Тия дни на сайта на американската компания Bloomberg, известна с непоклатимостта си на глобалния финансов пазар с данни, финансови информационни услуги и финансови софтуерни инструменти, се появи статия в рубриката „Технологии“, в която думата „болка“ се срещаше подозрително често.
Статията се отнасяше за отказа на бразилската държавна телекомуникационна компания Telebras от услугите на американски компании при реализирането на важен инфраструктурен проект на стойност 185 милиона щатски долара – полагане на оптичен кабел на дъното на Атлантическия океан, който да свързва град Форталеза в североизточната част на страната с Португалия. Нещо повече – кабелът с дължина 3 500 мили ще бъде положен със специалната цел да заобиколи вече съществуващите трансокеански трасета под контрола на САЩ. Причината за това са миналогодишните разкрития на Сноудън, че Националната агенция за сигурност на САЩ, под предлог събиране на разузнавателна информация за борба със световния тероризъм, шпионира политически лидери, в това число и на съюзнически държави – президента на Бразилия Дилма Русеф и германския канцлер Меркел.
Изграждането на трасе от Форталеза до Португалия е предложено още през 2012-а, година преди шпионските скандали, под предлог насърчаване на местните компании, но след скандала темата за международните подводни кабели като мишени на шпионаж стана приоритетна за Русеф в кампанията й за преизбиране. Дилма Русеф бе преизбрана и очевидно не заради демагогия. Президентът на Telebras Франциско Зиобер е предприел масирани одити на оборудването на всички чуждестранни фирми и е задвижил нещата необратимо в посока към технологична самостоятелност на страната. За изграждане на този конкретен проект той е заявил, че ще се състезават само европейски, азиатски и местни фирми, никакви американски. Очаква се бенефициент да бъде не дългогодишният досегашен партньор на Telebras, калифорнийската компания Cisco, а местната Padtec. Найгъл Глени, говорителят на Cisco, е отказал коментар. От ноември миналата година обаче е известно, че Cisco търпи големи загуби тъкмо заради скандалите около НСА. И не става дума за прежалването на десетки милиарди приходи, не става дума и за пазарна тактика с цел сваляне на цените (в сферата на трудоемките инфраструктурни проекти и без това доминират не американските Alcatel-Lucent и Connectivity Ltd.); става дума за трайна тенденция в оредяването на международната клиентела на САЩ. И освен това, не само Cisco бележи загуби. Microsoft Corp. и Verizon Communications Inc. също са загубили договори в Бразилия и Германия.
Болката от тези загуби се усилва от факта, че Бразилия е седмата по големина икономика в света. Още от 1991 в страната е приет закон, даващ предпочитания на държавни проекти, ползващи местни технологии и облагащи жестоко вносителите, но след скандалните разкрития на Сноудън миналата година Бразилия затегна още повече политиката си и направо пристъпи към прекратяване на договорите с Microsoft за електронната поща Outlook. Бразилия ще се задоволява с бразилската система за електронна поща Expresso, разработена от държавната фирма Serpro и намираща се 100 процента под бразилски контрол. В момента Expresso се използва от 13 от 39-те министерства в страната.
От ноември миналата година също така Русеф е подписала указ, според който министерства и държавни агенции ще ползват само технологични услуги, предоставяни от публични дружества или дружества с държавно участие, без да се състезават в търгове. В указа се посочва изрично, че преминаването към засилен режим на опазване на националната сигурност трябва да се следи от министерствата на отбраната, комуникациите и планирането.
Откъде ще дойдат парите за тази сериозна стъпка? Средствата за трансатлантическия кабел ще дойдат от Държавна банка за развитие BNDES. Строителството на трасето се очаква да започне през първата половина на 2015 г., а кабелът да влезе в експлоатация след 18 месеца. Бразилия не се нуждае изобщо от услугите на Световната Банка. И освен това, Дилма Русеф не декларира ли веднага след преизбирането си, че страната ще внесе доста голяма сума в Азиатската банка за развитие?
Отново майдан? | Култура – Брой 36 (2915), 31 октомври 2014 Начална страница
На 22 октомври научихме за новия опит на Унгарското правителство, доминирано от консервативната партия ФИДЕС начело с Виктор Орбан, да разсърди интернет потребителите – то планира въвеждането на данък върху трансфера на интернет данни. По-старият подобен опит на Орбан е от август т.г., когато бе наложен 40% данък реклама на медиите и това веднага се изтълкува от критиците му като “въпиющо посегателство върху свободата на пресата” и “осакатяване на медийната индустрия”. Медиите, издържани от корпорациите, не са “ключови демократични институции”, но пък серията “възмутителни” налози, приети от правителството на Орбан от 2010 г. насам, са изцяло в стратегически сектори на икономиката, в които господстват чужди инвеститори – енергетика, телекомуникации, банково дело. Орбан очевидно е подхванал тази рискована политика с цел овладяване на бюджетния дефицит на страната, но бидейки тя за сметка на печалбите на вече изнервените международни партньори, дали това няма да доведе страната до изолация и санкции и ефектът да е обратен?
