Честито! | Култура – Брой 20 (2812), 24 май 2012

На 16 май уважаваният британски сайт за технологични новини The Register докладва, че третият по големина рекламодател в САЩ, General Motors, спира да рекламира в социалната мрежа Facebook „заради липсата на ангажираност” от страна на компанията. Става дума за отклоняването на $10 милиона, които на фона на $1.1милиарда, постъпващи годишно в бюджета на социалната мрежа само от реклама, не изглеждат фатална загуба, но са достатъчен повод за тревожни въпроси и оживени дискусии: дали репутацията на Facebook ще си остане ненакърнена?
„Facebook има добри показатели за растеж, но реално претърпя поражение в две области – в рекламните формати и рекламните мишени“, коментира Лари Ким, основателя на Wordstream, една доста успешна компания за рекламен софтуер, за The Register.
Мултимедийните банери са всичко, на което разчита съблазънта на рекламата от случайно преминаващия потребител, а според Лари Ким, рекламите на Facebookса отегчителни. И тъй като тези реклами не са в състояние „да доставят богато изживяване” на потребителя, те са обречени на провал.
Facebook пропуска мишени! Каква драма! И това приположение, че една социална мрежа по подразбиране държи на мушка потребителите си, колекционирайки от самото начало демографските им данни (възраст, пол, местонахождение). Няма по-добро място за насочване на рекламните изстрели от социалните мрежи исе очаква тъкмо там те да са най-релевантни и неустоими, но ето че, вместо да се превърне в неумолима рекламна гаубица, Facebook подлага на риск инвестициите на рекламодателите си, а и своята собствена репутация на печеливша компания. При положение, че около 86% от приходите му са от реклами, въпросът дали Зукърбърг продължава да има амбиции в рекламата е логичен. Но ако наистина амбициите на Зукърбърг не са в рекламата, къде са тогава? Може пък единствената му амбиция е, както сам често казва, „да свързва хората”?
Внимателният тон на статиите в The Reg ме отказват от идеята да подхвърлям в коментарите линкове към статии на тема “government data mining” или конспиративни теории за първите няколко финансови инжекции, получени от колежанския проект Facebook на времето. Като например едни $500 000 от бившия изпълнителен директор на Paypal Питър Тийл, който, освен че е радикален консерватор, е известен и като автор на анти-мултикултуралистката книга „Митът за разнообразието”. Или за $12.7 милиона, дошли от Accel Partners, чийто мениджър Джеймс Брейър е бивш председател на Националната асоциация за рисков капитал и член на борда с Гилмън Луи, изпълнителен директор на In-Q-Tel, фирма, основана от Централното разузнавателно управление през 1999 г., тясно специализирана в „технологията за добив на данни“.
И това не са просто колежански митове, циркулиращи из блогосферата. С най-новите си законотворчески напъни американското правителство остави извън всяко съмнение подозрението, че шпионира гражданите си. И ако компании като Facebook се занимават с т.нар.” добив на данни” за големите компании, то милиардите, които печелят от тази си дейност, явно съвсем не могат да са гаранция, че не го правят и за правителството.
В условията за ползване на Facebook изрично пише, че всичко споделено от вас може да бъде ползвано по всички възможни начини от компанията, но освен това, „с цел да ви достави по-персонализирано изживяване”, Facebook събира информация за вас от други източници – вестници, блогове, чатове, други потребители на Facebook. „Ползвайки Facebook, вие се съгласявате личните ви данни да се обработват в Съединените щати.” „Персонализирайки” така отношенията си с ЦРУ, няма как да сме самотни.
Всъщност, да не ставаме параноици. Започнах да пиша този текст в навечерието на излизането на Facebook на фондовата борса, така че постъпката на General Motors може да бъде изтълкувана чисто и просто като предумишлен опит за повлияване на първичното публично предлагане на акциите на компанията, а не толкова като лоша тенденция в бизнеса й. И ето че днес не ни остава нищо друго, освен да честитим едновременно на Зукърбърг новия публичен статут на компанията му, рождения му ден и брака му.

