Нещо се е случило с езика! | Култура – Брой 18 (2766), 13 май 2011

На 3 май, Световния ден на свободата на пресата, на сайта за разследваща журналистика Биволъ бе публикувана статия, озаглавена Wikileaks: Българските медии – продажност и корупция.
Статията представлява анализ на състоянието на медиите у нас и на тенденциите в развитието им, направен въз основа на секретната грама на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент и допълнен с информация от други източници – грами от посолствата на други балкански държави, анализи на Сметната палата и т.н.
Един Световен ден предразполага към дистанция и замисляне върху глобалното състояние на нещата, но в името на последователността ще маркирам някои възлови елементи от локалния пъзел, който Balkanleaks очертават и който разкрива тенденции, някои от които не само локални:
1. Политическите партии у нас „заплащат на черно журналисти, издатели и ТВ продуценти за интервюта и новинарско отразяване“.
2. „Купуването“ на медии става и официално, чрез договори за „информационно медийно обслужване“, а заплащането става с пари на данъкоплатците.
3. Политика, бизнес и медии се хибридизират помежду си, а границите между платения пиар и автентичната журналистика се размиват.
4. Сред собствениците и редакторите в големите национални електронни и печатни медии има немалко бивши сътрудници на комунистическата политическа полиция.
5. Властта у нас прави опити да ограничи медийната свобода чрез закони, с което страната ни си съперничи може би само с Гърция.
6. Аудиторията на сериозната преса мигрира към жълтата и това води до срив в нивото на журналистиката като цяло.
Дотук обаче с цитирането на анализа на грамата на Макълдауни. Тя може да бъде прочетена на Биволъ в превод на български и в оригинал на Balkanleaks  и извън контекста на моите собствени разсъждения, които неизбежно ще се сторят марксистки някому. Всъщност, разсъжденията ми, провокирани от публикацията на Balkanleaks на датата 3 май, са относно това, какво се е случило с езика, та вече е почти невъзможно да се гледа на него като на някаква прозрачна система за размяна на идеи и информация? Езикът става все по-ирелевантен и в същото време все по-важен! Тече повсеместна колонизация на всички области на живота ни от езика! Животът ни е буквално канибализиран от него!
В момента тече не само необратимо сливане на жълтата и сериозната преса, на политика, бизнес и медии и не само у нас. Преплитат се помежду си, посредством езика, всички дейности, свързани с употребата му: политиката, изкуството, образованието, науката, новините, забавлението, рекламата, трудът. Всички те клонят към една обща и безалтернативна, еднородна маса, бълвана от тези нови, т. нар. креативни индустрии. А политика, абсорбирана от креативните индустрии, вече не е политика. Маркетингът вече не е просто маркетинг. Изкуството пък, само по себе си, вече е нищо, ако не е впрегнато в каручката на някаква утилитарност. В крайна сметка, тъкмо благодарение на просмукването на езика на всички нива на нашия живот и дейност, в обществото тече радикална деполитизация и то точно в смисъла на демодираното уж „общество на спектакъла“. За тези, които все още дебнат кого да изобличат в левичарство: дори „архетипите“ на лявото и дясното са се слели и са вече неразличими един от друг. Благодарение на езика!
В условията на „хиперкапитализъм“ ние сме част от една глобална система за електронен обмен и търговия с лингвистифицирани, флуидизирани, превърнати в стока ценности. Може ли икономика, разчитаща на нещо толкова нееднозначно и несигурно, каквото е смисълът на изговореното и написаното от нас, да функционира безпроблемно?
Въпросът е риторичен!
Но да се върна към грамата на Макълдауни. Много от нас със сигурност пак ще попитат: и какво следва от публикацията й? Какво ще се промени от разсекретяването и на други грами занапред? Вероятно много неща, но на първо време ще се промени нашето собствено отношение към информацията. Докато гледаме на нея с рефлекса на закоравели любители на сензации и жълта преса, тя ще си остане безполезна.
P.S. Поради чисто техническо смущение по канала ми за комуникация с г-н Чобанов и в името на точността на всичко свързано с Balkanleaks, публикувам отново един от въпросите си и точния отговор, даден ми от г-н Чобанов (вж. Култура, бр. 16 от т.г.):
– Какво ще определя интервала между отделните публикации на грами и как ще се избегнат упреците в изчакване на подходящия, от гледна точка на някаква конюнктура, момент?
– Ще се стараем да публикуваме по една или две теми на седмица. Какво и кога ще публикуваме, е въпрос на редакционна политика, като целта ни все пак е публикациите да имат отзвук, а не да потъват поради липса на подходящ информационен фон.