Новият данък е също от серията „специални данъци“. Той предвижда интернет доставчиците да плащат 150 форинта (60 щатски цента) на гигабайт трафик. (Reuters / Будапеща, 22 октомври 2014).
Министерството на икономиката обяви, че очаква това да генерира годишни приходи от 20 милиарда форинта (83 милиона щатски долара), което е добре, но тук идва въпросът: какво точно облага Орбан? Стока или услуга е трафикът? И освен това, чия собственост е той? Държавна?
Обезпокоени от перспективата доставчиците да прехвърлят на техен гръб тежестта на този несправедлив данък, само часове след обнародването на проекта десетки хиляди потребители на интернет се присъединиха към протестната Facebook група. Заговори се веднага и за многохиляден митинг срещу данъка пред парламента в неделя. Неделята мина, митингът се състоя и можеше да бъде следен на живо в Ustream.
И беше наистина многолюден. Звуците на протеста, светещите екрани на мобилните устройства, възгласите доста напомняха софийските събития. Според очевидци, имало ги е и непоканените хора с мегафоните, и НПО-тата, и футболните агитки, и провокаторите. Странна е обаче съкрушителността, с която масите реагираха на точно този конкретен повод. Защо тъкмо интернет е повод за такова масово недоволство? Това ли е най-насъщната нужда на унгарците? Орбан със сигурност не е безгрешен и тъй като е доста краен политик, мерките му често се посрещат с неодобрение; логично ли е обаче гражданите да са по-активни в защита на нечий бизнес от несправедлив данък, вместо в защита на собствените си социални искания? А може би трябва да търсим причината в пропагандата, в реториката на НПО-тата, социалните мрежи и блоговете, пишещи разгорещено за „поредното обезумяване на унгарското правителство“, за този „невероятен скандал“, целящ да скара Унгария с цивилизования свят, и за това как този митинг не само ще доведе до оттегляне на скандалния данък, но и до оставка на цялото „омразно правителство“ на Орбан. В един относително популярен блог, чиято собственичка Ева Балог се описва като разочарован участник в революцията от 1956-а с докторска степен от Yale, се задава въпросът дали не е време да се поръча „бърз обрат“? Да се поръча? На кого?
И за да не се губим в догадки, тя припомня специалното отношение на американския президент Обама към НПО-тата в бившите соцстрани, където демокрацията е „под обстрел“? Като пример за особеното благоволение на Обама към НПО-тата се сочи фактът, че когато в късния септември директорката на унгарската Фондация „ЕкоОбщност” е посетила Вашингтон като член на делегация, тя и другите лидери на НПО-та са били приети от самия мистър Обама в Белия дом, за разлика от унгарския министър на външните работи и търговията, Петер Сиярто, който успял да се домогне само до младши асистент в държавния департамент. „Ако аз бях Орбан, щях да приема това като предупреждение“, пише авторката.
Предстои ли „оранжева революция“ в Унгария или не? Като че ли всички предпоставки са налице. А и причината е така добре известна, че не си струва дори да бъде споменавана – ядреният „флирт“ на Унгария с Русия.
Проектът на Алиенде Cybersyn | Култура – Брой 35 (2914), 24 октомври 2014
Случайно или не, в тези изпълнени с драматизъм дни на страницата на „New Yorker” се появи статия на известния Евгени Морозов, озаглавена „Планиращата машина“. Без да задълбава много в съвременните проблеми и да ги свързва с предмета на статията, Морозов ни припомня Чили от 1970-те, но не с хунтата на Пиночет, а с футуристичния проект на президента-марксист Алиенде за електронно управляван социализъм с помощта на една бурно развиваща се едва напоследък технология на т.нар. „големи данни“. Това е т.нар. проект Cybersyn, чието футуристично название идва от “cybernetics synergy” и който е щял да се осъществява с помощта на един от най-добрите специалисти по онова време, британеца Стафърд Биър. Биър не е бил марксист. Бил е теоретик-кибернетик, а също така изпълнителен директор на „United Steel“ и директор по иновациите в една от най-могъщите по това време медийни компании, International Publishing Corporation. Той се заел със задачата да осигури с помощта на кибернетиката централизирано управление на социалистическата командна икономика на принципа, на който биват управлявани корпорациите. В центъра на Cybersyn се е намирала Операционната зала – футуристично шестоъгълно помещение, обзаведено в стил StarTrek със 7 въртящи се стола, представляващи своеобразни терминали, и стени-екрани, показващи състоянието на ключовите системи на държавата. Прототипът му все още може да бъде видян в Сантяго, в сградата на националния телеком. Една от стените-екрани е била специално предназначена за т.нар. Проект Cyberfolk, опит за проследяване в реално време на статистическото щастие на чилийската нация в ответ на държавната политика с помощта на уреда „алгедоник метър“ (от гръцкото „алгос” – болка, и „хедоне” – удоволствие). Устройствата са щели да бъдат свързани в мрежа, ползваща съществуващата вече телевизионна инфраструктура.
