Секрети и секретари | Култура – Брой 25 (2904), 04 юли 2014

Войната срещу всяка една банка е информационна по подразбиране. Сигурно си спомняте как преди 6 години плъзнаха в интернет неверни слухове за предстоящия фалит на Първа инвестиционна банка, но ако тогава главният заподозрян бе web 2.0, то сега това е невъзможно – медиите са наводнени от „разкрития“ относно „технологията“ на създаването на паника. Вътрешният министър Цветлин Йовчев я описа така: масово разпращане на обезпокоителни SMS-и и мейли със съобщения за фалит на ПИБ през интернет и през мобилните телефони, както избирателно, към по-солидните вложители, така и на случаен принцип. Целта, поне на пръв поглед, е постигната – опашки пред банковите клонове. Май ситуацията по-скоро зловещо напомня 1996-та, отколкото 2008-ма. Толкова повече, че медиите ни услужливо дават думата на лица, говорещи за крайната необходимост от обвързващ заем от МВФ, (което си е евфемизъм за изпипан държавен грабеж – и то само няколко дни след истерията с КТБ и поставянето й под надзор и след като в продължение на една година Орешарски бе критикуван и заплашван с вот на недоверие тъкмо заради намерението да емитира нов дълг.)

И така: имаме, извън всякакво съмнение, криминално организирана атака, първо срещу една банка, после срещу втора; имаме явно заинтересовани, стремящи се да се върнат на власт; имаме съмнителен откъм компетентност, но креслив интернет активизъм, т.нар. „протестна мрежа“; имаме медии, услужливо разпространяващи слухове и злонамерени публични изказвания… В крайна сметка имаме и ДАНС, имаме и готов да лови престъпници вътрешен министър. И какво прави вътрешния министър Йовчев? Ами лови ги престъпниците! В Русе е задържан мъж от София, по прякор Чикагото, който се бил занимавал с компютри и който, представете си, бил публикувал на стената си във Фейсбук съмнителен статус за Валутният борд, който пада, идва инфлационния шок и после – еврото… Кой, ако не Чикагото, който освен всичкото бил приятел на Петното, ще е виновен за разпращането на съмнителни съобщения, а оттам и за зловещата ситуация в страната? Всъщност, Чикагото вече си е признал, че „опасният“ статус е цитат от статията „Валутният борд пада, идва инфлационен шок, после въвеждаме еврото“, която била публикувана в бургаския сайт „Под лупа“, а „Под лупа“ пък го били препубликували от блога „kolevm38”, който пък блог го бил препубликувал от автора му, журналиста Григор Лилов. Статията пък не била нито нова, нито дори от преди три месеца, а точно отпреди една година – на 27 юни 2013 г. , както сам авторът й обясни във „Фейсбук“ веднага след залавянето на Чикагото.

Няма и една причина, да бъде привикан авторът Лилов, нито препубликувалите статията му, защото няма никакво нарушение на закона, за сметка на това е много лесно да бъде изигран поредният евтин спектакъл с участието на Чикагото. Къде обаче е „заровено кучето“, какво прикрива спектакълът? Прикрива този, който е имал и продължава вероятно да има достъп до лична информация на състоятелните клиенти на банките. Защо ДАНС и министър Йовчев не съсредоточат вниманието си върху бившите кадри в своите ведомства, които макар и „напуснали системата“, не са и няма да напуснат океана от класифицирана информация в която тънат, благодарение на което и продължават сегиз-тогиз да се озовават забъркани в някой дискретен скандал?