Енциклопедия на престъпността | Култура – Брой 16 (2764), 29 април 2011

На 21 април сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ уведоми читателите си, че в скоро време възнамерява да публикува резюметата на над 1000 дипломатически доклада от периода 1986 – февруари 2010 г. в които се споменава България и други някои страни от региона. Архивът се състои от дипломатически доклади предимно от американското посолство в София от над 3000 страници, съдържащи над 1100000 думи. Оригиналното им съдържание ще може да бъде видяно най-напред в сайта Balkanleaks преди официалната им премиера на Wikileaks. На сайта е публикувана графика, от която се вижда, че повече от половината са с гриф “Поверително” и “Секретно”. Има и диаграми, посочващи кои са най-често срещаните ключови думи, имена на партии и политически лидери. Явно ни очаква своеобразна хроника на злото, някаква изчерпателна „енциклопедия на късния български преход“, из която ще можем да навигираме лесно, за да научим в детайли кои са главните действащи лица (лидери, партии, престъпни босове, бизнесмени) и връзките в които влизат помежду си (организирана престъпност, корупция, пране на пари, опорочаване на съдебни дела, посегателство върху свободата на словото).
Коментарите, на които се натъкнах в социалните мрежи и във форума на самия сайт, засега са в познатия диапазон: от скептичното: „И какво ще се промени с огласяването на грамите?“, та до възмутеното: „Огласяването на информация, засягаща държавни работи, е недопустимо безобразие“.
На скептиците вероятно трябва да се отговори така: дори и да знаем какво се случва у нас, останалата част от света също има право да узнае – това първо. И второ: когато процесите в света текат глобално, наивно е да се мисли, че нашите собствени проблеми са дребни, локални, засягащи единствено нас, а не част от световните.
На възмутените етатисти пък би следвало да се отговори, че публикуването на секретни грами не е банално киберхулиганство, целящо да забавлява плебса с непочтителност към институциите в жълт вестникарски стил. Все пак, светът, в който живеем, не зависи от волята на олимпийски богове, а от действията на обикновени простосмъртни. И ако нашата лична информация напоследък представлява интерес за кого ли не, без нито една институция да е в състояние да ни гарантира неприкосновеност, няма причина да не желаем и ние на свой ред да бъдем информирани: за тези, които ни управляват, за начина, по които биваме управлявани, за евентуалните последствия от тяхното управление. Изгубилите легитимност институции би следвало да изгубят и възможността да ни тероризират.
Всъщност, има някои въпроси, които трябва, да бъдат зададени на „Биволъ“. Аз го сторих и получих веднага отговор от Атанас Чобанов, един от двамата основатели на сайта:
В какво ще се състои обработката на грамите и каква информация ще се изгуби по време на обработката?
Заличава се информацията за информаторите на американското посолство, които не са политически или публични фигури и биха могли да бъдат реално застрашени.
По какъв точно начин циркулира информацията между Balkanleaks и Wikileaks?
„Биволъ” получава от Wikileaks достъп до грамите, публикува свои преводи и анализи на български по избрани теми, а на balkanleaks.eu ще се публикуват текстовете на грамите на английски и резюме на анализите на английски. Уговорката с WLcentral е да се публикуват анализите на английски и при тях.
Какво ще определя интервала между отделните публикации на грами и как ще се избегнат упреците в изчакване на подходящия, от гледна точка на някаква конюнктура, момент?
Wikileaks ще публикува с няколко дни закъснение редактираните текстове на грамите на своя сайт. Това е нормалната практика, установена при работата с други партньорски издания, за да се даде възможност на партньорите да привлекат повече читатели на аналитичните материали.
В заключение Атанас Чобанов сподели: автентичността на лийковете може да се гарантира единствено от това, че са предоставени по силата на споразумение, подписано лично от Джулиан Асанж при среща на живо. Досега няма сведение представител на Държавния департамент да е отрекъл автентичността на грамите.