Звучи малко смахнато, но проектът Cybersyn е щял да осъществи това, което в днешни дни тепърва започва да се прилага – планиране в реално време въз основа на анализа на огромни масиви данни, събирани от пръснати навсякъде микроскопични, но мощни сензори, следящи най-разнородни процеси – безкрайно пластичната и гъвкава матрица на Big Data, големите данни, превръщаща държавите в подобия на живи тела[*].
Cybersyn се проваля. Причината е комплексна – мощността на технологиите тогава е била далеч от днешната. Освен това, проектът е бил прекалено скъп за времето си, а желаещи да го подкрепят финансово не е имало. Нещо повече – той е имал свой отявлен враг. В навечерието на кризата на долара Световната банка е била по-склонна да курира проектите на пазарния фундаменталист Фридрих Хайек, отколкото футуристичния чилийски социализъм. Всъщност, Чили сблъсква Хайек и Биър по много драматичен начин – докато Биър съветва Алиенде, Хайек съветва Пиночет. Знаем кой печели битката тогава, но войната очевидно продължава. Какъв ще е изходът й? Трудно е да се каже. Опозицията „централизирана икономика – пазарна икономика“ вече не съществува. Централизираността отдавна е привилегия на срасналите се с държавите частни корпорации, които обаче продължават да проповядват пазарен фундаментализъм, а политиците, водени от инерцията на властта – да я ползват по най-перверзен начин.
Самата идея за централизирано управление не е никак несъстоятелна. Технологиите разчитат на нея, за да работят добре. Съгласете се, че даже физическите ни тела разчитат на централизирано управление. Телата ни са планиращи машини, доколкото притежават главен мозък и доколкото оцеляват благодарение на капацитета си да обработват предоставяната от околната среда информация. Представете си сега огромен брой компании, свързани в мрежа, пренасочващи ресурси и мощности по оптимален начин, с максимално добра логистика и произвеждащи според нуждите на обществото, а не според нуждите от печалба на този или онзи собственик. Съвсем по силите на съвременната bigdataтехнология е тази идея. Това, което трябва да изчезне, е превърналата се едва ли не в сектор на икономиката администрацията.
[*] В Средновековна Европа думата „корпорация“ (от латинското corpus, тяло) е обозначавала съвкупност от бизнесинтереси, въплътени в компактно, законно тяло.
Копипейст революции | Култура – Брой 34 (2913), 17 октомври 2014
Трудно е да се ориентираме в ставащото на Изток от медиите на Запада. В случая с Китай за това допринася и традиционната неохота на самия Китай да излъчва информация за вътрешните си дела. И все пак, какво ни казват медиите за случващото се в Хонконг, британските медии, доколкото Хонконг бе тяхна колония до 1997?
Първото, което ми попада пред очите, е заглавие в International Business Times „Китай предупреждава международната общност да не се меси”. Статията съобщава за хиляди протестъри, студенти и не съвсем (членове на движението за гражданско неподчинение Occupy Central са на първа линия там), които заявяват готовност да устоят на палките и сълзотворния газ на свирепата хонконгска полиция, но да извоюват повече демокрация на следващите избори, които ще се случат през 2017. Британската Foreign Office е сериозно „загрижена“, че Китай може да втвърди мерките спрямо окупиращите „с мир и обич“ бивша тяхна колония или поне така тълкува китайския призив за ненамеса и изявлението на китайския външен министър Хуа Чунин, че „Хонконг е китайски Хонконг. Хонконг си е чисто наша вътрешна работа“. Мерките, които се взимат от Китай обаче, са несимпатични – блокирана е услугата за фото споделяне Instagram, а хаштаг-фразата „Occupy Central“ е блокирана в Weibo, китайския еквивалент на Twitter. Това са непопулярни стъпки, доколко обаче протестът е популярен при положение, че блокира комерсиалната част на мегаполиса, блокира транспорта и е довел до затваряне на банките? Не може да се каже нищо със сигурност и за прилагането на твърда ръка от страна на Революционната армия за народно освобождение на Хонконг.
Още един пример – „The Guardian”.
„Китай не знае как да отговори на революцията на чадърите”, пише там. Пише също, че „Пекин може да си купи политическа власт в Хонконг, но не може да предложи на обикновените граждани друго, освен нагласен вот“ на предстоящите избори. Които са след цели три години. И понеже, след икономическата реформа и 20-годишния главоломен икономически разцвет, на Китай не му е добре, много належащо е да му се инсталира и политическа реформа. Неизбежно е просто! Китай и тази негова политическа безпътица…
„Гардиън” прави също така паралел между събитията на площад Тянанмън през 1989 и Хонконг сега. Изтъква се разликата: през всичките тези години е нараснала информираността на гражданите благодарение на информационните технологии, въпреки усилията на Пекин да изолира страната от останалия свят. Статията обаче не казва, че тъкмо на развитие на информационните технологии Китай дължи напредъка си и че контурите на бъдещия технологичен хипермегаполис в региона Хонконг – Шънджън – Кантон в делтата на Перлената река започнаха да се очертават още през 1996. Тогава Европа дори не беше започнала да епигонства технологичния лидер САЩ.
