дневния ред и са влиятелни в онлайн пространството”. Сферите на влияние, в които става класацията: Медии и реклама, Бизнес и предприемачество, Технологии, Общество, Култура и изкуство, Спорт.
Кой и как извърши тази класация? На страницата на изчезналия, но явно възкръсващ „Егоист” в рубрика, озаглавена „Методология”, можем да прочетем, че начинанието няма нищо общо с „безкрайните начини да се купува присъствие в социалните мрежи, да се създава фалшива популярност”. Нещо повече, то се случва въпреки „главоломното нарастване на т.нар. тролове”. Саморазграничавайки се от този долнопробен, пошъл бизнес с троловете, инициативата ни уверява, че е съвсем легитимна, доколкото ползва услугите на няколко водещи в областта на анализите и обработка на данни фирми, а именно: Talkwalker (експерти в мониторинга и анализа на съдържанието във Facebook, Twitter и Instagram); Brandwatch (Twitter); Synthesio и по-точно софтуерната платформа SynthesioRank за таргетирана реклама на продукти и услуги и определяне на т.нар. „инфлуенсъри”; Kred и Klout – спецове в измерване на влиянието въз основа на показатели, като ангажираност, споделяния, цитирания, харесвания, ре-туитове, брой последователи; Simply Measured, Social Bakers и т.н.
Както виждате, никакви троли, само кристално чиста, неутрална технология и обективни методи… Е, да, има и жури. Работата на членовете му е да „взимат предвид данните на тези компании”, за да определят накрая „възможно най-меродавните финални листи”. Кой е в това жури? Ами, виждаме в него блогър, даже два; онлайн ментор (каквото и да значи „онлайн ментор”); социолог от Галъп, кадър на Институт за свободен капитализъм „Атлас“, политически пиар, спортен журналист, основател на фондация. Накрая няма как да не се запитаме и кому е нужно всичко това – да внася йерархия в анархията на мрежата? Вярно, мрежата е пълна с безсъдържателни и вредни глупости, също и с тролове, друго си е някой да насочи вниманието ни към „най-влиятелните българи”, защото как иначе ще разберем, че са влиятелни! Нищо, че този „някой” е частен субект, чиито клиенти са други частни субекти, които при това изобщо не могат да се нарекат неутрални. Дори в политически смисъл! Класацията обаче не е обявена като „Най-влиятелните личности в приятелския кръг на Еди-кой-си” или „Най-влиятелните в полето на психо-дясното”, или нещо такова, тя е за „най-влиятелни българи”.
„Методологията“ не отчита и дребен детайл като този, че „наравно“ с публичните личности, обгрижвани вече от медийния и PR бизнес, участват и съвсем обикновени хора. И какво излиза? Излиза, че добрият стар наш престиж и влияние вече е бизнес, нечий друг бизнес, не наш, опиращ се на странни методологии, работещи с още по-странни величини.
„Приватизация на престижа” – изкоментира тенденцията проф. Дичев във Фейсбук. Според някои, става дума просто за предприемчиви хора, сетили се за тази ниша преди другите. Според по-скептичните, нещата са малко по-сложни, тъй като по резултата от подобни класации инвеститорите се ориентират къде да инвестират, издателите – кого да издават, избирателите – кого да изберат… Според трети, това е празен шум и голяма досада. За самите инициатори обаче „това е дългосрочен проект, който не само помага да разкрием какво се случва със социалните мрежи в България, но и как се използват, кои са атрактивните хора, теми, каузи”, нищо че според друга, нечия лична класация, „най-атрактивните хора, теми, каузи” може да са на дъното на кошчето за спам.
„Създаването на „Топ 150 най-влиятелни българи във Facebook, Twitter и Instagram” не е самоцелно упражнение, което приключва с публикуването на една класация”, обещават ни още инициаторите. То ще има бъдеще! Ние не подценяваме изобщо това бъдеще! Все пак, серията страховити събития в Близкия Изток, известна ни като „арабска пролет”, започна в Twitter. Медиите даже я кръстиха «туитър революция».