 

Информационните орки | Култура – Брой 11 (2759), 25 март 2011

През февруари т.г. на Cryptome, един американски сайт, посветен на новости от областта на криптографията, свободата на словото и кибер-надзора (а често и на критики към Wikileaks) се появи линк към либертарианския наследник на разорилия се Living Marxism, Spiked.  Там бе публикувано съобщение за книга със заглавие „Wikileaks: тайната война на Джулиан Асандж отвътре”, обговарящо я като най-великолепната сатира, която някога ще прочетете, и която ще ви накара да се смеете с глас на самозванците от Wikileaks и журналистите, които е всмукал в орбитата си. Като автори на това изтънчено британско издевателство бяха споменати двама разследващи журналисти от „Guardian” – Дейвид Лейг и Люк Хардинг, вече нашумели из мрежата, макар и не точно с професионализъм. В случая с Хардинг – с плагиатство и изгонване от Русия.
В началото на януари на сайта на радикалния американски двуседмичник Counterpunch тези имена се появиха в статията „Сделката на Асандж с дявола“.  Статията коментираше като неизбежен и обречен на провал компромис опитите на основателя на Wikileaks да се възползва от влиянието на старите медии, за да достигне информацията от каблограмите до огромната им аудитория. Неизбежен, защото суровата информация от каблограмите се нуждае от привеждане в годен за консумация вид. И обречен, защото екипът професионалисти (в чийто състав са и Лейг, и Хардинг), акредитиран от Wikileaks да направи това, най-вероятно вече е имал собствено мнение по въпроса как точно да го стори. Така че уговорката на Асандж с „Guardian” да редактират информацията от „Кейбългейт“ съгласно един-единствен критерий – предпазване на хора от несправедлив арест или всякакъв друг вид наказание… и по никакви други причини, относително безнаказано е могла да бъде погазена, а отговорните за грубото фалшифициране на стотици Wikileaks документи Лейг и Хардинг да направят всичко възможно да злепоставят запознатия с автентичното им съдържание Асандж в опит да се застраховат от изобличение.
Ето, че напоследък имената на Лейг и Хардинг отново изплуваха на повърхността на информационния океан, при това във връзка с публикация, касаеща ситуацията в страната ни.
На 17 март на сайта WL Central сътрудникът на Balkanleaks Атанас Чобанов пусна съобщение  за цяла една непубликувана българска грама от септември 2009 г. и за една особено грубо „редактирана“ грама от юли 2005 г., представляваща в автентичния си вид  дипломатическия уж доклад на посланик Пардю за българската организирана престъпност. От файла, публикуван в мрежата, може да се види как точно е била „сготвена“ грамата в кухнята на „Guardian”. По чий вкус, можем само да гадаем, защото тя съдържа информация, „поверителна“ точно толкова, колкото и една публикация в официалната преса.
И все пак, от първоначалните 5226 думи са оставени 1406. Параграфите, в които подробно се анализира кой кой е в българската престъпност, старателно са сведени до общи приказки без индикация, че нещо е било променено. След съкращенията, обаче, документът звучи така, сякаш делата на българската престъпност са дела на руската.
Това вече не е „цензура“ и „редакция“, а клони направо към „лъжата“, в която редакторите на „Guardian” обвиняват Wikileaks. – пише в коментара си друг сътрудник на Balkanleaks дни по-късно и допълва: …защо Guardian пази българската мафия и пречи на хората да научат истината? Под тази дискусия можем да прочетем и реакцията на Лейг:
„Guardian” няма никакви земни причини да предпазва българската мафия от изобличение. Процесът, през който преминават нашите автори при публикуване на информацията от грамите, е да се привлече вниманието към руската мафия. Ние прекалихме, защото нашият московски кореспондент Люк Хардинг бе изхвърлен заедно със семейството си. Ние публикувахме текстовете на грамите там, където можем: другите бяха преценени от нашите юристи като клевета или пък обвинения срещу хора, които не могат да бъдат доказани.
Това не ви ли кара да се смеете високо на глас?
Всъщност, никой не обвинява „Guardian” в съчувствие към родната мафия. Работата е там, че наистина се питаме: „Guardian” уважавана международна медия ли е или е кухня, в която редактори приготвят информационните си бъркочи, докато „стоката“ от Wikileaks отлежава в очакване на най-добрия пазарен момент.