Медиите заобикалят с неохота и един „дребен“ детайл – съвсем наскоро Китай заяви намеренията си да изостави долара като валута за сделки с петрол. Освен това, Китай и другият „враг“ на световната демокрация, Русия, напоследък са доста добри партньори и то не в духа, в който са „добри партньори“ САЩ и ЕС, а в добрия стар традиционен „гангчи“ стил. Ако се сещате, в Китай поддържането на взаимноизгодни връзки е цяло изкуство и се нарича „гангчи“. Очевидно, наследниците на древната китайска култура нямат проблем с идентичността си и стратегиите си в модерния свят. Но друг може да има проблем с това.
Всъщност, случващото се в Хонконг много по-успешно може да се сравни със случилото се в Украйна, с Арабската пролет, с 1990-те в Косово… Нещо повече – тези прилики са толкова очебийни, като се тръгне от сценария, започващ с втръсналите обичливи мирни протестъри по площадите, мине се през символиката и се стигне до последващия ужас за цивилното население в региона. Добре би било западните медии да спрат да обвиняват китайските власти в „липса на въображение“ и да си дадат сметка, че то много повече липсва на сценаристите на копипейст-революциите, заливащи света с все по-безсмислен и безумен терор.
А ние можем единствено да стискаме палци китайската „цензура“ да се окаже пропорционална на вероятността делтата на Перлената река да избегне съдбата на толкова други региони.
На война като на война | Култура – Брой 32 (2911), 03 октомври 2014
На 8 август т.г. руският премиер Медведев подписа постановление за забрана на анонимния Wi-Fi достъп в Русия. Според документа, идентификацията на потребителя е задължение на оператора на връзката. Негов, на оператора, е и изборът на метод за идентификация. Минкомсвязь е изброила в документа допустимите начини за получаване на Wi-Fi достъп. Това няма задължително да става с паспорт, но ще се извършва посредством заявка в съответния оторизиран орган срещу идентификационна информация, като три имена, номер на шофьорската книжка, SMS.
Коментарът на Медведев за тази крайна мярка е, че опитите на властите да регулират интернет „могат да са не идеални” – както от гледна точка на ефективността, така и от гледна точка на процедурите; и че „интернет не бива да се задушава, но държавата трябва да знае какво се случва там”. По думите му, „това е нормално задължение на държавата – да вниква в набора от съществуващи опасности и да се опитва да им противодейства”.
Друга новост от Русия е закритото съвещание на членовете на Съвета по безопасността, проведено на 22 септември, на което е било обсъдено предаването на функциите по администрация на домейните „.Ru“ и „.РФ“ в ръцете на държавата. Дотогава това е било в компетенциите на обществената организация „Координационен център за националния домейн в интернет“, но с това вече ще се занимава Федералното агентство по връзките, подчинено на Министерството по комуникациите.
Това последното със сигурност ще подгрее старите страхове за разрухата на интернет, която уж била отдавнашната стратегическа цел на стремящите се да се отцепят в свое си „информационно гето” страни от „тоталитарния бермудски триъгълник” Русия-Иран-Китай, но ако се случи в действителност, май ще е по-скоро по вина на страната монополист САЩ и контролираната от нея „Корпорация по управлението на имената на домейни и IP-адреси” (ICANN). Доколкото може да се вярва на изявленията на руския министър по комуникациите Николай Никифоров, цитиран от ИТАР-ТАСС, Русия в момента се готви за поредната санкция от страна на партньорите си, както той нарича САЩ и ЕС, а именно блокиране на достъпа на страната до мрежата.
„Подготвят се мероприятия. Разглеждат се различни варианти как да се направи така, че нищо и при никакви условия да не се срине, както и да се държат партньорите ни”, твърди Никифоров. Съвместните учения на Министерството на комуникациите с Министерството на отбраната и Федералната служба по безопасността са предизвикани от това, че страната вече е била изправяна пред опити за блокиране от страна на различни мрежи, в това число и тези за обслужване на банкови карти. Никифоров споменава и намеренията на Европарламента да отреже Русия от системата SWIFT на съобществото на световните междубанкови финансови телекомуникации.
„В тези условия ние отработихме няколко сценария в случай, че нашите уважаеми партньори изведнъж решат да ни спрат интернет. Русия е огромна страна и не може да си го позволи”, казва още Никифоров и уверява, че серията технически мероприятия по предотвратяване на сривовете в руския сегмент на интернет няма да погълне съществен финансов държавен ресурс.
„За съжаление, много от компонентите на инфраструктурата не са на територията на Русия и се управляват отвън”.
Инфраструктурата на националните домейни „.Ru“ и „.РФ“ обаче е готова за изключване от глобалната мрежа и ще издържи произволни атаки – това е официалното заявление на координационния център на националния домейн.
Пресслужбите на „Яндекс”, Mail.ru Group, „ВКонтакте” и Руската асоциация за електронни комуникации засега не коментират тази опасност, но цената на акциите на „Яндекс” и Mail.ru бележат спад на московската и лондонската борси.