Да се защитаваш | Култура – Брой 19 (2811), 18 май 2012

Вярно е, в мрежата понякога се чуват и добри новини: ту Нийли Крус ще се произнесе за АСТА като за политически провал, ту ще се приеме някой локален закон в полза на мрежовата неутралност или ще се чуе отчетлив призив от страна на висша институция за разхлабване на глобалната копирайтна хватка .
Но е вярно също и, че тези хубави новини се случват някак епизодично и непоследователно на фона на несекващия порой от преливащи една в друга тревожни новини. Нека припомня в резюме серията, завъртяла ни ума от есента насам:
– мерки, взети с цел следене на гражданите в САЩ (приетият наскоро от Долната камара CISPA и очакващият осъвременяване CALEA,);
– мерки с цел атакуване на законодателствата на чужди държави (ТРР и АСТА);
– глобални мерки за контрол над мрежата на инфраструктурно ниво (SOPA/PIPA), след които свободата на словото и всеки опит за опозиция ще бъдат немислими в планетарен мащаб.
И това са само новини от областта на закона. Технологичните новини съвсем разбираемо достигат до вниманието ни постфактум. Ако изобщо достигнат. Вече е ставало дума за европейската платформа COPIS http://www.kultura.bg/bg/article/view/18938, тази централизираната база данни, която ще бъде изградена (в случай, че вече не е), за да съхранява нашите онлайн досиета в улеснение на всяка една институция, която ги пожелае. Отскоро пък знаем и за новата база, която NSA строи в американския щат Юта, с подобна, ако не и още по-амбициозна цел.
А технологиите са важни, защото, както казва посетилият наскоро България известен интернет-скептик Егений Морозов, дори войната с тероризма да приключи, инфраструктурата за надзор, която тя е изградила, дълго ще стои на мястото си и ще работи. Въпросът е: за кого? И в името на какво?
Промените в мрежата напоследък са от такъв мащаб и от толкова области на човешката компетентност, че е вече непосилно за обикновен, зает с живота си гражданин да ги проследява и осмисля последствията им, камо ли да се защитава.
Напук на всеки песимизъм, обаче, трябва да кажем, че интернет никога не е бил по-интересно и даващо възможности за промяна място. Верижните бунтове през изминалите година-две, като се почне от страховитата Арабска пролет и се свърши с текущите размирици на Болотная площадь в Москва, потвърждават на живо теорията, че властовият баланс е възможно да се измести в полза на гражданите благодарение на все по-активното и синхронизирано ползване на социалните медии и мобилната връзка в ущърб на засиления надзор от страна на корпорации и държава.
Наскоро в Червената къща се състоя дискусия с Евгений Морозов, озаглавена именно така:“Ще освободи ли интернет света?”
На нея бяха изложени вече познати ни от статиите му тези – за клопките, които крие прогресът в областта на комуникационните технологии, придружен от прогрес в областта на надзора; за двойствената роля на САЩ като демократизираща сила, но и като поддръжници на авторитарните режими; за опасността от изпадане в киберутопии (макар за много от нас това да е вече немислимо).
Особено ценно ми се стори мнението на Морозов за риска, който феноменът Anonymous напоследък привнасят в и без това рискованата ситуация.
Според Морозов, основният ефект от атаките на Anonymous е не толкова освобождаващ, колкото подриващ свободата, даващ повод на правителствата да инвестират още пари и усилия в онлайн надзора, понякога дори и с поддръжката на интернет потребителите.
Явно неуловимостта и неуязвимостта в мрежата, произтичащи от дезорганизираната анонимна дейност, трудно се съчетават с почтените каузи и с отговорността, а оттам и с добър краен ефект за обществото.
Но ако трябва някак да се обобщи важността на това да се съпротивляваме и защитаваме, бих ползвала един току що публикуван във FB профила на издателство „Критика и хуманизъм” цитат от Фуко:
Аз съм оправомощен да се защитавам не защото съществуват закони и не защото съществуват права; моите права съществуват и законът ме уважава именно доколкото се защитавам. Правото е нищо, ако не придобива живот в защитата, която го предизвиква. И единствено защитаването е това, което валидно придава сила на закона.