Информация за информацията | Култура – Брой 24 (2903), 27 юни 2014

През лятото на 2013 г. гражданинът Роман Кендеров решава да потърси в Националния концесионен регистър информация за договора на „Дънди прешъс метълс“ в Челопеч.Мотивът му е обясним – съмнителна от екологична гледна точка технология и неяснота колко точно губи страната ни от концесията, включително и пропуснатите ползи от добив на мед, сребро и други редки метали, съпътстващи добива на злато. Кендеров установява, че на страницата на Регистъра липсват доста алинеи и както си му е редът, обръща се към МИЕ и Министерски съвет за останалото. През октомври получава отказ, след което завежда дело в Административния съд, София. През март т.г. съдът постановява договорът на „Дънди“ да получи публичност. Дни след обнадеждаващата присъда, Министерският съвет отказва да покаже договорите. Доводът – липса на обществен интерес. Да, но интерес у обществото трудно се поражда при липса на медиен такъв. Въпреки „липсата“ на интерес, това, което следва, са 600 искания на граждани към Министерския съвет за обнародване на договорите на всички концесионери: „Дънди“, „Асарел Медет“, „Елаците мед“. (В момента исканията са почти 800!). А съвсем наскоро, на 18 юни, Административният съд отново реши, че отказът на Дирекция „Правителствена информационна служба“ на МС да оспорва обществения интерес е несъстоятелен.
Въпросът чии интереси защитава правителството при концесионна такса 1-1,5% е реторичен – всеки би могъл сам да си отговори; какъв обаче е проблемът с Националния концесионен регистър? Със сигурност малко граждани се вълнуват от е-регистри и (в случая с НКР) че това е орган, съхраняващ досиетата по сделки с ценна държавна собственост, загубите за бюджета от която са милиарди. Кой обаче, как и кога е изграждал НКР? Каква логика следва той?
Налага се да се върна десетина години назад, към 2005-а, в обърканите предприсъединителни времена, когато течеше хармонизирането на законодателството ни с европейското и регистърната реформа бе в своя вихър. Тогава в медиите за пръв път от 1995 насам се бе появила новина, свързана с концесии: „МС прие Национална стратегия за развитие на обществените поръчки и концесиите“. Стратегията включваше в себе си изменение на съществуващия Закон за обществените поръчки, разработване на нов закон за концесиите и изграждане на национален концесионен регистър, в който ще се вписват всички договори за концесии, благодарение на който ще е възможно дори търгуване по електронен път „при спазване на принципите за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност на всички кандидати и недопускане на дискриминация и корупция“.
С много труд, но все пак откриваемо е, че стратегията е била изготвена съгласно препоръките на Европейската комисия и инициативата СИГМА, а помощта за реализирането й, както бе обичайно през този период, осигурена по действащата тогава Програма ФАР от Американска агенция за международно развитие, от Институт по публична администрация и европейска интеграция, от НПО-тата, браншовите и други организации, местни и чуждестранни.
И все пак, по каква логика работи концесионният регистър? Логиката (алгоритъмът) на един публичен регистър следва логиката на закона, а действащият в момента Закон за концесиите въведе една, меко казано, екзотична процедура на устно договаряне, наречена „състезателен диалог“. Каква документна следа оставя един „състезателен диалог“?
Има и още един проблем – приетият едва миналата година и вече пречещ Закон за публично-частните партньорства и все още неизграденият към него регистър. Очевидно отново се налагат промени в закона. Но как точно ще бъде осигурена еднозначността на закона (концесиите и обществените поръчки се вписват в понятието „публично-частни партньорства“) и как точно ще бъде организирана информацията в регистрите, и как гарантиран достъпът до нея?

Civium felicitate | Култура – Брой 23 (2902), 20 юни 2014

Минерва е древна римска богиня, покровителка на изкуствата, занаятите, търговията, отбраната, магията, а в наши дни явно и на социологията. На военната социология по-точно. Социологията е „на въоръжение“ отдавна и не е никаква тайна, че освен на божествената подкрепа, тази наука разчита и на благоразположението на финансовите институции и държавата. Интересното обаче е това, че американското министерство на отбраната е кръстило на нея правителствена инициатива за научни изследвания и моделиране на динамиката, рисковете и повратните точки за широкомащабни граждански вълнения в целия свят. Излиза, че гражданите, цивилните и невъоръжени граждани по целия свят по някакви си причини засягат американската сигурност и поради това са обект на изследване!
На сайта можем да прочетем, че всяка пролет екипът приема нови предложения и идеи от различни общности по интереси за опресняване на приоритетите за бъдещите университетски изследвания. Ето ги и някои от настоящите приоритети, които звучат малко абстрактно, но все пак иде реч за термини от висшата математика: Разпространение на маргинални вероятности и движения за промяна, Формация на маргинални вероятности и влияние, Групови идентичности, културни норми и сигурност, Мобилизация за промяна, Структурна динамика на разрушителните организации, Модели на обществената еластичност и промяна, Икономически принос за стабилността, Държавен принос за стабилността, Енергийни, екологични и ресурсни фактори за стабилност, Теории на властта и ескалация, Променящата се роля на държавата в глобализиращия се свят, Отвъд конвенционалната сдържаност…
Сигурно заради глобалната нестабилност напоследък, инициативата „Minerva“ тия дни е тема №1 из мрежата. И не става дума за публикации на конспиративни портали, сензационни медийни клоаки, целящи шок и ужас, или дори влиятелни, но на ръба на легитимността места като Уикилийкс. Погледнете само в „Гардиън“! „Пентагонът се подготвя за масови граждански размирици“ – четем там.
Авторът на статията, д-р Ахмед Нафез, е международен журналист и специалист по темата за сигурността. В статията си той отбелязва, че изследователската инициатива „Minerva“ е стартирала през 2008 г. – годината на световната банкова криза – с цел да изследва по-целенасочено социалните, културни, поведенчески и политически сили в регионите по света, които са от стратегическо значение за САЩ.
Обществените науки и информационните технологии се хибридизират и военизират за разработки на „оперативни средства“, насочени към обществото, към мирните активисти и протестните движения. Търсят се (пък се и намират) какви ли не корелации в поведението на индивидите и заплахите за националната сигурност на Америка. „Minerva“ въвлича в дейността си и екипи, чиито членове не са винаги наясно в какво участват. Може би дори това понякога изглежда като разработка на нова електронна игра! Проектът определя „критичната маса“, повратната точка (tipping point) на социалните „заразоносители“ чрез изучаване на техните „дигитални следи“, за да ги замени с удобни и контролируеми имитации. Египетската „революция“ от 2011, изборите в руската Дума през 2011, нигерийската криза през 2012, размириците в парк Гези през 2013, а сега и Украйна – това са само част от шедьоврите сред разработките на „Minerva“. Един от най новите проекти на „Minerva“ е започналото миналата година изследване „Кой не би се превърнал в терорист и защо?“. Според него, разликите между мирните активисти и „привържениците на политическо насилие“ са твърде крехки, за да останат неизследвани.
Очевидно, не само алчността движи световния финансов елит. Има и по-могъща сила. Бих нарекла тази сила неистова омраза към човечеството, ако не беше толкова видно, че става дума за обикновен страх на простосмъртни от мъстта на други простосмъртни – същото това човечество, което започва да се досеща какво кошмарно близко бъдеще му се очертава.
Та, разсъждавайки върху особеностите на наемната, обслужваща параноята на шепата свръхбогати социология, няма как да не се запитаме работи ли и някоя българска шайка социолози за „Minerva“? Работи ли?