Има засега неяснота и около предаването на функциите на администратор на домейните в ръцете на държавно ведомство. Очаква се това да е Россвяз.
Да доживееш интересни времена е проклятие, което очевидно е сполетяло вече руснаците. Какво обаче да се каже за нас, българите, и по-точно за собствените ни безгрижни политици?
Въображаем противник | Култура – Брой 31 (2910), 26 септември 2014
Sciamachy е дума с гръцки произход – идва от skia (сянка) и makhia (битка). Рядка дума, върнала се е в употреба през XVII век. Ползва се в смисъл на тренировъчен, фиктивен бой или конфликт с въображаем противник. Това бе първата дума, която написах в търсачка Google, след като замених с нея Altavista през есента на 2001 г. Съвпадение или не, но Google стана рязко популярна именно след трагичния септември на 2001 г. Спомних си всичко това покрай един скорошен разговор на Асанж с репортера Джон Симпсън от BBC, който Sky News и Russia Today също отразиха.
Джулиан Асанж, който от юни 2012 г. е доброволен затворник в посолството на Еквадор заради опасността да го екстрадират в Швеция по обвинение в сексуален тормоз, е решил да се възползва докрай от сложната ситуация и да пише книга. Тя ще е посветена именно на Google и ще разкрива отношенията на компанията с американското правителство и службите му за сигурност.
За тези от нас, които са наясно с технологията на Google, това едва ли е изненада, но Асанж сравнява компанията-гигант с „частна версия на NSA“. Потребителската информацията, която Google събира, съхранява и анализира с цел да предлага на рекламодатели и „други заинтересувани лица“, може да се сравни само с мащаба и същността на работата на Националната агенция по сигурността на САЩ и британската GCHQ. „Бизнес моделът на Google е шпионирането – казва Асанж. Повече от 80% от доходите на компанията идват от изграждане на досиета (потребителски профили) на хората, които го ползват, за да може да бъдат предвидени вкусовете и предпочитанията им, поведението им, а защо не и да бъдат моделирани те по вкуса на големите производители.
Но Google не само работи като National Security Agency или GCHQ; „на институционално ниво Google е дълбоко въвлечена във външната политика на САЩ“ – твърди Асанж. Google работи с NSA “по силата на договор, сключен поне от 2002”, казва още той за Sky News, но е „официално вписана като част от отбранителната индустриална база от 2009 г. Била е ангажирана със системата Prism, където почти цялата информация, събрана от Google, е на разположение на NSA“.
Всъщност, още след 11 септември 2001 всеки относително буден ум на тази планета си даде сметка, че светът се е променил и вече не web, не Internet, но нищо не е същото, само дето тогава все още никой не свързваше веселата нова търсачка с мащабната заплаха срещу обществото, която “войната срещу терора“ отключи.
Google си придава вид на егалитарна и вседостъпна, загрижена за приятните изживявания на потребителя играчка, която, освен че е много полезна и безплатна, ни забавлява ежедневно с игривите си пъстри doodles и всевъзможни екстри. Тя по нищо не прилича на “голяма, лоша американска корпорация”, каквато тогава беше Майкрософт с нейните безкрайни копирайтни претенции и компактно опаковани, но пълни с недостатъци продукти. Всъщност, Google се оказа също толкова лоша, голяма американска корпорация, закрепостяваща ни, но не с продуктите си, а с флуидните си вездесъщи услуги. Google просто „революционизира“ системата на закрепостяване. “Google сега се е разпростряла из всяка една страна, до всяка отделна личност с достъп до интернет”. Но се контролира единствено от собствениците си. Google притежава, но съвсем не в смисъла на поземлено, материално или дори нематериално притежание, а чрез компетентността да контролира достъпа до активи, притежавани от други… Обхвата и силата на тази власт усетиха първо тези, които си мислеха, че ще могат да печелят чрез Google adds – рекламиране през Google, но компанията е тази, която обира лъвския пай, а не примерно онлайн-издателите, публикували на сайтовете си реклами. Сигурно помните конфликта между медийния магнат Рупърт Мърдок и Google, а също и на чия страна бяха масовите симпатии.
Нейсе, бързо разбитата илюзия за равнопоставеност и възможност е това, което доскорошните привърженици няма да простят на Google. Зад гърба им компанията, която на 27 септември ще навърши 18 години, е имала и други, не чак толкова огласени и свързани с конкуренция на пазара „възможности“ – близост с държавните служби на САЩ. Какво ли още може „невидимата ръка“ на един не чак толкова въображаем конкурент?
Визия 2020 | Култура – Брой 29 (2908), 12 септември 2014
„Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция.“ – горе-долу с тези думи започваше един документ, просъществувал няколко часа в мрежата на 27 август на сайтa на Министерския съвет. Документът описваше „явната информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността“ и директната атака на „националните демократични ценности, дух и воля“, която Русия е предприела срещу нас. Документът се нарича „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“ и вече е достъпен в обновен (смекчен) вариант.
