В предишната колонка споменах за Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP) и Закона за киберобмен на разузнавателни данни и защита CISPA , както и това, че тези две новости в глобалния законодателен пейзаж са съвсем неприемливи от гледна точка на гражданските свободи в мрежата.
Какво се крие зад тези две нови абревиатури, например зад ТРР? Накратко, за по-неразвития южноамерикански и далекоизточен свят това е същото, което е АСТА за Европа и за по-силните азиатски страни – търговско съглашение, целящо да уреди отношенията им със САЩ. Подписано през 2005, ТРР дори не е ново, но причината едва сега да попадне във фокуса на медийното внимание е, че е минавало за относително незначително съглашение с по-слабо развити държави. Оттук става ясна и причината за особената му свирепост в сравнение с АСТА – от ниските локални правни стандарти в държавите, подписали го, от пълната липса на обществен дебат там, нежели на парламентарен контрол… В законодателствата на държави, като Малайзия, Перу или Виетнам, може да се инжектира буквално всичко, а нас тук в България това би следвало да ни интересува поне дотолкова, доколкото ни дава още една отправна точка за преценка на собствения ни потенциал като общество и то в ситуация, в която дори привикналата към високи правни стандарти Европа вече с труд се съпротивлява на делириумната алчност на Холивуд и неговите лобита.
Ето и някои конкретни детайли, очертаващи разликите между АСТА и ТРР.
1. Докато ACTA може да предостави на съответните органи в дадена държава властта да изискат от доставчиците на интернет идентификация на нарушител при определени условия, TPP ще установява твърда процедура, задължаваща към това.
2. TPP, за разлика от ACTA, ще осигурява технологична протекция на авторските права, без това изобщо да достига до вниманието на потребителите и съгласието им да се счита за необходимост.
3. При TPP наказанията за нарушени авторски права ще се съизмерват с тези на сериозните криминални престъпления.
4. ТРР ще изисква санкции за нарушения на авторското и сродните му права дори и когато няма пряко или косвено мотивация на финансова печалба, а страната на губещия (най-често обикновен потребител, съден от могъща компания) ще поема разходите по делото.
5. Докато ACTA позволява на подписалите страни свободата на изключенията в случай, че решат, че е уместно, ТРР изобщо не предвижда подобен балансиран подход.
А какво може да се каже за описвания като нова и още по-опасна версия на SOPA/PIPA Закон за киберобмен на разузнавателни данни и защита, т.нар. CISPA? На пръв поглед, CISPA, за разлика от SOPA/PIPA, дори не е насочен срещу пиратството, а има за цел улесняване на частните компании в споделяне с правителството на САЩ на информация за потребителите с цел предпазване от сайбър-заплахи. Тези законопроекти, обаче, споделят и някои прилики, макар и не точно в процедурните елементи.
Например, в случая на CISPA не става дума за черни списъци или блокиране на имена на домейни, а чисто и просто за снемане на отговорността от частния сектор при споделяне на потребителска информация с правителството. И тъй като става дума най-вече за защита от промишлен шпионаж от страна на чужди държави, като Китай и Русия, също както при SOPA/PIPA е ползван терминът „кражба на интелектуална собственост”.
Приликата е и в непрозрачния, труден за еднозначно интерпретиране език, на който са дефинирани и двата законопроекта.
Какво, например, значи „стоки и услуги, ползвани за целите на киберсигурността“? Един ваш Facebook статус никога не е писан, за да бъде ползван за целите на киберсигурността. Според CISPA, обаче, на Facebook статусите ви може да се погледне по различни начини, в това число и така, че правителството да е в състояние да изиска от Facebook или кой да е друг доставчик на информационни услуги достъп до всеки един от тях.
CISPA, чието гласуване в Конгреса на САЩ е насрочено за понеделник, 23 април, се радва на широката поддръжка и спонсорството на 105 негови членове и на 28 представители на частния сектор, между които Microsoft, Facebook, Intel, IBM, Oracle, Symantec, Verizon и др.