Новият цифров дневен ред | Култура – Брой 22 (2901), 13 юни 2014

Европейската комисия прие Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за Политиката по отношение на интернет и управлението му, в което са очертани основните насоки в новата общоевропейска концепция за бъдещия модел за управление на интернет, който Комисията планира да представи в завършен вид през 2015 г.
Коментирането на подобни евродокументи е, на пръв поглед, напълно безсмислено занимание, но изпод мъглявата реторика на обещанията и дежурните демагогски клишета за „иновациите, растежа, търговията, демокрацията и правата на човека“ се крият съвсем реални проблеми, касаещи съвсем реалните ни свободи. Все пак, иде реч за жива и развиваща се система – интернет, и за една процъфтяваща икономика – интернет икономиката, а оползотворяването на потенциала на тази икономика би трябвало да продължава, без непременно това да е в ущърб на достъпа на нас, обикновените потребители, до съдържанието, продуктите и услугите, а и на възможността да определяме, от своя страна, достъпа до собствените си лични данни, които споделяме.
Какво може да се каже отсега за новия европейски цифров дневен ред (14 години след провалилия се Лисабонски дневен ред) в обстановка на небивал евро- и кибер-скептицизъм заради зачестилите напоследък разкрития за мащабни програми за наблюдение и покушения над личностните свободи в интернет?
Могат да се изброят основните положения на новата концепция за управлението на интернет и така да се маркират някои отправни точки.
Принципният подход. Подходът, препоръчван от Комисията за гарантиране на основните права и демократичните ценности посредством ясни правила и структури за управление, е обобщен още преди 2 години под съкращението COMPACT. Това ще рече: „интернет като пространство на гражданска (Civic) отговорност, един (One) ресурс, управляван (…) с участието на различните заинтересовани страни (Multistakeholder) в подкрепа (Promote) на демокрацията и правата на човека, основан на солидна технологична архитектура (Architecture), доверие (Confidence) и (…) прозрачно (Transparent) управление“.
Един от проблемите, с които трябва да се справя този подход, е цензурата, която понякога държавите налагат посредством филтриране на интернет трафика по границите си, което е неоправдано дори по политически и регулаторни причини, защото води до нарушаване на целостта на интернет.
Рамка за съвместно управление. Световното икономическо и социално значение на интернет налага и необходимостта от участие на всички заинтересовани страни в бъдещото му развитие и глобално управление в условие на прозрачност, отчетност и приобщеност. Инструментът, с чиято помощ трябва да се постигне това, е Форумът за управление на интернет (IGF). Форумът беше създаден в резултат на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS), като идеята е управлението на интернет да става чрез поощряване на диалозите по конкретни проблеми в децентрализираната архитектура на интернет, а не чрез създаване на нови органи.
Глобализация на основните решения относно интернет. Интернет е ключова инфраструктура, функционираща добре и без структурен междуправителствен надзор, но винаги досега на ръба на легитимността на съществуващите договорености по управлението. Сериозен дял в този проблем има обвързаността на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA) с едно единствено правителство, американското. Това е наследство от миналото на интернет, пише в документа. И подлежи на промяна. За целта Комисията планира през 2014 г. да започне разработването на онлайн платформа, наречена Световна обсерватория за политиките по отношение на интернет (Global Internet Policy Observatory — GIPO) – световен онлайн ресурс, чрез който да се наблюдава разработването на политики, нормативни актове и технологии с цел да се улесни връзката между различните форуми и дискусионни групи, така че да се преодолее изолацията на някоя страна в определяне на политиките.
Тепърва предстои да видим доколко децентрализацията на подобно управление не е само ход в посока на още по-голям контрол, а претенцията му за тоталност – чиста проба тоталитаризъм.

