Ти си личност на Годината

В случай че някой не е в течение: миналия месец списание „Time“ излъчи поредната „личност на годината“. Този път това бяха всички потребители на Интернет. Ако цитирам написаната от Лев Гросман cover-story, то е защото „те, (потребителите) сграбчиха юздите на глобалните медии; създадоха и оформиха дигиталната демокрация; работиха безплатно и победиха професионалистите в тяхната собствена игра…“(http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1569514,00.html?aid=434&from=o&to=http%3A//www.time.com/time/magazine/article/0%2C9171%2C1569514%2C00.html )

И най-вече защото не всеки може да каже: „довечера няма да гледам „Lost“. Довечера ще включа компютъра и ще снимам клип за моята игуана. Или ще миксирам 50 Cent’s с Queen. Или ще поразсъждавам в блога си за състоянито на света, нацията и качеството на бифтека в бистрото на нашата улица.“

Кой, кажете, има това време, тази енергия и тази страст да твори? Самотните гении? Някой нов Айнщайн? Не, това не е мрежата на Тим Бърнърс-Лий, създадена през 1991 за да улеснява обмена между великите мозъци по света. Сега това е Твоята мрежа, Нашата мрежа, Мрежата На Всички Нас – web 2.0 както я наричат други едни мозъци, локализирали се в Силициевата Долина.
Е добре! Старата медия, свикнала да побива знамената където си ще и да упражнява власт както намери за добре, показва отношение към новата медия, а новата медия съответно реагира. Как реагира? Ето как: ( http://www.msnbc.msn.com/id/16371425/ ):
„Аз? Личност на годината? Не, благодаря. Благодаря ти, „Time“, че ме превъзнасяш, че ме надценяваш и ме ползваш, за да ми продаваш после собствения ми образ обратно. Мерси, че ми правиш психопрофил, че ме четкаш, но пък забравяш да ми платиш. Веднага щом видя лика си изложен в будката за вестници, аз ще си купя един „Time“ , обещавам.“

Всичките тези вълнения ме провокират да проверя как стоят нещата в българоезичната част на web. На сайта на BTV ( http://btv.bg/news/?magic=good&good_id=111 ) в  „Добрата новина“ чета:  … специалистите вече говорят за www-2 – мрежата на свободното творчество, свободната изява и на свободното общуване. Това е възможност да се изгради нов начин на интернационално разбирателство, не между политици, не между велики личности, а между гражданин и гражданин, между човек и човек. Преписано е от Гросман, ясно, но защо www-2? Да не би да се има предвид все пак web 0.2 – лансирания от О,Райли мем*  който освен модна дума е и нещо, натоварено с конкретен смисъл, технологичен преди всичко, пък и маркетингов и не касаещ чак толкова процъфтяването на междучовешките отношения? Разбира се, момичешките клипчета са за предпочитане пред речите на Буш. Може би дори и пред тези на Чомски и Пинтър. Може пък ако престанем да говорим за войната и да разбираме защо тя се случва, тя ще престане и да се случва? Но нека продължа web-разходката си със сайта на Стандарт: (http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-18&article=172008🙂
„На фона на мрачни събития през годината – все по-големите кръвопролития в Ирак, войната между Израел и Ливан, ядрения опит на Северна Корея и стремежите на Иран към атомна бомба, „Тайм“ предлага да се погледне на света през друга призма. И в нея да не се търси конфликтът или великият човек, а да се концентрира върху общности и сътрудничество, невиждано по вид и размери досега.“
Отново Гросман! А на Великия човек, който и да е той, явно всички са му вдигнали мерника! Един поглед на big.bg:( http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=38925 )
Там за разнообразие преписват не от Гросман, а от Википедия – припомняйки,  че сред най-скандалните носители на званието са аятолах Хомейни, през 1979 г. и Хитлер, през 1938 година. (Забележете – Хитлер!). Защото „Time“ избират за личност на годината не най-добрите, а най-повлиялите, за добро или лошо“.
В Дневник (http://dnevnik.bg/show/?storyid=300660 ) не казват нищо ново и различно. Там са интересни коментарите макар и само три на брой. Първата реакция е на възмущение от интелектуалното издребняване на „Time“, а другите два коментара пък коментират не по-малко възмутено първия, обвинявайки автора му във … възраст над 40-те. Да, незнайно защо, но двадесет и няколко-тридесет годишните българоезични ползуватели на Интернет считат четиредесет годишните за сто процента неадекватни! Във всяко едно отношение. Но ето че стигнах и до реакциите на набедения от „Time“ за личност на годината обикновен потребител. Няколко минути плуване в стил crawl из българоезичните електронни дневници ме оставят с впечатлението, че местният потребител на blogspot, YouTube, Flikr и MySpace ** е в много по-голяма степен въодушевен от избора на „Time“ отколкото примерно американският, но това вероятно е хиперкомпенсация заради чувството на малоценност и откъсатост от света и легитимираща нашенеца в собствените му очи като гражданин на света. Разбира се, има и ненаивни български блогъри, които реагират на новината подобаващо и дават в дневниците си препратки към poll-a на „Time“, от където става видно, че Уго Чавес е фаворит за личност на годината с цели 35%, а Ахмадинеджад го следва с 21%. Нима „Time“ погазва волята на читателите си? Същите тези, на които се подмазва, провъзгласявайки ги за личност на годината? В името на какво? В името на политкоректнстта и дигиталната демокрация навярно.