Приятелски към подслушването | Култура – Брой 18 (2810), 11 май 2012

Въпреки ожесточения 7 часов дебат и предупреждението на президента Обама за налагане на вето, на 26 април оспорваният Закон за кибер-защита и размяна на разузнавателна информация CISPA бе приет в Камарата на представителите. Това е обяснимо – CISPA се радва на подкрепата и спонсорството дори на компании, отказали да подкрепят SOPA – Google и Facebook. А както вече стана дума, с приемането на CISPA обменът на поверителна информация за потребителите между интернет компаниите и правителството на САЩ ще стане напълно законен. Как това ще засегне гражданите? Според Джаред Полис, политик-демократ и бивш web предприемач, „позволяването на военните и на Националната агенция по сигурността да шпионират американците на американска земя върви срещу основните принцип на тази страна”. Най-малкото, бъде ли приет окончателно CISPA, интернет веднъж завинаги ще изгуби своето значение като гражданско пространство.
Един от често срещаните въпроси из мрежата напоследък е: CISPA по-лош ли е от SOPA? Отговорът трябва да започне с уговорката, че докато SOPA е насочен предимно към чуждестранни сайтове, CISPA е насочен срещу американците. В името на сигурността на американците. Всъщност, американците, и по-точно техните лични данни и кореспонденция, отдавна са предмет на подобни публично-частни обмени. Много доставчици на интернет услуги, като AT&T и Verizon, например, отдавна са в интимни отношения с властта, благодарение на което Вашингтон разполага със здравните, трудови, потребителски, банкови и каквито още се сетите досиета на милиони американски граждани. Всичко това досега се е случвало без дори съдебна заповед. И това дори не са първите опити за шпиониране на граждани от страна на правителството. Исторически погледнато, опитът на Националната агенция по сигурността в шпионирането на американските граждани надхвърля дори опита с интернет. Всички навярно са чували за проекта „Шамрок”. Започнал след края на войната през 1945 и продължил до 1975 г.,този мащабен проект на Агенцията по сигурността се е състоял във всекидневни курсове на куриер от седалището на Агенцията по сигурността във Форт Мийд, Mериленд, до Ню Йорк с цел получаване на запис на магнитна лента на всички международни телеграми до и от САЩ, от посолства и консулства, от частни фирми и отделни американски граждани. Това е практика, наследена от войната, продължила и в мирно време. И обърнала се изцяло навътре към територията на страната заради страха на президента Ричард Никсън от антивоенни демонстрации. През 1969 той се срещнал с управлението на Агенцията по сигурността, на ЦРУ и ФБР и ги упълномощил да прихващат лична кореспонденция, после е оттеглил пълномощното си, но неофициално следенето е продължило, благодарение на което в списъка със заподозрени американски граждани са се озовали и имената на певицата Джоан Бейз, д-р Бенджамин Спок, Джейн Фонда. Може като че ли спокойно да се каже, че нищо в Америка няма да се промени с CISPA, а просто ще продължи да бъде такова, каквото винаги е било. А ако законотворческите усилия напоследък са толкова големи, то е, защото развитието на телекомуникациите и компютърните индустрии правят следенето по-трудно от всякога.
И докато американците се питат ще бъде ли приет CISPA и какво ще последва, а ние преживяваме възкръсването на посттоталитарните си страхове, вече започват да се носят и слухове за натиска на ФБР над социалните мрежи, над доставчиците на интернет телефония и електронна поща с цел осигуряване на вратички за държавен надзор над комуникациите на гражданите в чисто технологичен смисъл.
И да, отново става дума и за законово обезпечаване. Спомняте ли си CALEA? Приетият през 1994 закон, наречен Комуникационна помощ при прилагане на закона (Communications Assistance for Law Enforcement Act), който в момента е приложим единствено към доставките на телекомуникационни услуги, трябва да се допълни така, че да е в сила и за Web.
Още през февруари 2011 главният съветник на ФБР Валери Капрони уведоми Конгреса, че е време web-базираните услуги да се настроят по-приятелски към подслушването (wiretapping-friendly).
Засега евентуалното бъдещо разширение на CALEA се подкрепя от Apple и Microsoft (който притежава Skype и Hotmail). Google, Yahoo и Facebook още мълчат по въпроса.