Отличнички | Култура – Брой 21 (2900), 06 юни 2014

Миналата година Филипинската изборна комисия обявила, че ще проведе пробни избори в национален мащаб с цел да тества автоматизирано гласуване с машини на фирмата Smartmatic, но се е оказало, че това е невъзможно – нито е бил инсталиран софтуер за оптическите скенери на устройствата, нито продавачът, венецуелската Smartmatic, е имала лиценз от истинския собственик, канадския разработчик Dominion Voting Systems.

Вместо властите да разровят надълбоко и да обяснят защо е това нетърпение да се купуват 82 000 нелицензирани единици и вместо Smartmatic да бъде направо дисквалифициран, сключена е с милиони по-скъпа сделка.

Сега ще се върна с още десет години назад, когато венецуелското правителство купи чрез посредник за 300 млн. боливара 28% от консорциума Smartmatic, Bizta, CANTV (SBC) от собственика й Antonio Mugica специално за изборни цели. Скоро след това Smartmatic получава и първия си правителствен грант от $121 млн. Оттогава, без публични търгове, администрацията на Чавес е наляла във фирмата суми от порядъка на поне $131 млн. Все пак, иде реч за частна фирма с двама собственици, а не за държавна фирма! Внезапното забогатяване е логично последвано от амбиции за световна експанзия и през 2005 Smartmatic купува Sequoia Voting System за $16 милиона от De la Rue. През 2006 изборното фиаско в Чикаго, главни участници в което са Smartmatic и Sequoia, довежда до разследване от страна на САЩ на връзката на Smartmatic с режима на Чавес.

За да спре разследването, Smartmatic набързо продава Sequoia и чрез измами и подкупи продължава безпрепятствено да върти бизнес по света: Филипините, Боливия, Мексико са само някои от точките на тази експанзия и около всичките витае дъхът на съмнителна сделка. Защо ви занимавам с това? Защото България също е точка на тази карта.

На 7 май тази година в София между фирмите Сиела Норма и нидерландски филиал на фирмата Смартматик интернешънъл холдинг Б.В. – Нидерландия, е бил подписан консорциумът Обединение машинно гласуване – тъкмо навреме, за да кандидатства по обявената на 03.05.2014 г. обществена поръчка Наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г.

В медийната суматоха извън вниманието ни остана фактът, че на току що отминалите избори имаше и електронен вот. Той бе заложен в новия изборен кодекс още в края на миналата година, но поради липса на консенсус между зам.-председателя на Народното събрание и шеф на временната комисия за подготовка на кодекса Мая Манолова (БСП) и бившия председател на парламента и член на комисията Цецка Цачева (ГЕРБ), през февруари т.г. бе постановено е-вотът да остане експериментален до 2016.

Кога е бил проведен търгът по тази поръчка, след като участващият консорциум е бил регистриран на 7 май, а срокът за достъп до документи е бил до 17:00 на 07.05.2014 г., срокът за получаване на оферти пък до 14:00 часа на 08.05.2014 г.? За съжаление, не мога да открия подобна информация, но сигурно вече се досещате кой е печелившият. Поръчката е възложена на Обединение машинно гласуване по ускорената процедура на 13.05.2014 г.

Става въпрос за „скромната“ сума 172. 8 хил. лв. – наети са 100 машини, като 1700 лв. ще е наемът на едната. Цената при закупуване – не се смейте! – ще е 1000 лв. Става дума за устройство, несравнимо по-просто от обикновен таблет, осигурено с още по-прост софтуер! Сиела обаче отчитат резултат нула от експеримента – не за друго, ами нула били обажданията за проблеми с машината. И си пишат сами „отличен“.

Ще ми се да попитам фирмата-отличничка: кои точно са тези 100 секции, в които е била инсталирана иновацията? Къде точно е онагледен резултатът от експеримента? Но, като се замисля, това е дреболия, дребен детайл върху епичната картина на евровота у нас. Някой изобщо знае ли:

– колко са на брой секциите в страната (в т.ч. подвижните секции);

– колко са на брой избирателите в основните списъци, в допълнителните списъци, вписани в изборния ден;

– колко са на брой членовете на секционните комисии, застъпниците, наблюдателите?

