Опитвам се да намеря максимално адекватен и благозвучен превод на термина memory circuits. Несъмнено става дума за „вериги памет“, но как би звучало това на аудитория с хуманитарно образование? Мъгляво, студено, безлично, лишено от поетичност? Поредното понятие-нашественик в светлите селения на морала, етиката и поетиката, обозначаващо поредния одиозен симулакър на човешката памет. Всъщност, в механизма, по който паметта ни оперира, няма нищо възвишено. Става дума за съвсем материални неща – съвкупност от електрохимични процеси между молекули белтък. Този механизъм е един и същ както когато запаметяваме абстрактни математически уравнения, така и Омирови хекзаметри, факт! Грубо погледнато, и изкуствените memory circuits правят същото – те са електрически вериги, които, за разлика от обикновените, пренасящи ток вериги, задържат и съхраняват електрическия заряд в себе си дори и след като захранването е било прекъснато, сиреч „помнят“.
Сайбърпънк реминисценции | Култура – Брой 28 (2776), 22 юли 2011 Начална страница
Какво би станало, ако въз основа на тези сходства между невронните вериги в мозъка ни и изкуствените вериги памет си представим верига, която служи като електронен мост между тях – мост между човек и машина?
Всъщност, такава верига съществува. На 4 юли т.г. в онлайн изданието на научния седмичник Advanced Materials се появи публикация, озаглавена „Относно веригите от напълно мек материал: прототипи на полутечни устройства с характеристика на мемристори“ („Towards All-Soft Matter Circuits: Prototypes of Quasi-Liquid Devices with Memristor Characteristics“).
Разработката е на екип учени в университета в Северна Каролина, измежду които и един българин: д-р Орлин Велев.
Средство „меко и пластично, функциониращо крайно добре във влажна среда – подобна на тази в човешкия мозък“ – така определят новото изобретение участниците в екипа. Напоследък като че ли учените само с това се занимават – с всевъзможни разработки, вдъхновени от аналогията между мозък и компютър. Вече е ставало дума за мемристорите, разработвани от Бей Лю в Мичиганския университет („Култура”, бр. 15/2010). Забележителното в новоизобретения вид вериги с мемристорни свойства е, че те наистина са полутечни. Конструирани от галиево-индиева амалгама, поместена в желе на водна основа, те имат физическите свойства ни повече, ни по-малко, на желатинов бонбон. А промяната в съпротивлението на металната капка се постига с тънък окисен слой по повърхността й.
Бидейки меки и влаголюбиви, тези вериги могат да бъдат имплантирани в жива тъкан много по-успешно от обикновените досегашни чипове и да извършват там най-различна работа – от наблюдение на биологичната активност на органи до мониторинг и събиране на данни. А ако въображението ни позволи – и много повече.
Коментарите в мрежата са учудващо лаишки и варират от шеговити подмятания относно възможните сладкарски заместители на желето до зловещи предчувствия за последствията от имплантиране на подобен синтетичен индиево-галиев „тумор“ във и без това проблемната дренажна система, наречена човешко тяло. Други пък се чудят по какъв начин мозъкът би разкодирал информацията, запаметена в този изкуствен носител, при условие, че интерфейсът между човек и машина, този единствен досега познат ни начин да общуваме с творенията си, на практика ще отсъства?
Аз пък се сещам за един термин, нашумял във времената на сайбърпънка през 90-те и препращащ към доста по-ранни неща, каквато е например инфо-психологията на Тимъти Лиъри. Става дума за мъглявия термин „wetware”. Той се състои от думата „wet” – „влажен“ и думата „ware“ – „изделие“ и в културата на сайбърпънка може да означава както данните, съхранявани от една биосистема (семе, животински зародиш, вирусна ДНК), така и електрохимията на мозъка и всичките тези модни психеделични средства за намеса в нея с цел нейното стимулиране.
Така че, в отговор на тези, които се чудят какво ще замени интерфейса между мозъка и импланта, бих употребила термина wetware, за да припомня главната цел на разработката на учените от Северна Каролина – да изнамерят точно този мост между човек и машина. Имплантът е този мост, този интерфейс. До какви светове ще ни отведе, можем само да гадаем. Научна фантастика, това е наука, която все още не се е случила, казват в мрежата. Останалото е въпрос на време.