Съдържанието му обаче се придържа към няколкото оригинални „опорни точки“:
– Страната ни е дестабилизирана от възобновили се етнически напрежения и нови такива, предизвикани от емиграционната вълна, от сложната геополитически обстановка и от надигането на глобален терор;
– Страната ни е провокирана военно и икономически от хибридната агресия на Русия – съчетание от конвенционални, информационни, кибернетични военни похвати;
– Сложната ситуация отблъсква инвеститорите;
– Това са изпитания, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Членството в НАТО има положителен макроикономически ефект: интелигентен растеж и заетост, благоприятна инвестиционна среда, тласък на иновациите и изследванията, технологиите на бъдещето, особено в стратегическата сфера на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);
– Нужна е реформа!
Тук някой ще каже: Ама чакайте, страната ни е в реформа от 25 години! От 10 години е в НАТО и от 7 – в ЕС!
Да, така е. И даже ще ви цитирам „опорните точки“ от един друг документ отпреди 11 години – стратегическия анализ на икономическото и социално развитие на страната ни, направен от Съюза на работодателите в България съвместно с Центъра за либерални стратегии през 2003 за кандидат-членството на страната ни в НАТО:
– Събитията на 11 септември 2001 налагат изграждане на информационно общество, центрирано изцяло върху очакването за глобален тероризъм;
– Обществото и бизнеса са в ситуация на тотална несигурност;
– Несигурността отблъсква бизнеса;
– Това е изпитание, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Освен икономическо сътрудничество, Вашингтонският договор предвижда и научно сътрудничество, информационно и даже културно такова, като най-стратегическо, във висока степен „свързано със сигурността“, е информационното.
– Нужна е реформа!
Приликите са очевадни! Няма ги обаче резултатите. Въртим се в кръг. НАТО обаче няма пръст в тази работа. НАТО е просто глобален доставчик на услугата сигурност. Сигурно затова светът е станал толкова „сигурен“. Времето тече обаче. И ако преди 10 години въпросът дали тоталната несигурност и хибридната заплаха оправдават хибридната „услуга“, съчетаваща функциите на армия и полиция с тези на разузнавателни служби и оттам – неподлежаща на демократичен контрол, то в днешни дни дори не се допускат други съображения в диалога с клиентите на доставчика НАТО, освен корпоративните ползи. Ами погледнете само какво представлява инструментът investor-state dispute settlement, за който най-сетне се заговори у нас покрай опасността от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) – той очертава една паралелна арбитражна законова вселена, в която корпорации могат да съдят държави, но не и обратното, ако държавите случайно решат да защитават гражданите си. Какво означава това, ако не „подкопаване на интегритета на институциите и държавността“; и „директна атака на националните демократични ценности, дух и воля“?
Около членството ни в НАТО и ЕС се въртя цялата ни държавна политика от 1990 г. насам, реформираха се администрация и съд, изграждаха се информационни системи, инфраструктури, приемаха се закони, все под опеката на западни експерти и със западни пари. Защо Русия да е виновна? И което е по-важно – къде са резултатите?
Отговорността за тази провалена политика е до голяма степен на главното НАТО-лоби у нас – „гласът на българския бизнес“, корпорациите, които предпочитат в тристранния диалог с държавата да участва не гласът на гражданите, а дилърът на „услугата сигурност“, НАТО.
Все по-призрачно | чКултура – Брой 28 (2907), 25 юли 2014
Светът никога не е бил толкова отчайващо място. Това е свят, в който, благодарение на технологиите, нашата неприкосновеност не значи нищо. В същото време това е свят, в който безследно може да изчезне цял Боинг, примерно, и това да послужи като неопровержим casus belli. Пак благодарение на технологиите.
Сноудън беше този, чиито разкрития, публикувани в The Guardian и The Washington Post преди година, позволиха на света да узнае за съществуването на американската правителствена програма PRISM и че прихващането на трафични данни е много по-мащабно и много по-близо до определението „престъпно“, отколкото се подозира. Тъкмо благодарение на неговите разкрития разработчиците на софтуер би трябвало да са научили вече един важен урок – централизираните услуги са уязвими. Бъдещето е на децентрализираните.
И макар напоследък да е все по-трудно да гледаме в бъдещето с оптимизъм, не ни остава друго, освен отново да се опитаме да потърсим там инструментите за оцеляването си. Голяма част от информацията, която оставяме за себе си в мрежата, идва от ползването на класическите търсачки Google, Bing, Yahoo. Те имат алтернатива обаче – т.нар. децентрализирани търсачки (Distributed search engines). Това са търсачки, които, за разлика от класическите, имат за ядро не един централен сървър, а компютърна програма, която работи с всякакви операционни системи, а търсенето се провежда не от един портал, както е обичайно, а от локален уеб сайт, който се зарежда с помощта на програмата. Така работните операции (претърсване, извличане на данни, индексиране и обработка на запитването) са разпръснати по множество сървъри, които много трудно могат да попаднат под тотален контрол.