Райна Маркова

Кой поръчва музиката | Култура – Брой 20 (2899), 30 май 2014

Интернет е най-масовото и евтино забавление, проблемите на интернет обаче, в това число мрежовата неутралност, си остават езотерика, интересуваща малцина – експерти по телекомуникационно право, адвокати и прочее капацитети. Така ще е до деня, в който масовият потребител установи, че интернет такъв, какъвто го е познавал – достъпен, евтин и богат на съдържание, вече не съществува. Напомням ви за изтеклата на 23 април информация за „новите“ правила за мрежова неутралност, които трябваше да бъдат гласувани и в които фигурираше странното условие за комерсиална целесъобразност и опасността от поява на дискриминация спрямо потребителите според тяхната платежоспособност. Една от идеите как да се предотврати това бе да се рекласифицира интернет като обществена услуга и да бъде регулиран именно като обществена услуга с нейната инфраструктура и възможност за обществен контрол.
Това няма как да се хареса на големите доставчици, които не са свикнали да се чувстват отговорни пред някого за качеството и цената на това, което предлагат.
Въпросът за неутралността на интернет обаче засяга всички ни, а озаптяването на големите доставчици е от компетентността на една държавна агенция в страна зад океана, която дори не крие, че е оръдие на лобисти. Говоря за Федералната комисия по комуникациите (FCC). Добре е да се знае в чии ръце е било и е в момента това оръдие, така че нека се върна малко назад.
През 2004 републиканецът Майкъл Пауъл, тогавашният председател на FCC, пръв предложи някакви насоки за поддържане на Интернет отворен. През 2005 агенцията прие тези насоки, но те си останаха просто нещо, с което доставчиците трябваше да се съобразяват, а не истински регулации.
Когато през 2008 медийният холдинг Comcast бе обвинен, че забавя трафика на потребители, ползващи BitTorrent, FCC, тогава ръководен от републиканеца Кевин Мартин, се опита да приложи тези принципи и порица Comcast, а Comcast после ги осъди. Просто на FCC не им беше в юрисдикцията да порицават.
После демократите победиха на изборите и FCC се сдоби автоматически с нов шеф, демократа Юлиус Геначовски, а той веднага се зае да превърне принципите на FCC в реално действащи регулации. Първите официални регулации за отворен интернет бяха приети в края на 2010.
Технологиите обаче междувременно се бяха изменили и новите безжични мрежи изместиха кабелните, а с това и правилата трябваше да третират мрежите по нов начин, като това остави възможност доставчиците да предлагат „бързия коридор“ като интернет услуга. Естествено, потребителите бяха недоволни от тези нови правила, а телекомуникационната компания Verizon побърза да осъди FCC, че надвишава властта си.
В началото на тази година апелативният съд в САЩ, подпиран крепко от Verizon, преобърна с хастара навън правилата на FCC под предлог, че не харесва законовата им основа, но все пак не отне на FCC компетенциите.
А през април демократът Уийлър, настоящият шеф на FCC, направи опит да пренапише отхвърлените през 2010 правила. Което и предизвика текущия дебат.
Какво да очакваме? Можем да си го представим дори само като вземем пред вид проучването на изследователския център Maplight.org за сумите, текли към 28-те конгресмена, подписали се срещу това конкретно предложение на FCC. Кабелните компании са били 2-3 пъти по-щедри от средното за всички членове на Долната камара, $11,651 към тези, които са на тяхна страна сега.
От своя страна, републиканците, подписали се срещу рекласификацията на интернет като обществена услуга, са получили средно 5 пъти повече от кабелната индустрия от средното за всички други в камарата. Забелязва се също, че петимата най яростни противници на идеята са републиканци също.
Друг интересен факт, забелязан от Maplight, е и този, че 29 членове на конгреса притежават акции в Comcast, което и нарежда тези акции сред най-популярната стока на конгресното тържище.
Страхът от това предложение се обяснява с дежурното „задушаване на иновациите“ и „пречка пред създаването на нови работни места“, но всъщност, „инвестициите“ на Comcast в джобовете на политиците са с цел поглъщане на по-малките компании и заливане на нета с тяхно съдържание.

Всеки със стила си | Култура – Брой 19 (2898), 23 май 2014

В очакване на новини за съдбата на мрежовата неутралност (вижте предпоследния брой), ще ви занимая с новини от света на цензурата.
Напоследък следим с особена тревога събитията в Украйна и страхът от информационно затъмнение някак по инерция е свързан с Русия. Не е нужно да се напрягаме за пример – случаят с Пуси Райът бе достатъчно натрапван медийно. Скорошните събития около социалната мрежа Вконтакте, чийто основател Павел Дуров напусна страната, подновиха тази лоша руска слава. Наскоро пък Путин одобри два закона. Единият е мярка срещу „неприличния“ език в изкуството, а според другия, собствениците на блогове с над 3000 посетители трябва да се считат за медии, подобни на вестниците, да се регистрират като такива, да се чувстват отговорни за информацията, която разпространяват, и да забраняват анонимните коментари. Някои западни медии отново нададоха вопли, че демокрацията в Русия дава на заден и се завръща тоталитарният съветски режим, задушаващ свободата на словото. Но нека се замислим: ако и първият закон да звучи нелепо, то вторият е резонен. Колко емоции и усилия хвърляме дори у нас, за да установим собственика на всяка една медия? Нормално е блогове, съществуващи като медии, да проявяват етичност към читателите си и да предоставят информация за спонсора (собственика) си. И още: начинът, по който Путин налага регулации, е практически безобиден. Може и да предизвика негодувание, но не е мащабно покушение над свободите в мрежата. Факт! Турция подхожда доста по-технологично и тоталитарно. Там неотдавна президентът Абдуллах Гюл одобри пакет от закони, които ще позволят на Председателството на телекомуникациите и съобщенията да блокира достъпа до интернет сайтове в рамките на четири часа от получаване на жалби за нарушения на неприкосновеността на личния живот. Също така, като част от тези мерки, пакетът съдържа и изискването хостинг компаниите да съхраняват цялата трафик информация в продължение на две години. Тоест, в Турция вече има не само сурова онлайн цензура, но и онлайн наблюдение. Въпреки това, зам.-министър-председателят на Турция Бюлент Арънч, цитиран от „Гардиън“, твърди: „Ние сме по-свободни и имаме повече свобода на печата в сравнение с много други страни в света „. Лошото е, че това е вярно.