Дни преди потопа | Култура – Брой 43 (2746), 10 декември 2010

77 000 секретни документа, засягащи афганистанския конфликт, излязоха наяве в сайта за изтекла секретна информация Wikileaks през юли т.г. През октомври – още 400 000 документа, касаещи иракската криза, накараха света да изтръпне. В последните дни на ноември видя бял свят трети транш поверителна информация, този път това са факсовете, изпращани от 273 американски посолства в различни страни по света в периода 1966-2010 г.
251 287 документа, които ще бъдат публикувани на няколко етапа в следващите няколко месеца, защото, както казва основателят на Wikileaks, Джулиан Асанж, „съдържанието на тези съобщения е от такава важност, а географският им обхват така широк, че да се направи обратното не би било коректно.“
Не можем да не следим със затаен дъх хода на събитията около Wikileaks, просто защото не можем да се абстрахираме от мащаба на случващото се, но немалко са и скептиците. Асанж е упрекван дори от някои свои съмишленици, че е прекалено обсебен от афери, свързани конкретно със САЩ, поради което му убягвал фокусът от други важни детайли в картината на света. Но нима интернет (поне засега) не е чисто американски проект?
И все пак, какво доказва, че това не е просто поредният грандиозен спектакъл, целящ да скрие по-сериозна афера? Нещо като информационна версия на 11.09.01.? Джулиан Асандж, също като Бин Ладен, определено не избягва медиите. Медиите него – също. Можем да го видим по всички важни форуми, да го чуем в множество интервюта. Нима Асандж може просто така да се появи пред аудиторията на TED и да обяви края на света такъв, какъвто го познаваме, и това да се случи безнаказано? Колкото и да са либерални медиите в САЩ, нима ако тайните, изтекли в Wikileaks, бяха наистина важни и съдбовни, засегнатите щяха да стоят със скръстени ръце?
Всъщност, животът на Асандж, респ. на Wikileaks, не е никак лесен напоследък. В последните дни на ноември сайтът претърпя две DDoS[1] атаки – една в неделя, на 28 ноември, и една във вторник, на 30-и. Анализът, направен от глобалния (но базиран в Масачузетс, САЩ) защитник срещу DDoS атаки ArborNetworks,  не казва нищо конкретно за източника им, но потвърди, че зад неделното излизане от строя на Wikileaks стои нещо доста по-сложно и изпипано от обикновено претоварване на сървъра.
След атаките и именно поради тях, компанията EveryDNS, чийто клиент беше Wikileaks, спря своята услуга с предоставяне на име на домейн, в резултат на което сайтът стана неоткриваем на своя обичаен адрес, а единствено по IP: http://213.251.145.96/. Оправданието естествено бе, че заради DDoS атаките, EveryDNS не може да се справи с натоварването на своите системи и да обслужва други половин милион клиенти.
Часове след отказа на EveryDNS, Wikileaks все пак възкръснаха, намирайки убежище в облаковата инфраструктура на сървърите на Amazon Web Services, а DNS обслужване получиха от швейцарски доставчик, поради което станаха откриваеми на домейн с швейцарски суфикс Wikileaks.ch. Само за да бъдат изхвърлени в понеделник и от там. Amazon не признават, че са под политически натиск (сенаторът Джо Либерман призова американските компании да бойкотират Wikileaks) и се оправдават с нарушаване на условията за ползване на услугата от страна на сайта, но как точно, остава неясно.
Следейки Twitter канала #cablegate,  към този момент човек научава, че макар и отново на линия, Wikileaks отново имат проблеми, този път с PayPal, които отрязаха пътя на даренията, които проектът получава от привържениците си в мрежата. Затова пък Асанж се изкачва в класацията за човек на годината. Вече е втори, изпреварвайки дори Лейди Гага.
Wikileaks е проект-камикадзе. Неговата цел е да унищожи причината за собственото си съществувание и, вероятно, финалното доказателство за своята автентичност Асандж и неговото начинание ще получат в деня, в който бъдат ликвидирани. Междувременно, обаче, като че ли са на път да бъдат ликвидирани и куп други неща. Какво ще стане с разследващата журналистика в един нов свят без тайни, например? А с дипломацията? А с банките?

 


[1]Атака за отказ на услуга (на английски: denial-of-service attack, съкратено DoS attack)