Изкуството на отношенията | Култура – Брой 4 (2706), 05 февруари 2010

На датата 12 януари т.г. в официалния блог на Google се появи постинг, съобщаващ, че от средата на декември м.г. компанията е обект на изпипана хакерска атака. Анализът на атаката, условно наречена „операция Аврора“, показа, че най-вероятната цел е кражбата на интелектуална собственост, а според лабораториите по сигурността на Verisign, „извършителите са агенти на Китайската държава или са ползвани нейни проксита“.

Според някои медии, Форбс например, атаката е станала възможна благодарение на пропуски в кода на PDF, четеца на Adobe, тъй като традиционно уязвимият Internet Explorer с годините бил получил много подобрения и бил станал статистически по-неуязвим.
Анализът обаче показа, че е виновен тъкмо IE и че това е типичната т.нар. „нулев ден атака“[1]. В бюлетина си от 14 януари Microsoft също призна, че уязвимостта на Internet Explorer би могла да позволи задействане на код от разстояние. Може и да звучи забавно това, че някой е решил да краде тъкмо от компанията, чието непочтително отношение към собствеността гневи мнозина, но е истина, че и от нея има какво да се открадне.
Трудностите в отношенията между Google, чиято флуидна корпоративна философия е основана на максимата, че „нуждата от информация не признава граници“, и привързания към традициите си Китай с неговата история, изтъкана от културни преврати и възбрани, съпътстващи политическите, проличаха още със стартирането на Google.cn през януари 2006. Тогава на компанията бе наложено да въведе филтър в търсенето. Сега, въпреки неблагоприятните законови условия и очевидната агресия спрямо нея, Google не възнамерява да се оттегли от бизнеса и принципите си, без на свой ред да постави условия – Китай да приеме нецензурирания вариант на търсачката. В противен случай Google наистина ще закрие офиса си там.
Въпреки воя в официалните китайски медии за американски заговор срещу държавата, някои в Китай предпочитат да асоциират Google не със САЩ, не дори и с успешния, макар и не дотам коректен начин за правене на бизнес, а с такива абстрактни и възвишени неща, като свобода на словото и човешки права. Популярността на Google в Китай е наистина голяма. А и мнозина помнят, че Китай бе измежду първите, станали партньори с друга една, не по-малко американска компания по програмата GSP[2] – Microsoft.
На отношенията между най-знаменития капиталист в света, Гейтс, и най-силната комунистическа държава е посветена дори книга – излязлата през 2007 г. изпод перото на дългогодишния редактор на бизнес уик Робърт Бъдъри „Гангчи (r.r изкуството на взаимоотношенията)“ Заглавието изобщо не е алюзия с древното „Изкуство на войната“ на Сун Дзъ – в Китай поддържането на взаимноизгодни връзки е отделно изкуство. Наследниците на древната китайска култура отдавна са оценили важността да имат стратегия и в бурно иновиращия се свят на третото хилядолетие. Във връзка с това, още през 1996, в шеста глава на своя труд „Възходът на мрежовото общество“, Мануел Кастелс направи едно предвиждане. Той очерта контурите на „един мегаполис в процес на зараждане, който дори все още не е отбелязан на картата“, но „който ще бъде измежду доминиращите индустриални, бизнес и културни центрове на XXI век“. Става дума тъкмо за намиращата се в Южен Китай метрополитна регионална система Хонконг – Шънджин – Кантон – делтата на Перлената река – Макао – Жухай, откъдето вероятно е дошла и атаката.
Въпросът сега е кой в тази хранителна верига от власт, иновации и игри на лоялност ще се окаже последното й звено: китайските хакери, атакували Google „по патриотични причини“, Google, защитаващ бизнесинтересите си под ореола на „човешките права“ или Microsoft, чийто уязвим браузър в крайна сметка изигра немалка роля за успешността на хака?
Дали пък Google не е на път да си намери майстора?

 


[1] Zero-day (or zero-hour) attack – хакерска атака, ползваща недостатъците на софтуер, за които все още няма защита и за които знае единствено производителят му.
[2]Government Security Program – глобална инициатива, за която се знае, че доставя на правителствата контролиран достъп до Microsoft Windows кода и друга поверителна техническа информация.

 

Светът според Мърдок | Култура – Брой 45 (2702), 23 декември 2009

Докато четящият вестници свят преглъщаше новината, че Рупърт Мърдок все пак е направил съдържанието на News Corp неоткриваемо за Google, друга една новина, по-точно мълва, привлече вниманието и донякъде обясни куража на медийния магнат да върви срещу тенденциите в разпространяването и потребяването на новинарски услуги в мрежата.
На 1 декември Reuters цитира източник, „близък до ситуацията, но неоторизиран да говори по въпроса“, съобщаващ, че News Corp и Microsoft обединяват усилията си срещу Google, но макар компаниите да имат общ интерес, финансовата основа на една евентуална сделка не изглежда чак толкова солидна:
Пред медиите Microsoft отрича кроежа на анти-Google заговор с News Corp или с който и да е друг издател, готов да предоставя в мрежата съдържание срещу заплащане, но подобни стратегии и похвати за правене на бизнес като че ли никак не са чужди на стила на компанията. А откакто през май т.г. Microsoft пусна на пазара и своята собствена търсачка Bing, подкрепена от неизменната скъпа и прескъпа рекламна кампания, повече от логично е да се предположи колко силно компанията иска да стъпи здраво на пазара на търсачките. На Bing вече й се приписват над 10% дял от този пазар, но шанс да се окаже измежду новините на годината май ще получи не благодарение на зашеметяващите си качества като услуга, а заради мълвата, че News Corp търси и дори намира съюзници във войната си с Google.
Ако въпреки всичко мълвата не е вярна и Microsoft не възнамерява да плаща на собствениците на вестници и издатели да изтеглят съдържанието си от Google, за да го предоставят на Bing, то на какво разчита тогава Мърдок? На собствеността си върху новините? На лоялността на читателите си?
Новите медии доказаха, че новините не могат да бъдат собственост. Те никому и нищо не струват, те просто се случват. Събирането, филтрирането и отвеждането им до крайния консуматор, обаче, не е благотворителност и струва пари. Каналите, по които новините текат и биват интерпретирани – медиите – винаги са нечие притежание. Ето защо би било добре, ако ние като потребители на тези новини разполагаме с достъп до повече от една интерпретация, до повече от една медия. Само така бихме били спокойни, че собствениците на тези медии не ни дезинформират с оглед на някакви свои лични интереси и пристрастия. Агрегаторите на новини като Google News са извънредно полезен инструмент за целта и са чудесна алтернатива на света, който Мърдок е създал и се стреми да увековечи за себе си с тактиката си, евфемистично наречена от него приятелски, неофициални разговори на общи теми с политици, предимно с ранг премиер-министри. Знаем как успоредно, с нарастването на интересите му в даден район, Мърдок се превръща последователно в личен приятел ту на един, ту на друг политик, като съответните лични пристрастия по някакъв странен начин винаги са в синхрон с флуктуациите и в политическите му виждания, които пък по още по-странен начин се оказват във връзка с политическите бъркотии в съответната страна. Стратегиите при експанзията на News Corp в САЩ и Азия не се различават по същество от тези в Англия, например; защо тъкмо сега, при опита за завладяване на територии във web, те да са различни? Това, разбира се, са само предположения. Като истински мотив за своята решителност против Google Мърдок сочи желанието да има лоялна аудитория.
Верно е, че четящите новини през агрегаторите са изключително непостоянна аудитория, трафикът от тях силно варира – малцина са тези, които биха разлиствали страница след страница «New York Times” заради самия него, а не заради една единствена интересуваща ги тема. Точно те са тези, които Мърдок нарича лоялни читатели. Но какво да се прави – изменил се е начинът, по който всички четем напоследък. Всички ние се нуждаем от колкото се може повече интерпретации на една и съща новина, а не от клонинги на новината, поднесена ни от различни медии. Защото тъкмо старите медии са тези, които се изкушават да пестят усилието си за стойностен или безпристрастен коментар, разчитайки понякога дори на „безстопанственото“ съдържание онлайн.
Колкото и да е разбираема неприязънта на Мърдок към все по-летливия и непостоянен контингент читатели, по-редно е да се погрижи за репутацията си и да увери лоялните, че лоялността им не ги прави по-зле информирани. Толкова повече, че Google вече прави жест към създателите на съдържание. Но за това – догодина.

Google, отново Google | Култура – Брой 42 (2699), 01 декември 2009

Светът напоследък се върти около Google. Само в рамките на няколко дни успяхме да научим че:
– Рупърт Мърдок все пак възнамерява да премахне съдържанието на News Corp’s от индекса на търсачката;
– че има ново споразумение между Google и обединените американски издатели относно книгите в Google Books и то касае книги, регистрирани в копирайтните служби на САЩ, или публикувани в Англия, Австралия и Канада. Архивът няма да съдържа книги на европейски автори;
– че Google ни предлага иновативна операционна система, основана на облаковия компютинг;
– че Google е трагедия. Поне според всепризнатия ерудит Умберто Еко.
Всяка една от тези новини заслужава специално внимание с риск фамозната търсачка да се превърне в единствена тема за месеци занапред, но сега ще се задоволя с премиерата на иновативната операционна система, Google – Chrome OS. Толкова повече, че изминаха месеци от анонса й на сайта на компанията.
Какви са тенденциите, предизвикали появата на Google Chrome OS?
– нетбуците (малките, свръхлеки и сравнително евтини лаптопи) стават все по-популярни;
– мобилните телефони стават все по-интелигентни и удобни за работа в интернет;
– облаковият компютинг става все по-вездесъщ.
Google Chrome OS е за хората, които прекарват повечето си време в мрежата, работейки, общувайки, правейки покупките си в нея. От блоговете на Мат Кътс,  TechCrunch  и Дани Съливан , предавали на живо премиерата на Операционната система на 19 ноември, можем да добием представа за въпросите, които вълнуват публиката, и отговорите, които вицепрезидентът Сундар Пичай и основателят Сергей Брин дават:
– Колко ще ни струва това удоволствие?
– В рамките на обичайното за компютърни продукти.
– Какви стандарти се изискват?
– Google е напредничав и иска HTML5 .
– А драйвъри и хардуер?
– Има предпочитания към качествените компоненти и отворения код.
– А как стоят нещата с приложенията?
– Само във web. Никакви изпълними файлове вече, включително и за обработка на изображения.
– Как ще се разбира с другите браузъри?
– Браузърът е и оперативна система (ОС). Който иска, може да направи ОС от някой друг браузър, но когато работи с хром, не би следвало да очаква той да работи с Opera.
– Само за нетбуци ли е подходящ?
– Засега за тях е най-подходящ.
– Офлайн достъпът?
– По подразбиране е пригоден към wifi. Ако ползвате HTML5, на теория можете да го ползвате и офлайн.
– Какъв е бизнес моделът?
– Само хората, ползващи web, могат да са от полза за Google. Операционната система е с отворен код и позволява по всяко време да махнете рекламите.
– Доколко може да се разчита на Chrome OS? Gmail понякога търпи сривове?
– Услугите, основани на облаков компютинг, са много по-сигурни от тези на клиент-сървър архитектурата.
– Отношения с устройства за съхраняване на данни с периферни устройства?
– Всичко от сорта би следвало да сработи. Работи се и върху възможността Chrome OS да принтира.
– Има ли „война на облаци”?
– Ние се фокусираме върху нуждите на потребителите, а не сме обсебени от стратегии.
Но ето и няколко въпроса, чиито отговори не съзрях:
– Колко ще ни струват все пак тези приложения? Ще може ли да си купим някоя версия и да си я ползваме неограничено или поне до момента, в който ще можем да си позволим ъпгрейд? Или ще трябва да ъпгрейвдваме задължително всеки месец, ако искаме изобщо да си ползваме машините?
– Колко ще ни струва трафикът? Той може да не ни струва нищо у дома, но да е много скъп, докато пътуваме (в EU всеки мегабайт трафик струва около $3, така че гигабайтът възлиза на $3000!)
– Как ще се гарантира поверителността на данните? Данните могат да са в криптиран вид, локализирани в паметта на машина, но дали са криптирани и в „облака“? И друг път е ставало дума за това – чии стават архивите, които вече няма да съхраняваме на собствените си машини?
На фона на тази повсеместна атомизация на съдържанието в мрежата, неизбежно е да се запитаме дали скоро няма да заплащаме цената изобщо да ни има с това да принадлежим на някой „облак“?

 

Светът според Мърдок | Култура – Брой 45 (2572), 23 декември 2009

Докато четящият вестници свят преглъщаше новината, че Рупърт Мърдок все пак е направил съдържанието на News Corp неоткриваемо за Google, друга една новина, по-точно мълва, привлече вниманието и донякъде обясни куража на медийния магнат да върви срещу тенденциите в разпространяването и потребяването на новинарски услуги в мрежата.
На 1 декември Reuters цитира източник, „близък до ситуацията, но неоторизиран да говори по въпроса“, съобщаващ, че News Corp и Microsoft обединяват усилията си срещу Google, но макар компаниите да имат общ интерес, финансовата основа на една евентуална сделка не изглежда чак толкова солидна:
Пред медиите Microsoft отрича кроежа на анти-Google заговор с News Corp или с който и да е друг издател, готов да предоставя в мрежата съдържание срещу заплащане, но подобни стратегии и похвати за правене на бизнес като че ли никак не са чужди на стила на компанията. А откакто през май т.г. Microsoft пусна на пазара и своята собствена търсачка Bing, подкрепена от неизменната скъпа и прескъпа рекламна кампания, повече от логично е да се предположи колко силно компанията иска да стъпи здраво на пазара на търсачките. На Bing вече й се приписват над 10% дял от този пазар, но шанс да се окаже измежду новините на годината май ще получи не благодарение на зашеметяващите си качества като услуга, а заради мълвата, че News Corp търси и дори намира съюзници във войната си с Google.
Ако въпреки всичко мълвата не е вярна и Microsoft не възнамерява да плаща на собствениците на вестници и издатели да изтеглят съдържанието си от Google, за да го предоставят на Bing, то на какво разчита тогава Мърдок? На собствеността си върху новините? На лоялността на читателите си?
Новите медии доказаха, че новините не могат да бъдат собственост. Те никому и нищо не струват, те просто се случват. Събирането, филтрирането и отвеждането им до крайния консуматор, обаче, не е благотворителност и струва пари. Каналите, по които новините текат и биват интерпретирани – медиите – винаги са нечие притежание. Ето защо би било добре, ако ние като потребители на тези новини разполагаме с достъп до повече от една интерпретация, до повече от една медия. Само така бихме били спокойни, че собствениците на тези медии не ни дезинформират с оглед на някакви свои лични интереси и пристрастия. Агрегаторите на новини като Google News са извънредно полезен инструмент за целта и са чудесна алтернатива на света, който Мърдок е създал и се стреми да увековечи за себе си с тактиката си, евфемистично наречена от него приятелски, неофициални разговори на общи теми с политици, предимно с ранг премиер-министри. Знаем как успоредно, с нарастването на интересите му в даден район, Мърдок се превръща последователно в личен приятел ту на един, ту на друг политик, като съответните лични пристрастия по някакъв странен начин винаги са в синхрон с флуктуациите и в политическите му виждания, които пък по още по-странен начин се оказват във връзка с политическите бъркотии в съответната страна. Стратегиите при експанзията на News Corp в САЩ и Азия не се различават по същество от тези в Англия, например; защо тъкмо сега, при опита за завладяване на територии във web, те да са различни? Това, разбира се, са само предположения. Като истински мотив за своята решителност против Google Мърдок сочи желанието да има лоялна аудитория.
Верно е, че четящите новини през агрегаторите са изключително непостоянна аудитория, трафикът от тях силно варира – малцина са тези, които биха разлиствали страница след страница «New York Times” заради самия него, а не заради една единствена интересуваща ги тема. Точно те са тези, които Мърдок нарича лоялни читатели. Но какво да се прави – изменил се е начинът, по който всички четем напоследък. Всички ние се нуждаем от колкото се може повече интерпретации на една и съща новина, а не от клонинги на новината, поднесена ни от различни медии. Защото тъкмо старите медии са тези, които се изкушават да пестят усилието си за стойностен или безпристрастен коментар, разчитайки понякога дори на „безстопанственото“ съдържание онлайн.
Колкото и да е разбираема неприязънта на Мърдок към все по-летливия и непостоянен контингент читатели, по-редно е да се погрижи за репутацията си и да увери лоялните, че лоялността им не ги прави по-зле информирани. Толкова повече, че Google вече прави жест към създателите на съдържание. Но за това – догодина.

Google, отново Google | Култура – Брой 42 (2569), 01 декември 2009

Светът напоследък се върти около Google. Само в рамките на няколко дни успяхме да научим че:
– Рупърт Мърдок все пак възнамерява да премахне съдържанието на News Corp’s от индекса на търсачката;
– че има ново споразумение между Google и обединените американски издатели относно книгите в Google Books и то касае книги, регистрирани в копирайтните служби на САЩ, или публикувани в Англия, Австралия и Канада. Архивът няма да съдържа книги на европейски автори;
– че Google ни предлага иновативна операционна система, основана на облаковия компютинг;
– че Google е трагедия. Поне според всепризнатия ерудит Умберто Еко.
Всяка една от тези новини заслужава специално внимание с риск фамозната търсачка да се превърне в единствена тема за месеци занапред, но сега ще се задоволя с премиерата на иновативната операционна система, Google – Chrome OS. Толкова повече, че изминаха месеци от анонса й на сайта на компанията.
Какви са тенденциите, предизвикали появата на Google Chrome OS?
– нетбуците (малките, свръхлеки и сравнително евтини лаптопи) стават все по-популярни;
– мобилните телефони стават все по-интелигентни и удобни за работа в интернет;
– облаковият компютинг става все по-вездесъщ.
Google Chrome OS е за хората, които прекарват повечето си време в мрежата, работейки, общувайки, правейки покупките си в нея. От блоговете на Мат Кътс,  TechCrunch  и Дани Съливан , предавали на живо премиерата на Операционната система на 19 ноември, можем да добием представа за въпросите, които вълнуват публиката, и отговорите, които вицепрезидентът Сундар Пичай и основателят Сергей Брин дават:
– Колко ще ни струва това удоволствие?
– В рамките на обичайното за компютърни продукти.
– Какви стандарти се изискват?
– Google е напредничав и иска HTML5 .
– А драйвъри и хардуер?
– Има предпочитания към качествените компоненти и отворения код.
– А как стоят нещата с приложенията?
– Само във web. Никакви изпълними файлове вече, включително и за обработка на изображения.
– Как ще се разбира с другите браузъри?
– Браузърът е и оперативна система (ОС). Който иска, може да направи ОС от някой друг браузър, но когато работи с хром, не би следвало да очаква той да работи с Opera.
– Само за нетбуци ли е подходящ?
– Засега за тях е най-подходящ.
– Офлайн достъпът?
– По подразбиране е пригоден към wifi. Ако ползвате HTML5, на теория можете да го ползвате и офлайн.
– Какъв е бизнес моделът?
– Само хората, ползващи web, могат да са от полза за Google. Операционната система е с отворен код и позволява по всяко време да махнете рекламите.
– Доколко може да се разчита на Chrome OS? Gmail понякога търпи сривове?
– Услугите, основани на облаков компютинг, са много по-сигурни от тези на клиент-сървър архитектурата.
– Отношения с устройства за съхраняване на данни с периферни устройства?
– Всичко от сорта би следвало да сработи. Работи се и върху възможността Chrome OS да принтира.
– Има ли „война на облаци”?
– Ние се фокусираме върху нуждите на потребителите, а не сме обсебени от стратегии.
Но ето и няколко въпроса, чиито отговори не съзрях:
– Колко ще ни струват все пак тези приложения? Ще може ли да си купим някоя версия и да си я ползваме неограничено или поне до момента, в който ще можем да си позволим ъпгрейд? Или ще трябва да ъпгрейвдваме задължително всеки месец, ако искаме изобщо да си ползваме машините?
– Колко ще ни струва трафикът? Той може да не ни струва нищо у дома, но да е много скъп, докато пътуваме (в EU всеки мегабайт трафик струва около $3, така че гигабайтът възлиза на $3000!)
– Как ще се гарантира поверителността на данните? Данните могат да са в криптиран вид, локализирани в паметта на машина, но дали са криптирани и в „облака“? И друг път е ставало дума за това – чии стават архивите, които вече няма да съхраняваме на собствените си машини?
На фона на тази повсеместна атомизация на съдържанието в мрежата, неизбежно е да се запитаме дали скоро няма да заплащаме цената изобщо да ни има с това да принадлежим на някой „облак“?

 

Богатите също плачат | Култура – Брой 36 (2563), 22 октомври 2009

Google News – автоматичният агрегатор на новини на Google Inc, който от 2006 вече не е „бета“ и облекчава всеки, решил да се удави в потока световни новини, тези дни отново бе под прицел. Този път това се случи не къде да е, а на Световния медиен форум в Пекин, като обвинители бяха медийният магнат Рупърт Мърдок и изпълнителният директор на агенция Associated Press Томас Кърли. Британският сайт Techwatch описва сериозността на ситуацията така: „Мърдок рече: Google вече ще плаща за новините и вулканът под Google избухна.
Това за вулкана не е преувеличение. Проблемите на Google с производителите на съдържание не са от вчера и AP не казва нищо ново, съобщавайки, че много новинарски компании по света са недоволни от начина, по който Google прави състояние от техните материали, без да се замисля, че трябва да ги компенсира някак.
Web услуги, разчитащи на потребителско съдържание, като Wikipedia, YouTube и Facebook, са се превърнали в предпочитана дестинация за потребителите на новини, като изместват сайтовете на традиционните медии, казва Кърли. Ние, създателите на съдържание, трябва бързо и решително да действаме, за да поемем контрол над нашето съдържание. Следва закана към тези агрегатори, които (цитирам!) са плагиати и триумфиращи клептомани, които трябва да платят цената за кооптване на чуждото съдържание, от което най-ощетените са именно създателите му. И планът, който AP възнамерява да задейства, е да пусне в ход система, наречена „новинарски регистър“ (news registry), която ще проследява съдържанието им онлайн и ще идентифицира нарушителите по начин, който би помогнал да нарасне печалбата на този уважаван „некомерсиален новинарски кооператив, основан през 1846, и на вестниците, негови членове“ Системата ще бъде тествана в продължение на 6 седмици от девет вестника, обещава Кърли.
Коментарът, който Newsweek прави по случая, е в съвсем друг тон: Рупърт Мърдок казва, че Google му краде съдържанието. Тогава защо не го спре?
Всеки, който е ходил на Google News, знае, че сайтът не предлага друго, освен заглавията на статиите от други медии с препратка към тях и съвсем кратък придружаващ текст, чиято единствена цел е да заинтригува четящия, да продължи до официалния сайт на медията, където е цялата новина.
(За сравнение, вижте българскияIT in The Press. Той не е аналог на Google News, най-малкото защото новините от другите медии не се агрегират в него автоматично, а се четат, подбират и ъплоудват всекидневно в базата му данни от специален екип.
В случая с Google, Newsweek недоумява какво точно и от кого краде. Единственото сигурно нещо е, че Google осигурява немалък трафик към агрегираните сайтове, нещо, което отгоре на всичко не е задължително. Google не заставя никоя медия насила да индексира съдържанието си при него и всеки, който поддържа сайт, може лично да си уреди отношенията с ботовете на търсачката посредством два кратки реда код. На собствения си сайт Google дава подробни разяснения как това се прави.
Едва ли обаче причината за разгорещената реч на Мърдок и Кърли се дължи на тяхното техническо невежество и несхващане на ситуацията, в която се намират.
Под статията в Newsweek можем да прочетем следния коментар: Google осигурява трафик към сайтовете, но не и печалба от този трафик, в чието монетаризиране се е специализирал. Дори и да извади сайтовете си от регистрите на Google, никоя медия няма да реши проблема си с монетаризацията, затова пък ще загуби публиката си, която ще бъде прихваната от други сайтове. Освен това на компании като АР, за разлика от медиите, разчитащи на потребителско съдържание и агрегаторите, им се налага да поддържат скъпи екипи, за да си набавят новините. А както вече е ставало дума и преди, потребителското съдържание, макар и полезно, често бива надценявано. Колкото и да се фрагментира медийният свят, източниците на информация не стават повече, стават повече единствено шумът, сензациите и безпоследствено заглъхващите еднодневни истерии. Нямаме нищо против фрагментирането, против шума и потребителското съдържание! Просто добрите старомодни медии не бива да изчезнат. Нужно е само да подновят репутацията си.

Web-цунами | Култура – Брой 23 (2550), 19 юни 2009

Дългоочакваната машина за отговори Wolfram|Alpha дебютира в мрежата в средата на май, но като че ли само за да покаже, че не е имала и намерение да се конкурира с търсачката Google. Просто защото не е търсачка. Прекалено сложна за простичките неща, с които трябва да се справя всекидневно в мрежата, Wolfram|Alpha

– не разпознава кирилица;

– не се съвместява с някои от познатите ни браузъри;

– реагира с недоумявящото ‛Wolfram|Alpha не знае какво да прави с въведеното от вас‛ дори на не чак толкова екзотични теми като ‛българска литература‛, например;

– и за всеки случай ни препраща към добрия стар Google с дискретно линкче вдясно.

И докато масовият потребител се чуди за какво би могъл да използва Wolfram|Alpha, Google отново успя да го изненада с интересна и преди всичко работеща играчка – на последната конференция за разработчици, състояла се на 27 май т.г. в Сан Франциско, бе анонсиран поредният хит, така нареченият Google Wave (‛гугъл вълна‛), който трябва да се превърне в окончателен факт до края на годината.

‛Вълната‛ не е точно продукт. Както повечето съвременни инструменти, той е хибрид между продукт и платформа – богата цялостна нова среда за комуникация, съчетаваща в себе си многобройни, както никога досега, функции:

– софистицирана електронна поща;

– система за моментна комуникация;

– уики в реално време;

– инструмент за обмен на изображения, видеа, карти;

– езикови улеснения (автоматичен превод между 40 езика, проверка на граматика и правопис).

Ниската латентност* и ‛безшевовата‛ модификация на документите в интернет, позволяващи вграждането им в социални мрежи и блогове, правят инструмента максимално удобен за съвместна работа в реално време между отделните участници във ‛вълната‛. А добрата съвместимост с Android, софтуерната платформа за мобилни устройства като модните напоследък iPhone, разшииряват възможността за тази работа и в чисто пространствен смисъл.

Създателите на Google Wave, братята Ларс и Йенс Расмусен, известни с разработката на Google Maps, и програмистката Стефани Хенън описват резултата от комуникацията ‛във вълна‛ като нещо средно между документ и разговор, докато самата Google Wave е по принцип система за управляване на процеси и работа с документи.

Google Wave e отворена архитектура с отворен код. Тепърва ще се търсят още разработчици-авантюристи, които да доразчовъркат кода, за да се види какво още може да се направи с него. ‛Разчовъркат‛, разбира се, е силно казано, защото едно от удобствата на приветливите приложно-програмни интерфейси напоследък е да позволяват на разработчиците ефективно и бързо да адаптират новите технологии, но без да им се налага да изучават в дълбочина пластовете на софтуерната система, към която ще ги прилагат.

Покрай възторжените реакции около Google Wave се появяват и откровени критики. Според някои ние сме свидетели на поредния арогантен рекламен Google-фойерверк, който не анонсира нищо ново, а просто прелъстява масовата публика с нов аналог на известни вече, правени от други неща – SharePoint на Microsoft, например (удобен за работа в корпоративна среда, но не и за индивидуална работа в различни колективи, а и лошо комуникиращ с email-клиента Outlook Express). Или пък с интернет-базирания Office Live, отново на Microsoft, подходящ за индивидуална работа и малък бизнес.

Други пък критикуват Google заради неспособността на компанията да извади на пазара един завършен продукт и да реализира печалби от него, както прави Microsoft, и се проваля в монетаризирането на всичко друго с изключение на трафика при търсенето, благодарение на рекламното приложение AdSense, което много притежатели на сайтове ползват.

Истината обаче е, че дори и да не са откриватели, Google са добри иноватори. И ако команията, отегчена, не изостави и това свое начинание, а успее под ‛вълната‛ Wave да обедини и Docs, и Gmail, и Cal, би могла окончателно да победи своя конкурент Microsoft. А заради своята отвореност и федеративност, Google Wave Federation Protocol може да се окаже протоколът на бъдещето, който завинаги да измести познатия ни от 40 години e-mail протокол и да промени представата ни за комуникация изобщо.

* low latency – незабележимо от човешка гледна точка забавяне на резултата (output), дължащо се на времето, необходимо за обработка на заявката (input) от страна на машината.

Споразумение с Google | Култура – Брой 20 (2547), 29 май 2009

Културното събитие на годината, Генералната асамблея на Федерацията на европейските книгоиздатели, състояла се тази година в София под домакинството на Асоциация Българска книга, завърши, отразена в медиите предимно със скандала с таксиметровия шофьор, изоставил в полето изпълнителния директор на Федерацията Ане Бергман-Тахон и юридическия съветник Олга Мартин Санчо. Нищо чудно! Дали поради неуточненост до последния момент на мястото, където ще се провежда пресконференцията, дали поради ниския потенциал за скандал на самото събитие, на пресконференцията присъстваха съвсем малко хора, повечето от които навярно издатели, вълнуващи се от въпроса за ставката и ДДС.

Разисквани са обаче и новости и проблеми, свързани с предизвикателствата на технологиите и информационното общество: съдържанието онлайн, телеком пакетът и възможността за уреждане на отношенията между доставчиците на съдържание и доставчиците на Интернет, цифровизирането и достъпността на европейското културно наследство (библиотека Еуропеана), отношенията с Google. Всеки един от тези проблеми заслужава отделно внимание, но ако се налага да се съсредоточа върху един, това ще е постигането по време на тази асамблея на споразумение между Федерацията и Гугъл.

Може би се налага все пак да започна с технологичната страна на нещата. Инструментът Google Book Search , претърсващ текстовете на книги, сканирани от Google и складирани в дигиталната му база данни, започва съществуванието си през 2004 година под името Google Print и въпреки че все още се намира в своята beta (неокончателна) версия, базата му данни не спира да расте, като освен текстове извън копирайтните възбрани, в този най-голям в света online тесктови корпус има и доста книги, актуални в момента на пазара. Основните му конкуренти са Microsoft с проекта Live Search Books, започнал през 2006 и изоставен през май 2008, и Europeana с нейните почти 3 милиона обекта към края на 2008.

Google има огромна преднина (много университетски библиотеки му предоставят фондовете си), но очевидно има и слаби места. Най-атакуеми са отношенията му с копирайтното законодателство.

През 2005 гилдията на авторите в Америка и Асоциацията на американските книгоиздатели съдят Google за „масивни нарушения на авторските права“. А Google се противопоставя на претенциите им с довода, че намира базата си данни за еквивалент на картотека, в която всяка дума във всяка една книга е индексирана. И въпреки че Google си позволява да показва целия текст единствено на книги от публичния домейн, издателите протестират и срещу своеволието да се сканират и съхраняват в базата му данни защитени от закона текстове.

Претенции към Google имат и европейските интелектуалци и издатели, като този път обвиненията са не само копирайтни, но и в езиков империализъм. Все пак Google отдава предпочитание на англоезични книги.

Съглашението, постигнато между Федерацията и Google, накратко може да бъде представено така:

– класифициране на книгите:

а). комерсиално достъпни книги;
б). комерсиално недостъпни;

– същност на споразумението:
а). компенсация за дигитализирано без разрешение съдържание до 5 май т. г.;
б). отделяне на 34.5 млн. долара за регистъра Book Rignts Registry, който ще бъде независима, некомерсиална организация, събираща и разпределяща доходите от Google Book Search и поддържаща база данни с копирайтна информация за всички материали;
в). компенсация за собствениците на права с 63% от доходите от комерсиалната дейност, асоциирана с текстовете под формата на онлайн продажби на книги, контекстна реклама и др.

По време на пресконференцията по-скоро формално попитах г-н Мота не са ли твърде големи технологичните предизвикателства пред копирайтната институция и тези, които в момента са най-облагодетелствани от нея – посредниците между автор и публика, издатели и разпространители.

Той политично отвърна, че все пак нещо трябва да защитава правата на произвеждащите ценности, а както знаем, Google не ги произвежда и следователно не би могъл и да ги защити.

Искаше ми се да попитам също от интерес ли е за европейските книгоиздатели информацията, с която се сдобива Google относно заглавията в неговата база данни, позволяваща примерно улавянето на тенденции в читателските вкусове, но не успях, тъй като пресконференцията внезапно приключи.

Правилен въпрос* | Култура – Брой 12 (2539), 27 март 2009 Начална страница

Краят на по-миналата седмица се оказа богат на новини от света на търсачките: след временното излизане от строя на електронната поща Gmail, друго едно приложение на Google създаде проблем – безплатният, уеб-базиран офис пакет Googe Docs позволи неоторизиран достъп до архива на част от своите потребители. Въпреки оправданията на компанията, че пораженията са минимални, и въпреки убедеността на повечето потребители, че Google печелят достатъчно от доверието им, за да имат причина да го губят с неетични сделки в полза на частни компании и политици, все повече стават и тези, които се надяват на алтернатива на монополиста Google, при това некомерсиална.

Чисто съвпадение, но по времето, когато в мрежата се дискутираха тези проблеми, се появи и добрата новина за скорошното пускане (през май) на адрес www.wolframalpha.com на търсачката Wolfram Alpha. Тя е дело на Стивън Уолфрам, британски математик, известен още от 70-те години на миналия век с разработката си на системата за компютърна алгебра SMP (Symbolic Manipulation Program), а после и на мощния научен инструмент Mathematica (1988), представляващ сложна система от библиотеки с елементарни и специални математически функции, огромни масиви разнообразни данни, инструменти за визуализация и за обработка на изображения, статистически библиотеки и още много други. Уолфрам е известен също и с диспута, който е предизвикал с гигантския си емпиричен труд New Kind of Science (‛Нов вид наука“), който е изграден върху представата, че Вселената е дигитална по своята същност. Тази негова представа, както и опитът му с Mathematica, са залегнали в основата и на Wolfram Alpha, която, по думите му, е „смес от много и умни алторитми, евристика, езикови открития и грижа за езика и неминуемо ще доведе до сериозен теоретичен пробив… И докато Google просто доставя документи на базата на търсене по ключови думи, тази търсачка има амбицията да улесни хората да правят своите запитвания на естествен език: просто едно въвеждане на въпрос в празното поле и получавате достъп до огромна система от данни и алгоритми.

Нова Спивак – пионер на web3.0 и предприемач, казва за работата на тази ‛машина за отговори“ следното:

‛Wolfram Alpha е система за изчисляване на отговорите на въпроси. За да изпълни задачата си, тя ползва вградени модели от различни области на знанието, допълнени от данни и алгоритми, представляващи напълно реално познание.“

Всички знаем колко скаран е Google с естествените езици и как премахва от търсенето всичкия този ‛незначителен словесен шум“ – определителните членове, предлозите, съюзите. С това обаче Google неусетно влияе на начина, по който започваме да си служим с езика; ‛гугълизира“ го, превръща го, за добро или зло, в мозайка от ключови думи, вместо в логически свързани изречения, които на свой ред да са свързани помежду си в логични абзаци. За някои това е печална перспектива, за други – не чак толкова, но истината е, че винаги трябва да има алтернатива.

Според някои достойнствата на бъдещата търсачка се преувеличават с цел реклама, а справянето с естествените езици на Wolfram Alpha е всъщност заобикаляне на проблема с предварително заложен контекст на търсенето – задаване на въпроси от научно естество. Освен това, много от нас знаят, че почти от година функционира бета версия на подобна сeмантична машина за отговори True Knowledge .

Истината обаче е, че всяка една мощна алтернатива на Google ще бъде топло приета от ползувателите на интернет, защото (цитирам случаен анонимен коментар под статията, посветена на Wolfram Alpha в CNET): ‛… когато web навлезе в 90-те, се надявах тя да заздрави демокрацията, помагайки на всеки по-лесно да научава фактите. Но web прекалено бързо се наблъска с толкова много пропаганда, че можете да си изкарате душата от ровене с google и още да продължавате да вярвате, че Ал Гор е открил интернет… Може би все пак тази търсачка ще пресява по-добре преувеличенията?“

**“Правилен въпрос‛ е заглавието, с което разказът ‛Ask a Foolish Question“ на Робърт Шекли е известен в мрежата на български и е достъпен на следния адрес: http://www.sfbg.us/authors/r/robert_sheckley/Stories/Ask_a_Foolish_Question.htm

Информационният Джурасик | Култура – Брой 16 (2499), 25 април 2008

На фона на битката между динозаврите Yahoo и Microsoft, (от която едва ли ще произлезе нещо смислено в еволюционнен смисъл, макар да победи по-силният), особено поучително бе да се наблюдават друг един вид отношения, тези, в които една от страните се явява Google. Google е монстър от нов тип. Неговата стратегия за оцеляване няма нищо общо с едноизмерния егоизъм на Microsoft. В поведението на Google спрямо другите участници в IT екосистемата могат да се открият черти на това, което биолозите-еволюционисти биха нарекли ‛реципрочен алтруизъм“, последователите на игровата теория на Рапопорт – стратегия ‛око за око зъб за зъб“, а анархистите, привърженици на Кропоткин пък – ‛стратегия на взаимната изгода“. С прости думи казано, Google вместо да си създава конкуренти, подпомага разрастването на другите компании и, както си личи, особени предпочитания има към тези, които биха подпомогнали неговия собствен бизнес. Интересът на компанията напоследък към разни локални високоскоростни схеми за безжичен интернет достъп е особено показателен, а добър пример, илюстриращ казаното, е отношението на Google към Meraki – малко начинание, стартирало преди година в Маунтин Вю, Калифорния, за което tech-анализаторите от CNN твърдят, че плува от самото начало на съществуванието си в килватера на голямата компания. Дейността на Meraki се състои в следното – посредством нетуърк от евтини рутери, свързан с високооскоростен източник на интернет (кабелен модем или DSL линия) се доставя безплатен безжичен достъп до места, където няма такъв. Името на нетуърка е ‛Free the net“ ( ‛Освободи мрежата“), а тайната на осъществяването на връзката между устройствата е конфигурационният, софтуер заложен в тях, позволяващ им да откриват другите устройства от нетуърка.

Самата идея за wifi, задвижвано и управлявано от потребителите, независимо от доставчиците не е нова, но комуналният безжичен достъп обикновено се осъществява благодарение на скъпите продукти на Motorola и Cisco. Рутерите на Meraki са по $50 бройкатао, произвеждат се в Тайван и са достатъчно компактни и икономични устройства, като единственият им недостатък засега е, че изискването да са включени към електрическата мрежа ги прави негодни за работа на открито.

Основателят на компанията, 25 годишният студент от MIT Санджит Бидсвас (Sanjit Biswas) твърди, че за краткото си съществувание вече са успели да продадат десетки хиляди устройства, а поръчките нарастват. Последният им клиент е бил от Чехословакия. Пръстът на Google в цялата тази работа е, че освен инвеститор в Meraki, той е и първият направил поръчка при тях.

Всичко това изглежда прекрасно и като че ли подобен бизнес не може да срещне нечие неодобрение, какво мислят потребителите на услугата обаче? Един блогър програмист от Сан Франциско например е установил, че Meraki , като силно локализирана услуга не само е изкушен от задвижвания от данни за локалното ви местонахождение модел за рекламиране (location-aware advertising), не само инжектира посредством java-скрипт реклами във всяка страница която вие посетите, но и посредством същия този java-скрипт споделя вашето местонахождение с всеки от тези сайтове. Точната географска ширина и дължина на която се намирате, се съдържа в скрипта!

В своята privaci политика Meraki обещава да пази от неоторизиран достъп личните данни, които прихваща от вас, пък и в крайна сметка кой ли не би изтърпял малко реклама в замяна на безплатен безжичен достъп в квартал в който живее? Верно, че принципът на работа на системата включва и deep packet inspection – форма за филтриране на съдържанието, на която е базирана и рекламата, предлагана и от PHORM, руско-американско-английска компания, известна с това, че има доста заплетени отношения със закона.

Та в този смисъл, алтруистичното желание на Google да подпомага други алтруисти, доставящи безплатен безжичен интернет на себеподобните си може да се обясни не толкова с благородната амбиция да се изгради достъп до мрежата във всяка точка на земното кълбо, колкото с амбицията за едноличен контрол над целия този огромен глобален безжичен нетуърк, състоящ се от множество локални.