Нека само погледнем какво става в Китай! Китайското правителство позволи на местна почва двойници на американските сайтове, забранени в страната: Alibaba, Baidu, Sina и Tencent. Sina е май най-популярният и то заради услугата си за микроблогинг Weibo, която доста често се появява и като доста необуздаема. Само че гигантската страна налага и гигантска цензура: наскоро Sina бе сериозно наказан от китайското правителство с лишаване от лиценз заради публикуване на порнография. Заради 20 статии и четири видео материала гигантът Sina се лиши от лиценз! Поуката е ясна: може да сте огромен, но не сте по-огромен от държавата. Alibaba съвсем по капиталистически може да продава повече от Amazon и eBay, взети заедно, но внимава да не прекрачи „тънката червена линия“ на държавните табута.

Накъде сме обаче без класиката в „жанра“ от САЩ! На американското правителство му хрумна тия дни една съвсем ненавременна, с оглед на скандалите около NSA, идея, която New York Times описа като „шофьорска книжка за интернет“. Всъщност, идеята не е нова и мрежа/паяжина писа за нея през 2011 като за „Национална стратегия за надеждни идентичности в киберпространството“ – една единствена и сигурна онлайн ID, която да се ползва за всичките онлайн услуги. Тогава тази идея бе посрещната от американските данъкоплатци с много въпроси: харчене на огромни суми в разгара на кризата с цел да се пести помненето на много пароли? Задължителна ли ще е тази услуга? Ще ли е свързана с биометрични данни? Кой е натоварен с изпълнението й? NSA? Е, да им е честито на американците – идния месец стартира пилотната програма на новата национална стратегия. Ще я тества Национален институт за стандарти и технологии, който има лошата слава, че одобрява стандарти, улесняващи NSA в шпионирането на нищо неподозиращи граждани. Бидейки привързани с белезници към тази своя интернет идентичност и дори към устройствата, които ползват, американците ще трябва да забравят завинаги за анонимността и да се радват на привилегиите на автоцензурата и притежанието на досие.

Оруел се върти в гроба | Култура – Брой 17 (2896), 09 май 2014

С това единствено изречение, което ползвам за заглавие, може добре да се опише ситуацията с мрежовата неутралност напоследък. Всъщност, „Оруел се върти в гроба“ е заглавие на документален филм на Робърт Кейн Папас от 2003-та, занимаващ се с проблем с още по-голяма давност – Закона за далекосъобщенията от 1996 на САЩ, концентрацията на медийната собственост, корупцията в политиката, както и с интересната роля, която Федералната комисия по комуникациите (FCC) има в разрастването на този проблем. Всъщност, тъкмо за FCC става дума сега. Тази американска държавна агенция е създадена по силата на Закона за далекосъобщенията от 1934, като нейният прототип е Федералната комисия по радиосъобщенията, а първоначалната цел – да регулира междущатските и международни радиокомуникации. С развитието на ИКТ дойде и нуждата от една нова агенция, която да обхване регулациите и на другите видове медии.
Покрай многото противоречия, с които е изпълнена дългата история на FCC, мрежовата неутралност заема особена роля заради особените претенции, които FCC предявява за юрисдикция над тази област. Може би първото по-сериозно отношение към мрежовата неутралност FCC показа през 2008, когато имаше оплакване срещу най-голямата кабелна компания в САЩ, Comcast, позволила си да ограничава скоростта на Internet, за да не могат потребителите да ползват програми за обмен на файлове. Тогава FCC дори не наложи глоба, само посъветва Comcast никога повече да не прави така.
Но това е минало. На 23 април изтече информация за „новите“ правила за мрежова неутралност, които ще бъдат гласувани до няколко дни. И които не са никак нови, а са същите, които FCC в лицето на настоящия си шеф, Том Уийлър, се опита да пробута през 2010 и които Съдът отхвърли, с тази разлика, че сега посегателството над мрежовата неутралност е жалко дегизирано като подкрепа на мрежовата неутралност. Какво точно предлага Уийлър? Три неща са, но обърнете внимание на третото:
1. Всички интернет доставчици трябва да поддържат прозрачност около всичката информация, касаеща политиките, които управляват мрежата;
2. Да не се блокира законно съдържание;
3. Доставчиците да не могат да действат по комерсиално нецелесъобразен начин, който може да навреди на Интернет, включително фаворизирайки трафик от свързан правен субект.
Сигурно се питате какво ли значи „комерсиално нецелесъобразен“ и приписвате озадачеността си на собственото си невежество в областта на правото. Всъщност, FCC се домогва до правомощия, които не му се полагат, с евтиния трик на мъглявите формулировки. Но тази мъглявост съдържа по подразбиране допускането, че има и „комерсиално целесъобразни“ действия и те са желани. Какви са те? Накратко казано, това означава да се позволи на интернет доставчиците да създадат „коридори за бърз достъп“ („fast lanes“), които да таксуват по-скъпо и с които да изнудват по-платежоспособните си клиенти. Така големите играчи в интернет ще плащат повече, но и ще избиват харчовете си на гърба на обикновените ползуватели, които ще ползват посредничеството им за достъп до една или друга услуга. Освен това, наличието на „бърз коридор“ предполага и наличието на „бавен“. В него ще се озоват всички онези непопулярни, респективно неплатежоспособни играчи и нови такива, които дори няма да имат шанса да се развият.
И така, това, което ще се случи в резултат на въвеждането на една нова дискриминация между „комерсиално уместно“ и „комерсиално неуместно“, ще е двойното таксуване на големите играчи, а бариерата, поставена изкуствено и нарочно пред новите начинания, ще предотврати автоматически всяка евентуална бъдеща конкуренция. Така Comcasts, AT&T и Verizon ще продължат да водят парада и както може да се предположи, финансовото си могъщество ще използват не за да инвестират в подобряване на услугите, а в превръщането им в шпионски инструменти, обслужващи властта.
Ще завърша с думите на Mikko Hyppönen, главния директор по изследванията във финландската F-Secure, които той произнесе на глобалната конференция CeBIT през март:
“САЩ третират интернет така, както би третирал някоя своя колония.”