Първата такава P2P търсачка, наречена InfraSearch, е била създадена през 2000, а една от по-новите и препоръчвана от Сноудън е YaCy, пусната през декември 2003. Тя е дело на германеца Михаел Кристен, поддържа се от европейския отдел на Фонда свободно програмно осигуряване (FSFE) и се разпространява под лиценз GPL. Можете да я намерите на адрес http://yacy.net/
YaCy (от англ. Yet another Cyberspace, Още едно Киберпространство) има версии за всички операционни системи – Windows, Linux, MacOSX. По данни от 2011 г., основният програмен модул функционира на няколкото хиляди компютъра на участниците в YaCy-мрежата. Всеки участник в проекта в процеса на своето напълно автономно претърсване на Интернет функционира като сървър, който анализира, индексира и складира резултатите от търсенето в общата база данни, наречена индекс, който е достъпен за всички ползуватели на YaCy на P2P принцип. Това значи, че колкото по-популярна става YaCy, толкова по-богата база данни и по-бърза и качествена работа може да се очаква от нея.
YaCy е с напълно, а не частично децентрализирана архитектура, с абсолютна равностойност на всички възли в мрежата и пълно отсъствие на централен сървър. Т.е. контрол над нея практически не може да се установи. Програмата може да работи в режим на търсене или като локален прокси-сървър (със суфикс *.yacy), индексирайки страниците, посещавани от потребителя, но игнорирайки инструментите за прихващане на персонални данни – познатите „бисквитки“.
Предимствата на YaCy са вседостъпност като време и място – винаги някоя част от мрежата работи; независимост от частните компании, борбите им за рейтинг и цензурата им. Програмата е с отворен код и се разпространява под безплатния лиценз GNU GPL. Освен това, YaCy сканира и страници от неиндексираните дълбини на уеб, които са недостъпни за претърсващите роботи на обикновените търсачки Google, Yahoo или Bing. YaCy може да работи и извън глобалния клъстер и така да бъде ползвана и в частните вътрешни мрежи на компаниите или в частните търсачки.
Недостатък са спамерите, които могат да задействат свои възли и оттам да излъчват спам. Също, поради дислоцираността на YaCy и незадължителната проверка на достоверността на резултата, търсенето отнема повече време.
Бързината и количеството на резултата зависи от количеството работещи възли. Този недостатък би бил преодолян, ако YaCy набере популярност.
Така стоят нещата в този нов, сумрачен, превзет от технологиите свят. Източниците на заплаха стават все по-призрачни. Все по-призрачни обаче стават и оръжията срещу тях.
Колонизирането на Европа | Култура – Брой 27 (2906), 18 юли 2014 Начална страница
В началото на тази година се навършиха 20 години от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия NAFTA – тристранната спогодба между Канада, Мексико и САЩ, важна годишнина, която мрежа/паяжина отбеляза, като цитира някои натрупали се с годините неприятни факти за истинската същност на NAFTA, и припомни, че NAFTA е нещо като лабораторен тест за разпоредбата ISDS[1] в международните търговски договори, дефакто инструмент за натиск над суверенни държави, защитаващи индустриите, здравеопазването, екологията, културата си от нахлуването на големите корпорации. „Корпоративният суверенитет над държавния” – така може да се опише с един слоган политиката на ISDS. Бе припомнено също и родството на NAFTA с TAFTA (Transatlantic Free Trade Area), което нас като европейци няма как да не ни засяга. TAFTA е по-често срещано у нас под абревиатурата TTIP, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, ползвана вероятно с цел избягване на сравненията с NAFTA.
Това партньорство вероятно скоро ще бъде подписано въпреки обществената съпротива, но всъщност, процесът по създаването му започна на 17 юни 2013 г. с една среща в Брюксел. Това разбираемо убягна от вниманието на медиите ни, а става дума за нещо с мащабите на СТО! Трансграничният оборот между ЕС и САЩ в момента е от порядъка на 2 милиарда евро на ден и по-голямата част от него се случва в интернет. Едно такова споразумение има потенциала да преодолее много пречки, особено пред цифровите и творческите индустрии, но има също и потенциала да създаде много нови.
Е, процесът по договаряне почти приключи – на 13 юли, след като срокът бе удължен със седмица, изтече времето за допитване до обществеността. То, според мен, мина доста формално и изобщо, през изминалата година ясно лъснаха приликите между NAFTA и TAFTA. Те са едно и също нещо – те са преговори уж за „свободна търговия“, но нямат нищо общо със свободната търговия, като се започне с това, че се провеждат при затворени врати и при пълна непрозрачност за обществеността. Тази непрозрачност в комбинация с масивната пропаганда не може да бъде наречена другояче, освен дезинформация. В мрежата, например, тия дни оживено се коментираха туитовете на американското посолство в Берлин, предлагащи грантове (Federal Assistance Awards) с размер между $5000 и $20000 на организациите, които биха произвели про-TAFTA/TTIP пропаганда от рода на: кратки документални филмчета за TTIP; турове за експерти-говорители на тема TTIP; създаване на Twitter профил по време на конференцията; дигитални постери; TTIP конференции, предавани на живо; онлайн дискусии по форумите на TTIP тема, сайтове, посветени на TTIP, и прочее „иновативен“ спам. И нито дума за безпристрастна дискусия за ефектите при евентуално сключване на това тъй противоречиво съглашение и най вече – за маниера, по който то се провежда. Като че ли тайното фабрикуване на авторскоправни и патентни закони и поставянето на корпоративния суверенитет над националния се превръща в стандарт; и в шумотевицата всеки взе, че забрави, че Европа не е Африка и не се налага да бъде спасявана с долнопробна ГМО храна, нито културно облагородявана с произвеждан на конвейер ГМО интелектуален продукт.