Закон и безредие | Култура – Брой 16 (2808), 27 април 2012

В предишната колонка споменах за Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP) и Закона за киберобмен на разузнавателни данни и защита CISPA , както и това, че тези две новости в глобалния законодателен пейзаж са съвсем неприемливи от гледна точка на гражданските свободи в мрежата.
Какво се крие зад тези две нови абревиатури, например зад ТРР? Накратко, за по-неразвития южноамерикански и далекоизточен свят това е същото, което е АСТА за Европа и за по-силните азиатски страни – търговско съглашение, целящо да уреди отношенията им със САЩ. Подписано през 2005, ТРР дори не е ново, но причината едва сега да попадне във фокуса на медийното внимание е, че е минавало за относително незначително съглашение с по-слабо развити държави. Оттук става ясна и причината за особената му свирепост в сравнение с АСТА – от ниските локални правни стандарти в държавите, подписали го, от пълната липса на обществен дебат там, нежели на парламентарен контрол… В законодателствата на държави, като Малайзия, Перу или Виетнам, може да се инжектира буквално всичко, а нас тук в България това би следвало да ни интересува поне дотолкова, доколкото ни дава още една отправна точка за преценка на собствения ни потенциал като общество и то в ситуация, в която дори привикналата към високи правни стандарти Европа вече с труд се съпротивлява на делириумната алчност на Холивуд и неговите лобита.
Ето и някои конкретни детайли, очертаващи разликите между АСТА и ТРР.
1. Докато ACTA може да предостави на съответните органи в дадена държава властта да изискат от доставчиците на интернет идентификация на нарушител при определени условия, TPP ще установява твърда процедура, задължаваща към това.
2. TPP, за разлика от ACTA, ще осигурява технологична протекция на авторските права, без това изобщо да достига до вниманието на потребителите и съгласието им да се счита за необходимост.
3. При TPP наказанията за нарушени авторски права ще се съизмерват с тези на сериозните криминални престъпления.
4. ТРР ще изисква санкции за нарушения на авторското и сродните му права дори и когато няма пряко или косвено мотивация на финансова печалба, а страната на губещия (най-често обикновен потребител, съден от могъща компания) ще поема разходите по делото.
5. Докато ACTA позволява на подписалите страни свободата на изключенията в случай, че решат, че е уместно, ТРР изобщо не предвижда подобен балансиран подход.
А какво може да се каже за описвания като нова и още по-опасна версия на SOPA/PIPA Закон за киберобмен на разузнавателни данни и защита, т.нар. CISPA? На пръв поглед, CISPA, за разлика от SOPA/PIPA, дори не е насочен срещу пиратството, а има за цел улесняване на частните компании в споделяне с правителството на САЩ на информация за потребителите с цел предпазване от сайбър-заплахи. Тези законопроекти, обаче, споделят и някои прилики, макар и не точно в процедурните елементи.
Например, в случая на CISPA не става дума за черни списъци или блокиране на имена на домейни, а чисто и просто за снемане на отговорността от частния сектор при споделяне на потребителска информация с правителството. И тъй като става дума най-вече за защита от промишлен шпионаж от страна на чужди държави, като Китай и Русия, също както при SOPA/PIPA е ползван терминът „кражба на интелектуална собственост”.
Приликата е и в непрозрачния, труден за еднозначно интерпретиране език, на който са дефинирани и двата законопроекта.
Какво, например, значи „стоки и услуги, ползвани за целите на киберсигурността“? Един ваш Facebook статус никога не е писан, за да бъде ползван за целите на киберсигурността. Според CISPA, обаче, на Facebook статусите ви може да се погледне по различни начини, в това число и така, че правителството да е в състояние да изиска от Facebook или кой да е друг доставчик на информационни услуги достъп до всеки един от тях.
CISPA, чието гласуване в Конгреса на САЩ е насрочено за понеделник, 23 април, се радва на широката поддръжка и спонсорството на 105 негови членове и на 28 представители на частния сектор, между които Microsoft, Facebook, Intel, IBM, Oracle, Symantec, Verizon и др.