 

Публикувано на

Политиците в интернет | Култура – Брой 7 (2843), 22 февруари 2013

Глобалната мрежа до такава степен обезсмисли традиционните медии у нас като източник за информация, че бе въпрос на време политиците ни да заговорят сериозно за законодателни промени, които да регламентират механизмите за споделяне и коментиране на новини в мрежата. На 11 февруари в хотел „Шератон“ се състоя организираната от лобистката организация IAB България дискусия на тема „Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество„, на която политиците от различните партии споделиха вижданията си.
Според представителя на БСП Антон Кутев, новите медии са „мощно, но неконтролируемо оръжие“. Така е и това с пълна сила се чувства тъкмо от политиците, особено в предизборните периоди или покрай прокарването на някоя реформа. От една страна, те са изкушени от лесния и анонимен начин, по който могат да влияят на обществото, от друга, анонимността и леснотата на комуникацията често ги поставят в ситуация незабавно и публично да отговарят за някакво свое действие. Не им е лесно на политиците в тази двойствена ситуация, само че, за да правят законодателни усилия, е нужна по-основателна причина от тази да осигурят собствения си комфорт. Според официалната преса, стремежът не е въвеждане на цензура, а повишаване на отговорността на публикуващите съдържание онлайн. Освен това, мерките не трябва да засягат обикновените потребители, а единствено институциите. Тук обаче идва логичният въпрос: кой е институция в мрежата? И кой определя това? Дали изискването за отговорно отношение е свързано единствено със загрижеността (чия точно загриженост?) за достоверността на поднасяната информация в мрежата или отново въпросът опира до това кой и в каква посока ще поведе някакъв легитимационен дискурс?
Добре е да има закон, който да задължи собствениците на онлайн медии да излязат на светло, наред със собствениците на всички други медии. Не е зле и гражданската журналистика да бъде акредитирана да отразява важни събития, само дето това би означавало официална регистрация и прескарта, гарантирана от държавата, а реално погледнато, няма начин и един от влиятелните ни, съществуващи в този момент сайтове, да получи такава акредитация. Причината е близка до ума: те са антиправителствено настроени. И ще са такива, докато това е необходимо, т.е., винаги. Гражданските медии, за разлика от официалните, не разполагат със средства, но вършат своята работа добре, имат своята аудитория и репутация, а оттам и легитимност пред обществото. Кому са нужни подобни сертификации за компетентност, освен може би на самите сертифициращи?
Има обаче и още един деликатен въпрос, свързан с публикуването в мрежата, който вълнува обществеността, и той е свързан с анонимните платени коментари в социалните мрежи, форуми и сайтове, платените социологически проучвания и прочее пропагандни услуги. За тях не се знае много. Как и кой ги поръчва? Кой и къде ги предлага? Как точно ще бъде регламентирани, след като ефективността им зависи от това доколко тайно се упражняват? Наскоро се случи нещо нелепо във форума на Дневник, което провокира смях, но и доста питания – под интервю на премиера се появиха коментари, които очевидно не бяха автентични. В единия от тях разсеяният поръчков коментатор дори бе изпуснал част от дадената му инструкция къде и как да публикува.
На фона на вече разразилите се през лятото скандали около огромните суми, заделени от Земеделското министерство не за земеделие, а за PR фирми, които да развиват Facebook и Twitter профили с цел популяризиране дейността на министерството, обществото няма как да не се интересува при какви условия се извършват подобни услуги. IAB например, обединило в себе си 9 пълноправни и 25 асоциирани члена, декларира открито на сайта си, че е лобистко сдружение, чиято цел е да подпомага растежа и развитието на интерактивния маркетинг и реклама в България (в това число и политически, предполагам), да генерира бизнес за своите членове и да лобира за техните интереси. Може би IAB или поне Икономедия като член на IAB има намерение да внесе прозрачност някой ден кой се занимава с пропаганда из форумите и блог-хъбовете на изданията й?
Публикувано на

