На 10 януари, по време на среща в Станфордския институт за изследване на икономически политики, администрацията на Обама взе окончателно решение до месеци да приведе в ход това, което в средата на миналата година официално бе анонсирано като „Национална стратегия за надеждни идентичности в киберпространството“, а неофициално като “екосистема от идентичности”. Строго погледнато, терминът „екосистема“ означава биологическа общност от организми, взети заедно с физическата среда, която обитават и с която комуникират. Какво означава енигматичното словосъчетание “екосистема от идентичности”, отнесено към кибертехнологиите? В мрежата може да бъде открито следното определение: „онлайн среда, където индивидите, организациите, услугите и устройствата могат да си имат доверие, защото авторитетни източници са установили и удостоверили техните дигитални идентичности.“ Стратегията по изграждане на този дигитален рай включва четири цели:
Кръстопът | Култура – Брой 1 (2749), 14 януари 2011
Хакери | Култура – Брой 45 (2748), 24 декември 2010
Реакцията на мрежата, тази „Operation:Payback“ (Операция „Разплата“) в отговор на задържането на Асандж и на опитите, да бъде унищожен WikiLeaks, е безпрецедентна, всепомитаща – истинска световна кибервойна. Благодарение на хилядите си поддържници сайтът не спира, да се възпроизвежда – всекидневно, в различни точки по света се появяват нови и нови огледални версии, копиращи до байт информацията в него. Компаниите отказали съдействие или упражнили натиск над Wikileaks също не са подминати от гнева на мрежовите въстаници – мащабната атака над порталите на Visa, MasterCard и PayPal ги извади от строя (нещо, считано доскоро за невъзможно); сайтовете на шведската прокуратура, швейцарската финансова пощенска служба Postfinance и Swiss Post Office Bank, замразила сметката на Асандж – също са в блокаж. Amazon.com е пред срив и то точно преди Коледа. Пострадаха и сайтовете на бившата губернаторка на Аляска, Сара Пейлин и на адвоката на „изнасилените“ от Асанж шведки.
Интернет-аборигените знаят – мрежата, от самата своя поява, винаги е била средище на особен вид свободолюбива култура – хакерската. Върху самоорганизиращото се мрежово общество от времената на Usenet, обаче, в течение на годините е бил упражняван немалко натиск, довел в крайна сметка да маргинализирането й.
„Първата сериозна информационна война започна.“ – тръби той. – „Бойното поле е Wikileaks. Войниците сте вие“.
Оптиката се обръща и на смяна на революционизиращата секретност на крипто-анархията идва максималната разсекретеност. Каква подмяна ще последва или да бъдем все пак оптимисти?
Сиромашийка | Култура – Брой 44 (2747), 17 декември 2010
Дни преди потопа | Култура – Брой 43 (2746), 10 декември 2010
Изкуството, мрежата, пазарът |
Новите будители идат | Култура – Брой 39 (2742), 12 ноември 2010
След като чествахме годишнина от появата на мрежата (Internet), добре си е да помислим и за паяжината (web), особено в контекста на едно скорошно събитие, т.нар. Webit Expo & Conferences 2010, състояло се между 27 и 29 октомври в НДК, София.
Според информацията на собствения му сайт, това е … най-голямото събитие за дигиталната индустрия на Централна и Източна Европа (над 5100 регистрирани присъстващи от 21 държави), а …топ лектори от цял свят и региона превръщат програмата в най-големия образователен форум на Европа за дигиталната индустрия.
Организациите, осъществили този форум, са е-Академия и Webit Ambassadors – две божем институции в web-а, за първата от която не откриваме почти никаква информация в търсачките, а за втората научаваме, че има за цел да среща всепризнати професионалисти със задълбочени познания, ноу хау и опит в областта на издателската дейност, дигиталните пазари, рекламата, маркетинга, социалните медии и връзките с обществеността. Резултатът от това трябва да е окуражаване на развитието на дигиталната индустрия в Централна и Източна Европа и промотиране и опазване на интересите на дигиталната индустрия.
И това е така, защото очевидно дигиталната индустрия е хлябът наш насъщен.
Колко пъти дотук се наложи да спомена оксиморона „дигитална индустрия“? Та нали тъкмо дигитализацията деиндустриализира икономиката, сведе производството на продукти за консумация, в това число и на дигитални, до минимум за сметка на нарастването на „производството“ на всевъзможни услуги поне в тази част от света, която се счита за по-цивилизована. Старомодната, но все пак неизбежна манифактура, произвеждаща всичко онова, което може да се продаде опаковано на пазара и което, грубо казано, ни храни, облича и поддържа живи, акостира по разни отдалечени крайбрежия и този факт е не само залегнал в сърцето на настоящата криза, но е и пренебрегван с непонятно усърдие от пропагандаторите на тази същата web 2.0 икономика у нас.
В ситуация на глобален срив, не подминаваща и образованието, няма как да не пожелаем да узнаем също така каква точно просветителска дейност се е развивала по време на тази Webit конференция, толкова повече, че организаторите поставят акцент върху нейната образователност. Ето първите няколко просветляващи заглавия в афиша:
„Как да преструктурираме една традиционна рекламна агенция, за да се справи тя с 2.0 света“, „Реалната консуматорска перспектива в мобилната реклама“, „Предизвикателството на социалните медии“, „Как агенциите променят своите бизнеси в отговор на технологичния и икономически натиск, засягащи консуматорите и нашите индустрии“, „Разкриване на потенциала на мобилната реклама“, „Визията на медията за бъдещето на рекламата“, „Отвъд банера“.
Да продължавам ли? Не добивате ли странното усещане, че цялата тази смъртна скука, поднесена с назидателен тон от загладени лекторчета с очила в рогови рамки, има една единствена и много висша учебна цел: как всички онези браншове, виновни за кризата, да оцелеят в нея.
Втора dotcom катастрофа няма да последва, бъдете сигурни. Така, както „отворената“ web 2.0 не успя да отвори и прочисти мрежовата екосистема от заразилия я вирус на комерсиализма и безогледния копирайт, а само ги накара да мутират, така и семантичната web 3.0, призвана да опази смисъла в потопа реклами, няма да го направи.
Може би трябва тепърва да се готвим да мутираме и ние. Като вид.
През юли закриха прочутия Център за изследване на модерната европейска философия в Мидълсекс, но светът не свърши, нали? Същото се било случило и с хуманитарните дисциплини в Съсекс – и какво? В Ирландия полицията пребила някакви студенти, решили, че следването трябва да е безплатно? Така им се пада! Най-старият университет у нас бил излишен? А нима не е?
Бъдещето е пред нас, хора! Променяйте се и ставайте все по „френдли“, все по „смайлинг“. Гледайте напред и се просвещавайте.
Ето в заключение един трогателен в нищетата си, „празнично замислен“ пасаж от блога на една от първите в интернет (а може би все так в web) у нас:
замислих се кои са днешните будители…
да, за разлика от учителите и учените, предприемачите очевидно имат шанс – ако стартират бизнеса си не с основната идея да печелят пари, а с желание да променят света.



