Направило ли Ви е впечатление, че от доста време виждате новини и обновления само на едни и същи хора на вашата стена?
Онтологическата полиция на бъдещето | Култура – Брой 37 (2740), 29 октомври 2010
Правилен въпрос* | Култура – Брой 12 (2539), 27 март 2009 Начална страница
Чисто съвпадение, но по времето, когато в мрежата се дискутираха тези проблеми, се появи и добрата новина за скорошното пускане (през май) на адрес www.wolframalpha.com на търсачката Wolfram Alpha. Тя е дело на Стивън Уолфрам, британски математик, известен още от 70-те години на миналия век с разработката си на системата за компютърна алгебра SMP (Symbolic Manipulation Program), а после и на мощния научен инструмент Mathematica (1988), представляващ сложна система от библиотеки с елементарни и специални математически функции, огромни масиви разнообразни данни, инструменти за визуализация и за обработка на изображения, статистически библиотеки и още много други. Уолфрам е известен също и с диспута, който е предизвикал с гигантския си емпиричен труд New Kind of Science (‛Нов вид наука“), който е изграден върху представата, че Вселената е дигитална по своята същност. Тази негова представа, както и опитът му с Mathematica, са залегнали в основата и на Wolfram Alpha, която, по думите му, е „смес от много и умни алторитми, евристика, езикови открития и грижа за езика и неминуемо ще доведе до сериозен теоретичен пробив… И докато Google просто доставя документи на базата на търсене по ключови думи, тази търсачка има амбицията да улесни хората да правят своите запитвания на естествен език: просто едно въвеждане на въпрос в празното поле и получавате достъп до огромна система от данни и алгоритми.
Нова Спивак – пионер на web3.0 и предприемач, казва за работата на тази ‛машина за отговори“ следното:
‛Wolfram Alpha е система за изчисляване на отговорите на въпроси. За да изпълни задачата си, тя ползва вградени модели от различни области на знанието, допълнени от данни и алгоритми, представляващи напълно реално познание.“
Всички знаем колко скаран е Google с естествените езици и как премахва от търсенето всичкия този ‛незначителен словесен шум“ – определителните членове, предлозите, съюзите. С това обаче Google неусетно влияе на начина, по който започваме да си служим с езика; ‛гугълизира“ го, превръща го, за добро или зло, в мозайка от ключови думи, вместо в логически свързани изречения, които на свой ред да са свързани помежду си в логични абзаци. За някои това е печална перспектива, за други – не чак толкова, но истината е, че винаги трябва да има алтернатива.
Според някои достойнствата на бъдещата търсачка се преувеличават с цел реклама, а справянето с естествените езици на Wolfram Alpha е всъщност заобикаляне на проблема с предварително заложен контекст на търсенето – задаване на въпроси от научно естество. Освен това, много от нас знаят, че почти от година функционира бета версия на подобна сeмантична машина за отговори True Knowledge .
Истината обаче е, че всяка една мощна алтернатива на Google ще бъде топло приета от ползувателите на интернет, защото (цитирам случаен анонимен коментар под статията, посветена на Wolfram Alpha в CNET): ‛… когато web навлезе в 90-те, се надявах тя да заздрави демокрацията, помагайки на всеки по-лесно да научава фактите. Но web прекалено бързо се наблъска с толкова много пропаганда, че можете да си изкарате душата от ровене с google и още да продължавате да вярвате, че Ал Гор е открил интернет… Може би все пак тази търсачка ще пресява по-добре преувеличенията?“
**“Правилен въпрос‛ е заглавието, с което разказът ‛Ask a Foolish Question“ на Робърт Шекли е известен в мрежата на български и е достъпен на следния адрес: http://www.sfbg.us/authors/r/robert_sheckley/Stories/Ask_a_Foolish_Question.htm
Фолксономия
Един неологизъм доби важност напоследък в мрежата. Това е думата фолксономия. Производна на други две думи – „folk“ (общност) и „taxonomy“, и служеща на някакви локални, вътрешно общностни нужди от класификация на нещата, тя лесно може да се обърка с това, което Дюркейм и Леви Строс наричат folk taxonomy. В действителност става дума за нещо по-различно. Фолксономията е лъжетаксономия – произволна и ползваща за нуждите си неконтролиран набор думи, тя не е йерархично организирана номенклатура, тя е метод за организиране на съдържанието предимно в интернет среда, а целите й са строго локални – да категоризира и прави откриваемо съдържание вътре в сайта в който е възникнала.
Доколкото ми е известно, най-добрия пример за фолксономия си остава популярният сред любителите-фотографи сайт Flickr ( http://www.flickr.com/ ). На практика това изглежда така: посредством интерфейса на Flickr ползувателите прикачват като етикети една или две ключови думи към отделните единици съдържание (снимки) и тези ключови думи се визуализират под формата на линкове. Именно системата от линкове прави всяка единица съдържание в сайта лесно откриваема. Нещо подобно имитирам и аз в колонката си от известно време – добавям ключова дума отстрани на заглавието с цел да ориентирам четящия в разнородността на материята която обглеждам, но моята таксономия е двойно фалшива, тъй като ключовите ми думи не само са произволни, но и не представляват линкове.
Но да продължа с фолксономията, с нейните положителни качества и недостатъци. Полезността на фолксономията се състои предимно в нейната отвореност. Тя възниква ситуативно, от долу на горе, в процеса на обмен и работа с всичките произтичащи от това възможности за конвергенция и асоцииране на несходни на пръв поглед неща. Тя е инструмент за откриване на нови сходства, на нови неочаквани метафори и дълбини от смисъл, ставащи явни само при някоя неочаквана близост. От поетична гледна точка това е добре, но фолксономиите си имат и явни недостатъци. Те се славят с ненадеждност и непоследователност. А всичкият този meta шум, произтичащ от полисемията, синонимите и инфлексиите изпъстрящи езика ни, обременява ползувателя и намалява ефективността на търсенето на информация. Независимо от всичко, за фолксономиите може да се каже, че са един от атрибутите на web 2.0. Познатата ни от старите html сайтове йерархичната система от директории и поддиректории изчезва, за да отстъпи място на плоските омрежени структури; вече няма дървовидност, има ризоматичност; няма хаос от папки, а безотказни, спретнати бази данни. Но това е фолксономията в рамките на един сайт. Интересно е да се помисли, как тя се отнася към алгоритмите на Google за търсене на ресурси в мрежата. Фолксономиите като инструмент за търсене не са част от www протоколите и изглеждат направо подривни спрямо статуквото на търсачките в глобалната мрежа. Абстрактно погледнато обаче, Google също е основан на една широка фолксономия. Как точно? Отново чрез ключови думи. Всяка страница в мрежата е откриваема благодарение на известно количество зададени предварително ключови думи, които ние вграждаме в мета-информацията в кода на страниците си. Това са думите чрез които искаме да ни откриват в мрежата. Тези мета-данни също могат да бъдат доста произволни, но за разлика от изложената на повърхността, видима фолксономия на Фликр, остават вградени в кода и невидими за очите.
Атрибут или не на web 2.0, фолксономията вече бива обговаряна като крачка към това, което най-често се свързва с появата на web 3.0 – семантичната web, тази web, в която софтуерни агенти (ботове) ще са в състояние да реагират на смисловото съдържание на страниците, достъпно доскоро само на хората.