Чичиков upgraded | Култура – Брой 33 (2736), 01 октомври 2010

Намерението да пиша за Twitter винаги е било осуетявано от някоя важна тема. Междувременно самият Twitter стана доста важен. Навярно сте чували за тази социална мрежа, превърнала се за кратко време в един от сайтовете с най-мощен трафик в света, а с това – и в плодоносно поле не само за маркетинговите труженици, но и за някои доста интересни индивиди – предприемачи, напомнящи с дейността си находчивия герой Чичиков от романа-поема „Мъртви души“ на Гогол, с тази разлика, че не става дума за търговия с покойни крепостни селяни, а с предполагаемо живи… Twitter фенове.
Как така? – ще попитате. Не се шокирайте, това е просто бизнес като всеки друг. Повече фенове или, ако щете, последователи (followers) на фирмената ви страница в Twitter означава повече трафик през сайта ви, а с това и повече печалба. Ако присъствате в Twitter, но по някаква причина никой не ви забелязва, модерните версии на Чичиков ще се надпреварват да ви обещават: „гарантирано и измеримо/проследяемо количество последователи“; „ниски цени за реални последователи“; „гео-таргетирани последователи“ и прочие благини. Разбира се, те няма да пропуснат да ви предупредят: „Ако ви трябват куп хора, които да спамите и на които да досаждате с безсмислени съобщения, забравете за нас!“. Защото предлагащите Twitter маркетинг най-много от всичко мразят спамерите. Бидейки почтени господа, те ще настояват да ви предложат смислено и честно (sic!), легитимно, евтино, времеспестяващо, висококачествено, точно прицелено и релевантно промотиране на вашия бизнес (кауза, марка, име). Така че, спамерите и безсрамните маркетьори – вън! Сега вече сте наясно, нали?
Бидейки наясно, вече можете да поръчвате.
В Get Many Fans за 4000 човека ще ви поискат скромните $200. Ако не сте доволни, ще получите обратно парите на Paypal сметката си в 60 дневен срок. В Get-More-Twitter-Followers са по-умерени. Там можете да избирате между три различни оферти с пакети от по 500, 1000 и 2000 последователи плюс неизменното „пълно задоволяване и 100% щастие“.
Но какво все пак значи „честно“ сред продавачите на влияние в Twitter? Това значи, че купувате реални, живи хора, а не ботове? Как да разберете, че са хора ли? Ами общувайте с тях! Лесно е. Ако са хора, ще откликнат.
Сега сигурно ще се запитате: бидейки реални хора, ще знаят ли вашите нови последователи, че вървят в пакет по няколкостотин или няколко хиляди на съответната цена? Предоставили известна информация за себе си, те вероятно се досещат, че са мишена на прицел, но е силно противопоказно за бизнеса ви те – а и който и да било друг – да знаят повече. Достатъчно е, че методът е безопасен и легитимен. Звучи невъобразимо, че нещо може да е непрозрачно и в същото време легитимно, но явно е осъществимо. Самият Twitter го прави – подбира ви хора, подходящи за приятели, чрез услугата си Suggested User List (SUL). Характерното за тази услуга е (или по-скоро беше, преди да я опропастят предприемачите), че подборът става автоматично въз основа на ключовите думи и таргетиращите спецификации на сайта ви. Никакви привилегировани! Днес обаче спокойно можете да наемете фирмичка, която въз основа на вашите ключови думи и спецификации да добавя приятели към профила ви, периодически да почиства неоткликващите и да повтаря процеса на добавяне и отсяване, докато стигне до поръчаната от вас бройка трептящи от взаимност фенове.
Замислете се за възможностите, които се откриват пред вас! Не е задължително да лансирате някакъв продукт, можете да инвестирате в промотирането на някаква политическа кауза, например. Или в самопромотирането си. Всеки от нас с двеста излишни долара на кредитната си карта би могъл да стане знаменитост от поне локален мащаб. Как да наречем това, ако не справедливост?
В началото на 2009 известният предприемач и майтапчия Джейсън Калаканис предложи на Twitter 250 000 долара за място в SUL и му бе отказано, но ето че днес по eBay можете да си закупите хиляди последователи за по-малко от пени всеки, „гарантирано“ и по „доказан и безопасен метод“. Това, естествено, ще бъдат ботове или евтина китайска стока, както се шегуват в Techcrunch, произведена в някоя ферма за Twitter фенове. Те ще спамят феновете ви и ще ви карат да изглеждате като идиоти, но кой вече не е идиот в мрежата?
Публикувано на

PR в мрежата | Култура – Брой 28 (2555), 24 юли 2009

Наскоро се натъкнах на доста емоционална статия на Брайън Солис, озаглавена ‛Положението на PR, маркетинга и комуникациите‛.