* мем – (meme) – термин, лансиран на свой ред от Ричард Докинз през 1976 в книгата му Себичният ген. Мемът представлява единица културна информация по начина по който генът е носител на наследствеността;
** blogspot, YouTube, Flikr и MySpace – услуги от най-ново поколение. blogspot е блогпортал; YouTube – сайт за обмен на видеоматериали, Flikr – на фотографии, а MySpace е мрежа за социални контакти.

 

Левиатан в кълбо от мрежи

Тази есен темата за електронното правителство отново беше актуална. Веднага щом на 21 септември излезе новината, че Министерството на Държавната Администрация и Административната Реформа е подписало с Хюлет Пакард договор за изграждането му, реших да поразровя българскоезичния web и да открия поне един текст или дискусия, дори съвсем неформална, или даже не дискусия, а единично мнение, макар и анонимно, некомпетентно, все едно какво за това, как евентуално би се отразило на обществото ни едно такова хибридизиране на технологиите с управлението. Сложен въпрос! В какъв аспект да си представяме отговора му? Под какъв ъгъл да гледаме, за да съзрем връзките? За някакъв нов вид услуги ли става въпрос, чиято наземност би следвало да ни накара да изискваме от технологиите справедливото им разпределение? За някаква огромна сделка ли, над чиято почтеност трябва да се замислим? Или трябва да мислим в съвсем друг мащаб, като за нещо далеч по-тотално и универсално от една мрежа за дистрибуция?

Но нека разгледам google-находките си, или поне част от тях, тъй като откритите ресурси са над 57,500! Повечето от тях наистина оставят човек с представата, че е-правителството, това са съвкупност от услуги за потребителите (доскоро граждани), електронен подпис и статистика. От пилотния портал – link – човек дори би могъл да научи кои ще са услугите, близо 20 на брой, в 3 сфери:

Обществени услуги за гражданите – данъчни декларации, търсене на работа, социални осигуровки, лични документи, регистрации на МПС, разрешителни за строителство и така нататък, та до библиотечни и медицински услуги.

Обществени услуги за бизнеса – социални осигуровки, корпоративни данъци, ДДС, регистрация на нова фирма, изпращане на статистически данни, митнически декларации, обществени поръчки.

Важни услуги от тип G2G (Government-to-Government) – електронна поддръжка на срещите на министерски съвет, електронно планиране и следене на изпълнението на държавния бюджет, в т.ч. и на двустранна комуникация с бюджетните организации; поддръжка на комуникациите между централната администрация и местните власти; информационния обмен между министерствата и подопечните им бюджетни организации; обща база от данни и знания и виртуално общо работно пространство за цялата публична администрация.

Останалата част от находките ми са старите, несекващите с години спорове по IT форумите, въртящи се главно около това, коя фирма ще подпише контракта? С Майкрософт ли ще го подпише? Ама има ли лобизъм? Компетентни ли са ЦАПК Прогрес? Саботьори ли са БАИТ? Откривам старите бури от възмущения относно реакционността (от технологична гледна точка), неизгодността (от финансова) на един договор с Майкрософт – и задължителната некомпетентност на спечелилите субсидии фирми. Не намирам обаче и дума за това как, макар и широка и добре развита, една евентуална мрежа за дистрибуция на обществени услуги би си останала просто мрежа, локална и приземена във всичките си точки… Или нека цитирам статистика Ален Дерозие: „самият ръст на една тотализираща Държава се дължи на мрежи за статистика, отчети, проучвания – но това не се вписва във фантастичната топография на тоталната държава.“ Тоест съвкупността от линии, свързващи точките на нашата мрежа, никога няма да се превърне /влее в непрекъснатостта на времето и пространството, в което живеем и в което се случва нашето общуване, тоест нашата мрежа ще остане чужда на това, което ни превръща от потребители в Общество.