И все пак, имаше съпротива под формата на обществено допитване онлайн относно условията за защита на инвестициите и ISDS на TAFTA/TTIP. У нас също се направи опит за включване в това обсъждане. Движението „Солидарна България” подхвана на сайта си почина „Решавам аз, не корпорациите!“ именно с цел разясняване на уловките в мъглявите формулировки, даващи възможност на международните корпорации да заобикалят европейските съдилища. Доколко гласът на разума и на общественото недоволство е в състояние да надделее над гласа на алчността в ума на неколцина арбитри, ще стане ясно съвсем скоро. Макар че оптимистите едва ли са много – доктрините може и да се нуждаят от стероиди, преди да издъхнат, но корупцията е безсмъртна.
[1]investor-state dispute settlement, което в превод означава „уреждане на инвеститорско – държавни спорове“.
Сакрални неща | Култура – Брой 26 (2905), 11 юли 2014
Единствената ни (все още) работеща държавна електронна система, Търговският ни регистър, е перманентна бедствена зона, откакто съществува дори само като замисъл. Дължим много за това и на ГЕРБ в лицето на депутата Емил Радев (между другото, и автор на скандалната наредба за публично-частно партньорство), който реши от първия ден на 2012 достъпът до регистъра да е само срещу електронен подпис, т.е. не безплатен, а информацията в него – привилегия на малцина. Причината – зачестилите уж злоупотреби с лични данни.
Поводът да припомня Регистъра е прясната новина, че Правителството възнамерява да направи някои нови промени в Закона за търговския регистър съгласно изискванията на Директива 2012/17/ЕС на ЕП от 13 юни 2012 година с оглед на предстоящото взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри в единна европейска централна платформа. Административно улесняване на трансграничната стопанска дейност, гарантиране на прозрачността й и увеличаване на правната сигурност на сделките чрез използване на информационните и комуникационните технологии са само част от целите на нововъведението, най-стратегическата цел обаче на единния регистър (който е и един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“) е излизане от световната икономическа и финансова криза.
У нас адаптирането на информационната система на Търговския регистър към разпоредбите на директивата ще бъде възложено на катастрофално управляваната Агенция по вписванията, така че няма как да не се запитаме как точно тази система ще продължи да бъде поддържана неработеща и в същото време – интегрирана с европейската. Отговора няма да намерим в директивата и свързаните с нея документи, но пък бихме могли поне рутинно да се осведомим: кой ще финансира?
Съгласно текстовете в директивата, създаването, бъдещото развитие и поддържането на платформата и адаптирането на европейския портал за електронно правосъдие, който ще е и единната точка за електронен достъп, ще се финансират от общия бюджет на Съюза, а разходите за адаптирането на националните регистри, тяхното поддържане и работа ще се поемат от държавите членки. Възможността на националните регистри да събират такси също може да бъде използвана, като към обичайните такси се включи допълнителна такса с цел съфинансиране на платформата.
Техническите стандарти! Взаимното свързване на регистрите налага отчитане на техническите различия и вземането на технически мерки за координиране на националните системи. С преодоляването на тези оперативни обструкции е натоварена Комисията, поради което са й предоставени и изключителни правомощия на изпълнител.
Събирането на такси! Този проблем е свързан с предходния, доколкото техническите спецификации на системата за свързване на регистрите предоставят и възможност за извършване на плащания онлайн. Тук да ви припомня състоянието на родната разплащателна система-монополист ebg.bg.
Каква информация ще се предоставя?
Незабавно и безплатно ще се предоставя информация за единните идентификатори, имената и седалищата на търговските дружества, както и започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяване в несъстоятелност и заличаване от регистъра. А фирмените дела? Е, знаем, че с достъпа до регулирана информация и с разработката на регулаторни технически стандарти за този достъп на равнището на Съюза се занимава Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), а в пълния и окончателен текст на европейската директива за прозрачност, гласуван в европарламента на 12 юни 2013, си я има и дежурната клауза с още по-дежурното оправдание за зачитане на основните принципи, залегнали в чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който всеки има право на защита на своите лични данни. Не е ли перфектно? Защитавайки яростно едни граждански свободи, да можеш до безкрайност да ограничаваш други?
Но нека завърша с локални новини. Там пак някакво сезонно изобилие се наблюдава: преди дни в Държавен вестник излезе и Наредба за Търговския регистър за офшорните компании. Има предложение за създаване на регистър на офшорните дружества с участие в българската икономика, но информацията от него няма да е публична… Отново свян! Отново застрашени лични данни!