Брайън Солис не е случайна личност. Той е виден PR-експерт, изобретил термина PR 2.0 още в края на 90-те години, а неговата фирма FutureWorks е известна с това, че откакто съществува, комбинира традиционните PR техники с тези на социалните (web 2.0) медии.

В статията си Солис говори за кризата, в която се намира PR-браншът напоследък, и признава, че вината за това положение на нещата е и в самия PR бизнес. Наследствената обремененост на PR-бизнеса1 е нещо, което експертът не се и опитва да крие, но като че ли не е готов да приеме и изчезването му, затова пламенно изразява надеждата си, че въпреки песимистичните предвиждания, ще умре не самият PR, а единствено познатият ни досега PR. И, обратно на популярното виждане: социалната медия web 2.0 ще го унищожи единствено като бизнес, но не и по принцип.

Тук, удивени, че убит като бизнес, PR-ът може да продължи да съществува, ще решим, че обвързан доскоро с частните комерсиални интереси, сега той ще мигрира ведно с навиците си към други (например обществени) интереси. Четейки нататък, обаче, се натъкваме на следните трогателни напътствия на PR-гуруто към последователите си:

‛Слушайте хората, ангажирайте се, степенувайте по важност и израствайте вътре в общностите, от които зависят вашето развитие, репутация, контакти като човек и професионалист.‛

Или, с други думи, показвайте повече емпатия, ако искате да сте близо до сърцето на тези, благодарение на които съществувате. Чиста философия на вампиризма, нали!

Това ме кара да се сетя за едно старо и също толкова трогателно есе на Пол Греъм от 2005 г., озаглавено ‛Подводницата‛.

Пол Греъм е програмист и предприемач, изобретател на Lisp, един от най-старите програмни езици. Освен това е и писател с въображение. Той прави паралел между PR-а като дейност и Web 2.0, противопоставяйки ги съответно на рекламата и старите медии, издържащи се от нея.

В есето си Греъм твърди, че старите медии сами са виновни за упадъка си поради собствената си недобросъвестност (продажност, неточност, небрежност). Някой журналист би казал точно обратното – че му е все по-трудно да е журналист и да работи добросъвестно в напълно приватизираните и подкопани от PR-и, пресаташета и пресслужби медии.

PR-ът, според Греъм, обаче е нещо подривно, революционно и най-вече демократично (защо не анархистично?), тъй като в сравнение с рекламите, които са по силите единствено на богатите компании, PR-ът е достъпен за всеки. Така, „вместо да си купуват реклами, които читателите игнорират, фирмите плащат, при това далеч по-малко, за да се пъхат директно в новините“. Чрез блогерите. А понеже блогерите са честни и ‛за разлика от медиите, които могат да си позволят да публикуват платени PR публикации, не го правят‛, това е и причина хората да ги обичат. Греъм е писал този текст, когато пропагандата и ‛оптимизирането‛ на търсенето в интернет все още не е било чак такава напаст. А комерсиализирането на блогинга е било в навечерието на своя възход (един от най-посещаваните блогове в мрежата, boingboing.net започва да монетаризира трафика си от 2004 насетне). Но блоговете наистина продължават да се харесват на хората, най-малкото защото позволяват на всеки да си има такъв, да бъде лесно откриваем в Google и да позволяват директни коментари (понякога).

Ще ми се да кажа нещо за особеностите на тукашния блогинг и PR 2.0 проявления, но в момента, вероятно поради временно черногледство, виждам само дребнаво боричкане за трафик и отчаяни опити за монетаризирането му.

Успокойте се, от монетаризация на трафик никой не е успял да направи бизнес, дори Фрауенфелдер с неговия boingboing.net.

1. Publick Relation (PR) – това е институционализираната връзка на частния интерес с обществеността. Пионер в бранша е племенникът на Фройд – Едуард Бернайс, който в началото на ХХ век се е досетил да комбинира теорията за психология на тълпата с психоаналитичната теория на великия си чичо с цел да манипулира масите посредством медиите.