Относно табуто | Култура – Брой 16 (2895), 25 април 2014

Доста шум се вдигна покрай злоупотребата с лични данни, станала видна, след като ЦИК направи възможно всеки да провери в интернет дали името му фигурира в подписките за европейските избори.
Далеч по-важният проблем бе новият състав на Комисията за защита на личните данни, тази същата, отговорна да попаднем в подписките. Това, че част от новопредложените членове на Комисията се оказаха политически обвързани, а друга – неотговарящи на закона, а също и безцеремонността, с която парламентът гласува на извънредно заседание състава, бяха достатъчна причина за медийно цунами.
Медийно цунами не се случи, макар да лъсна и реалната причина на внезапната подмяна – отказът на предишния състав да даде пълен достъп на Кооперативна търговска банка до регистъра с данните за гражданското състояние на всички българи заради нуждите на проект, който КТБ изпълнява. Всъщност, ако КЗЛД изобщо някога е имала късмета да влезе в новините, то все е било по повод някое „извънредно заседание“. Едва ли някой помни, например, как точно преди 9 години Министерският съвет изненадващо одобри проект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Под формата на закони тогава бяха пробутани няколко тежки табута над достъпа по официален път до информация от обществена важност. Проектозаконът тогава се оказа извън всякакъв публичен интерес и обсъждане. Дори самата КЗЛД с нейните предложения бе пренебрегната за сметка на авторите на проекта, МВР и Министерството на финансите.
Но какво изобщо знаем за КЗЛД? Комисията е един от странните плодове на опита да бъде приложен acquis communautaire у нас и на предприсъединителното преструктуриране на администрацията ни. Изграждането й стартира като проект по ФАР през 2002 и е струвало дотук немалко на държавата. Извън всеки спор за целесъобразността на този властови орган обаче, трябва да се признае неговата изключителна важност. Каква работа върши той? Официално, Комисията следи за това дали държавни институции и фирми събират и съхраняват личните данни съгласно уреждащите това закони (Закон за статистиката, Закон за данъчната администрация, а напоследък и Закон за съхраняването на трафичните данни и т. н.). Кой ръководи комисията? Ръководството й е с мандат 5 години и се е сменяло 3 пъти от 2002 г. насам, което поставя въпроса защо трябваше да мине толкова време след изтичането през декември 2012 г. на предишния мандат, за да се сети изведнъж парламентът за нови назначения?
Но каква все пак е процедурата, по която се достига до данни? Не е както проф. Михаил Константинов каза пред медиите: всеки може да отиде да си вземе цяла торба данни след вота. Не е дори частната търговия с данни. Но за да търси нещо човек с цел да го изучава, трябва да знае името му или поне да подозира, че то съществува. Ето защо много малко от нас знаят за понятието „администратор на лични данни.“
Ако сте малка партия, голяма банка, бивш съсобственик на медийна империя или просто олигарх, вие можете официално да се превърнете в администратор на лични данни и да получите достъп до такива по най-легален начин, описан в закона. Ако сте журналист обаче и се опитвате да съберете данни за финансовото и имотното състояние на министър, депутат, магистрат или висш администратор, да съберете сведения за съдебни, граждански и административни дела или за финансовата ревизия на някоя фирма, ще ви е малко трудно – ще ви откажат заради нерегламентиран достъп до „лични данни“. А ако пропуснете да поискате разрешение, може да бъдете глобени от 10 хил. до 100 хил. лв. Ако сте обикновен гражданин и просто поискате да разберете каква информация събира за вас държавата или да си видите досието, може да ви сполети същото. Просто навсякъде гъмжи от „личните данни“ на всякакви други лица, били те самите колекционери на данни – освен вас.
Сигурно вече се питате какъв е поне начинът да се установи официално кои са администраторите на лични данни? Това е въпрос на въпросите! Ами, невъзможно е! На сайта „за милиони“ на Държавна комисия по сигурността на информацията ще се натъкнете на поредната гавра, наречена Електронен регистър на Администратори на лични данни. https://212.122.176.6:8081/…/rejectedPublicRegisterList)
Не посещавайте този линк! Браузърът ще ви предупреди за неизправен сертификат за сигурност!