Впрочем, композирането на политическата мощ с техническата не е новост. Пример за това ни е оставил още Плутарх, описвайки как Архимед демонстрира пред царя на Сиракуза, Херон, доказателство на твърдението си, че при наличието на опорна точка би могъл да повдигне огромна тежест. Да, Архимед с помощта на своя скрипец преобръща не само съотношенията между механичните сили, но и съотношенията в политическите сили – Херон го наема да строи обсадни машини. Без помощта на науката суверенът би бил принуден да се справя сам със социални сили многократно превъзхождащи го, но с нейна помощ придобива страховита власт. Нима нещо се е променило?

Всъщност, нещо се е променило: Плутарх не забравя да напомни божествената природа на Архимедовия интелект, възвишеността на човешкия ума изобщо, надхвърлящ всяка профанност и приложимост на откритията му в политиката и дори в занаятите.

Променило се е това, че сме престанали да се уповаваме на интелекта и на възвишеността на ума си. А се налага, ако не искаме предварително да проиграем оцеляването си сред машините, които сами създаваме.

Скрит маркетинг

Когато вашите познати споделят с вас впечатленията си от някоя книга, филм, нова марка телефон или транспортна услуга, това не е реклама, това е обмен на мнения. Когато този обмен се случва не във физическото пространство, а в някой многолюден електронен форум, блог-портал или e-zine (електронно списание), той отново минава за искрен и вие сте склонни да му вярвате. Вие по някакви причини силно вярвате в необятността на мрежата и в това, че тя не търпи фалш и не е възможно нещо там да ви принуди да действате по чуждо внушение. В действителност внушението е намерило своята идеална среда тъкмо в мрежата и тъкмо там то се предлага като най-редовна платена услуга. Внушаването на идеи е интересна дейност! Тя е ефективна – защото целевата аудитория не счита обменените на ухо идеи за реклама, а за нещо достоверно и следователно ценно; оперативна – защото в течение на няколко часа една добре подхвърлена идея или слух, може буквално да удави нета; оценяема – защото резултатите от разпространяването на слухове се оказват учудващо податливи на количествена оценка и качествен контрол. Евтина за поръчителя и доходна за изпълнителя, тази дейност представлява добър бизнес и е широко разпространена под името „вирусен“ или още „партизански“, „скрит“, „buzz-маркетинг“.

Някой ще каже сега, че самата аз пускам слухове и ще поиска да докажа твърдението си поне с един пример, а аз няма да мога въпреки множеството примери наоколо,  просто защото не разполагам със строго конфиденциалната информация, която да докаже, че става дума именно за маркетинг. Ето все пак един сайт (http://www.hiddenmarketing.ru/), макар и небългарски, на компания, която открито предлага следните услуги: „настройване на комуникацията между хората за прокарване на нов продукт на пазара“, „повлияване на нечия, вече изградена репутация“, „отговор на негативни публикации в мрежата“, „повишаване на разпознаваемостта на търговска марка“.

По-надолу четем конкретно за начина по който става това: поръчителят предоставя информация за своя продукт и казва какво иска, а служителите планират кампанията и пристъпват към действие. Къде? Във форуми, блог-портали, e-zines, в коментари към статии и материали по лични страници и сайтове. В какъв формат? Под формата на постинги (съобщения), разбира се, и отваряне на теми във форуми и блогове. Заплащането става въз основа на броя постинги, които сътрудникът е направил под един или друг псевдоним. На сайта дори има регистрационен формуляр, в случай че някой пожелае да стане сътрудник: http://www.hiddenmarketing.ru/worker/registration.html
Сред задълженията на кандидат-служителя, (освен неразгласяването на мащаба, естеството и заплащането на труда си) има пункт, поясняващ, че «Скрит маркетинг» не носи отговорност за истинноста на предоставената от поръчителя информация с чието разпространение се нагърбва.

С други думи, представете си, че сте артист и спонтанните реакции на феновете ви в някой форум се смесят с гласовете на платени клакьори! Или представете си, че сте производител и предлагате на пазара продукт на чието качество държите. С вас е свършено! Качествата изчезват, идва ред на количествата; информацията се измества от дезинформацията, рационалното – от ирационалното; натрупването, характерно на капитала се измества от разхищението на мрежата. Тук се изкушавам да перифразирам Скот Лаш („Критика на информацията“ ИК Кота, София, 2004): нещата не се натрупват в мрежи, в мрежи те само се разпространяват; новата икономика все повече се откъсва от натрупването, за да се превърне в циркулация на иманентни нематериалности в един свят без отвъдно, свят без смисъл и съдържание, без същности… Неинтелигентен свят и дезинформиран, но основан на интелигентнтни и информационни технологии.

 

Lorem ipsum

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor