Така наречените SEO | Култура – Брой 9 (2492), 07 март 2008

Навярно напоследък и вие се натъквате на абревиатурата „SEO“ в мрежата. Тя идва от „Search Engine Optimizator“ и на пръв поглед означава някой, чието занимание е оптимизирането на търсачки. Всъщност, става дума за обратното – за оптимизиране на сайтове и превръщането им в лесно откриваем ресурс. Целта е увеличаване на трафика и, може би, монетаризация на този трафик. Въпреки че у нас този тип специалисти се подвизава сравнително отскоро, SEO съществуват откакто съществуват търсачки. Както всяка друга комерсиална дейност в мрежата, така и тази не подобрява работата на инструментите в нея – и това е обяснение за неприязънта, която хранят към нея както собствениците на търсачки, така и ползувателите им. За начините по които SEO-тата манипулират резултатите от търсенията ще стане дума по-нататък, сега ще се опитам да оправдая съществуването им. Да си представим например, че току що сме започнали някаква дейност, в която конкурентите ни вече са си изградили репутация, а ние все още нямаме никаква. Нормално е да решим да започнем да градим своята в интернет. За тази цел ще ни е нужен не просто сайт и търпение, да дочакаме мълвата за нас да се разнесе от доволните клиенти в мрежата. Ще ни е нужно и SEO. SEO предлагат услугите си както самостоятелно, така и като част от масивни маркетингови кампании, а компетентността им включва както познаване на принципите на web-дизайна, така и познания върху алгоригъма на търсене. Освен тези чисто технически познания, SEO-тата обикновено имат информация и за това, какво е поведението на хората он-лайн и доколко то е предвидимо.

Изброеното дотук звучи като напълно нормална дейност, извършвана от напълно нормални професионалисти за техните клиенти; маркетинговите стратегии, основани на Search Engine Optimization, обаче включват и някои доста съмнителни техники. Всъщност на тях SEO дължат лошата си слава.

В средата на 90-те начинът да се надхитри една търсачка е бил прост: достатъчно е било в мета-информацията на страницата да се вмъкнат огромен брой ключови думи (не непременно отнасящи се към съдържанието на страницата), които прихванати в последствие от кроулерите (тези малки програмки, претърсващи мрежата автоматично и на равни интервали) да я изведат начело в търсенето. Тази техника е позната като spamdexing и е била санкционирана с премахване на поодобни страници от индексите на търсачката. С развитието и превръщането на web в платформа за повечето услуги все по-малко неща остават под контрола на отделни безскрупулни web-дизайнери. Лари Пейдж и Сергей Брин, двамата основатели на компанията Google, в средата на 90-те, още като студенти в Станфорд изобретяват алгоритъм, оценяващ важността на страниците въз основа не на някакво произволно количество произволни ключови думи, а въз основа на количеството и постоянството на хипервръзките, водещи към тях, както и въз основа на вероятността на страниците да попадне случайно сърфиращ човек. Въпреки че такъв алгоритъм е по-труден за манипулиране, web-дизайнерите и SEO вече са развили достатъчно инструменти и техники с които да го постигат. Най-разпространени са така наречените „ферми за линкове“. Това са специални сайтове, чиято единствена цел е обмен, покупка и продажба на линкове и то в огромни количества. Много сайтове се занимават абсолютно със същото, но тъй като освен голи линкове в тях се съдържат, макар и минимално, и някакви коментари, те минават за легитимни и търсачките отчитат препращането от тях като напълно автентичто и вдигащо рейтинга.

Собствениците на търсачки, доскоро санкциониращи страниците, ползвали услугите на SEO, напоследък все по-успешно намират общ език с този вид специалисти и гледат на договарянето с тях като на напълно етичен бизнес, неотменна част от добрия web-дизайн и стратегия, улесняваща работата на търсачките. Google са водещи и в това отношение.

Ето два български SEO сайта , а също и личният блог на един SEO, който споделя, че не е цар на спама, а напротив, бори се със спама и освен всичко мечтае за филиал на Google University в България.

Чудо(вище)то Google / Култура – Брой 16 (2455), 27 април 2007


Поредната от серията големи покупки: гигантът Google купи
солидната маркетингова фирма Doubleclick, известна като една от
малкото оцелели след спукването на дотком-балона през 2001. Това
на свой ред дава повод за въпроса: самата Google балон ли е? Балон
или не, тази компания, специализирала се в областта на търсенето в
интернет и рекламата е преди всичко успешен бизнес, а своя успех
тя дължи на едноименната търсачка, чиято способност да
организира световната информация и да ни я предоставя под
формата на интересен резултат по време на нашите търсения,
изглежда почти безгранична.
Как точно Google съчетава комерсиалното (рекламата) с
некомерсиално (търсенето в интернет)? Както сам Сергей Брин –
един от двамата създатели на Google – отбелязва в статията си
„Анатомията на една шиокообхватна хипертекстова търсачка“ (
http://infolab.stanford.edu/~backrub/google.html ), мрежата силно се е
комерсиализирала; търсачките мигрират усилено от академичната
област към комерсиалната, а единствената последица от това е
влошаването на качеството на търсенето. Една комерсиална
търсачка е като черна кутия – какво точно тя ще върши за нас зависи
единствено от това, което реши собственикът й. Google обаче
твърди, че не е такава търсачка и заявява сериозни намерения в
областта на науката. Изглежда като че ли невъзможно
прозрачността и честната игра, присъщи на науката, да се съчетаят с
рекламната дейност, но така е само на пръв поглед. Ако същите тези
интелигентни, чувствителни към съдържанието на документите в
мрежата уеб кроулери* я кръстосват неуморно, за да събират
информация, която да ни предоставят после, то защо събраната за
самите нас информация, да не им послужи да ни предложат някой
продукт? Съвсем ненатрапливо и в контекста на нашето ежедневие –
под формата на линк в полето на нашия G mail или на страницата,
която сме отворили. Google дори не крие, че чете и съхранява
нашите писма, даже даже след като сме ги изтрили. Съобщава го,
макар и с малки букви, на всички, които си отварят сметка в G mail.
Ето все пак някои системни особености, превръщащи Google в
тъй плашещо добър инструмент:
Първо, Google е способен да ползва линковата структура на
мрежата, за да оценява важността (PageRank) на всеки един сайт по
броя препратки които водят до него. PageRank е число, стойност,

която се калкулира чисто математически и не зависи от ничий
субективен интерес и изразява вероятността на страницата ни да
попадне напълно случаен и незаинтересован потребител. Извежда се
дискретно и неумолимо на браузъра за всяка отделна страница.
Второ: повечето търсачки свързват текста на линковете върху дадена
страница единствено и само с тази страница, а не с ресурса, който
сочат. При Google не е така и това позволява откриването на
нетекстови документи, например картинки, видео и звукови
файлове.
Трето: Google е в състояние да обхване непрекъснато обновяващото
се съдържание в мрежата с цялата му езикова, лексикална,
синтактична, форматна нееднородност, да го обходи, индексира,
сортира и направи достъпно, т.е. – съумява да ползва ресурса,
създаван от другите, като при това се справя с цялата му хаотичност
и непредвидимост. Това освен да ни изпълни с възхищение ни кара и
да се питаме: как точно Google чисто юридически успява да си
уреди отношенията с околните? Например как стоят отношенията с
издателствата на книгите, скенирани и предоставени ни за
разглеждане в проекта GoogleBook? А отношенията със
собствениците на стратегически важни бази данни като например
TeleAtlas? GoogleEarth не показва тези места на картата, където има
военни обекти, но пък ако чисто технологически може да се уреди
информационно затъмнение, когато това е уместно, то защо да не
може и в друг случай, под формата на най-откровена цензура? Ето,
нека вземем конкретен пример: от Google-лексикона в ред страни
изчезват някои думи и имена: White Nationalism, Nazism, Holocaust
denial – в Германия и Франция, Falun Gong – в Китай, всичко
свързано с критика на сциентизма вАмерика. Може би така трябва,
но каква тогава е радостта от притежаването на една наистина
свръхмощна търсачка? Какво я отличава от всяка друга една
комерсиална търсачка, готова да свърши за нас единствено това,
което реши собственикът й?
…
*web crawlers – това са програмки, изкуствен интелект, чието
предназначение е да претърсват автоматично мрежата за нови
ресурси.