Кървящо сърце | Култура – Брой 15 (2894), 18 април 2014

Нова истерия за края на интернет разтърси мрежата, когато разработчиците от частната фирма Codenomicon откриха особено рафиниран бъг в самото сърце на мрежовата сигурност, застрашаващ комуникацията между сървърите на ниво Transport Layer Security (сигурност на транспортния слой), считано досега за непроницаемо. Този път името на заплахата е Heartbleed. Съставено е от името на TLS приложението „Heartbeat“ и „bleed“ („кървене“ или „изтичане“ на английски). Българските коментари на заплахата са в обичайния си, достъпен само за една тясна аудитория стил, но доколкото Heartbleed засяга и обикновените потребители, струва си всеки опит за обяснение на случващото се.
Всъщност, Heartbleed има потенциала да се превърне в истинска катастрофа. Поне такива са авторитетните мнения на Електронна граница, Арс Техника и на криптографа Брус Шнайер.
Според популярния британско-американския блог за технологични новини Mashable, най-отчайващо в случая е, че този проблем е наистина технически – „много технически“ – и поради това крайно сложен за долавяне от нас, редовите потребители. А ние сме толкова по-засегнати, колкото по-затруднени сме поради техническия характер на заплахата да се предпазим сами. Отговорността и инициативата по решаване на проблема този път е изцяло в ръцете на управляващия уеб услугите, които ползваме.
В какво точно се състои проблемът Heartbleed? В основата му е т. нар. криптиране. Идеята за криптирането се състои в това информацията, която искаме да изпратим от нашия компютър до някой приемник (друг компютър или друг сървър), да не може да бъде прихваната по трасето и разчетена от друг. Криптирането работи като таен език между двама души, който не звучи безсмислено единствено на тези, които имат копие от ключовете за дешифриране – потребителят, т.е. ние, и клиентът (уеб приложението или сървърът).
Протоколът за сигурност в интернет е т.нар. Secure Sockets Layer (SSL), а напоследък – споменатият вече Transport Layer Security (TLS). Най-популярният начин да се достави SSL/TLS функционалност към уеб сайт е инструментът OpenSSL, тъй като най-доброто качество на отворения код е, че е приложим при най- различни уеб сървъри. И това не касае само обикновените уеб страници. Електронната поща, мигновените съобщения, маршрутизаторите и дори принтерите могат да използват OpenSSL и следователно да се окажат засегнати от новото бедствие. Това е повече от половината мрежа! Дори и никога да не сте чували за OpenSSL, вие го ползвате всекидневно и многократно. А какво би станало, ако OpenSSL имаше качеството да предоставя на трети страни тайните ключове на комуникация между вас и сървъра, чрез който си плащате данъците, изпращате снимки, водите бизнес кореспонденция и т. н.? Какво би станало, ако изведнъж те станат достъпни и за някой друг, който може да направи копие за себе си и да подслушва оттук нататък всичко, което съобщавате на този сървър? А какво би станало, ако това е неоткриваем недостатък? Ето това е Heartbleed. И тази опасност дори не е нова. Тя действа от 2011. Дори и да има решение за проблема (а то вече има, макар и не съвсем просто), пораженията, случили се до момента, в който мярката бъде взета, си остават непоправими.
Естествено, имаше питания дали всезнаещата Американска агенция за национална сигурност е знаела за Heartbleed. Даже Агенция Блумбърг взе, че публикува разкрития,че NSA не само е знаела от поне две години, но не е давала гласност на проблема, за да се възползва от него и да събира чувствителна информация. Имала е даже намерение да държи знанията си в тайна колкото се може по-дълго, уж в името на националната сигурност. След като първоначално е отказвала коментар по въпроса, на 11 април NSA внезапно е отрекла, че има нещо общо с Heartbleed. Само дето е отдавна известен факт това, че NSA непрестанно „ловува“ за подобни бъгове с цел да шпионира гражданите. Отдавна се е изтъркало и дежурното им оправдание, че го правят в името на сигурността – от тероризъм, та до битова престъпност – на тези същите граждани. Само дето е близо до ума на всеки, че наличието на дефект в защитата на каквото и да било не може да служи в защита на никого по никакъв начин.