Интернет отесня! | Култура – Брой 14 (2806), 13 април 2012

Само в рамките на дни стана ясно, че имаме вече и подобрена версия на АСТА – новото многостранно съглашение Транс-Тихоокеанско партньорство (TPP), и на SOPA – новият Закон за киберобмен на разузнавателни данни и защита (CISPA). За тях обаче – следващата седмица, защото тази все още преглъщаме последствията от поредната 43-та среща на Интернет корпорацията за присвояване на имена и адреси (ICANN), която се състоя между 11 и 16 март в Сан Хосе, Коста Рика, и продължава да се коментира широко. Защо? Защото в този все по-прозрачен свят дейността на ICANN държи да си остане непрозрачна.
Не са никаква новост „плетеницата от конфликтни интереси”, както се изрази съвсем наскоро президентът и изпълнителен директор на ICANN, Род Бекстрьом за преобладаващия дух в организацията;нито това, че ICANN винаги е била и си остава финансирана от американското правителство частна организация с всички последствия от това за останалия свят; нито че останалият свят гледа изпод око на филантропията й, защото на всички вече е ясно, че ICANN винаги се е занимавала с едно – да „поставя търговски и финансови интереси в подходящия контекст” (пак по думите на Бекстрьом).
Относителна новост е, обаче, изискването на американското правителство към ICANN да затегне контрола за придържане към законодателството на САЩ в глобалното пространство на домейните, в това число и за по-строго спазване на законите за авторски права и защита на марките. Пиша „относителна новост”, защото това с локалното законодателство, прилагано в глобален мащаб, го чухме още през октомври, когато Stop Online Piracy Act (SOPS) надвисна над интернет, а през декември и PROTECT IP Act (PIPA).
По този повод се появиха много коментари, един от които и на сайта Computerworld. В статия, озаглавена „Конфискацията на домейни за нарушение на авторски права ще става глобална”, четем за обещанието на ICANN да се кооперира по-добре в глобален мащаб с агенциите за правоприлагане и с правителствата за борба с пиратството, което да направи възможно спирането на сайтове извън границите на САЩ. А също и че темата за борбата с пиратството била сред най-обсъжданите на тази среща на ICANN. Всъщност, това е малко подвеждащо твърдение. Точно за изземване на домейни ICANN не показва особена охота да говори.
„Има една важна точка, която трябвада се припомни,относно ролята на ICANN в изземването на домейни – ICANN няма такава роля по първоначален замисъл. ICANN съществува, за да координира системата от имена на домейнии технически да подсигурява това. Тя нерешавапроблеми, свързани съссъдържанието. ICANN нито ще наложи, нито ще предотвратиизземваненасайтове, нито би могъл. Тези решения се вземат от правоохранителните органи и правителствата, които те представляват. Ако не ви харесват законите на вашите правителства, работете вътре в легалната рамка, за да ги измените.” Това са думи на Джим Тренгроув, директора по комуникацията на ICANN. Всъщност, действителността е друга. С тревога, например, се коментира дори извън IT средите случаят с Bodog.com, един канадски сайт за онлайн залагания, чийто домейн бе иззет наскоро заради нарушение на закона в щата Мериленд. Акцентът в обвинението бе върху източването на финанси извън САЩ към Швейцария, Малта, Англия и Канада и промотиране в медиите на интернет залагането. Всъщност, изземва се домейн на сайт, действащ извън САЩ, хостван извън САЩ и дори чийто регистър е извън САЩ. Федералните просто са отишли в офиса на Verisign и са конфискували домейна.
Утре това може да се случи на всеки един сайт във всяка една страна и съвсем не е задължително да е хазартен, пиратски или порнографски. Какво е спасението? Граждански натиск върху законовата рамка и то изотвътре? При положение, че вече ги има TPP и CISPA? Или може би спасението е в криптоинициативи като bitcoin валутата (т.нар. цифрови пари, циркулиращи в система, независима от банковата), алтернативни darknets (тъмни, частни, тайни мрежи за р2р обмен) с тяхна собствена, алтернативна система от имена на домейни? Знаят ли политиците какви всъщност тъмни сили отприщва тяхната безотговорност и каква мрачна ера ни предстои?

Краят на една епоха | Култура – Брой 12 (2804), 30 март 2012

„Britannica спира да публикува своята дървена версия; ако сте незапознати, можете да прочетете за това в Wikipedia.” – така преди седмица шегаджиите от блога Techdirt съобщиха историческата новина – Encyclopaedia Britannica повече няма да излиза в печатен вид.
Всъщност, хартиената ера от бизнеса на Encyclopaedia Britannica Inc. приключи доста по-рано. Изпълнителният директор на компанията Джордж Кауц още през 2008-а даде гласност на намеренията на компанията да се съсредоточи върху проектите си онлайн и причината бе ясна – web със своята многофункционалност и нискобюджетност се оказа добра алтернатива за бизнеса. Как, обаче, се стекоха обстоятелствата в web за Britannica през изминалите годинии дали само добрата репутация и добрите намерения се оказаха достатъчни, за да бъде тя конкурентна на електронния енциклопедиен пазар, където вече процъфтява Wikipedia?
През 2008-а решението на Британика да се иновира доведе до проекта Britannica Webshare. Въпреки че бе относително достъпна, своевременно обновяваща се и залагаща на сътрудничеството, тази електронна версия на енциклопедията все пак се оказа прекалено късна, недостатъчно щедра и не особено радикална, за да има нужния успех. Сайтът на Britannica успя да вдигне трафика си чрез Webshare, но пък растежът в трафика на Wikipedia се оказа така чудовищен, че конкуренцията между сайтовете се оказа безпредметна.
Какви грешки допусна Britannica Webshare?
Първо, въведе дискриминация сред потребителите, поставяйки пред тях условия: “Тази програма е предназначена за хора, които публикуват с известна редовност в Internet, били те блогери, уебмастъри или писатели. Ние си запазваме правото да отклоняваме участието на всеки, който по наша преценка е неквалифициран.”
Второ, бранейки съдържанието си от случайната публика, Britannica Webshare не позволи на търсачките да индексират съдържанието й, а това я лиши от огромна посещаемост.
Трето, макар и вече допуснати до съдържанието, потребителите получаваха линк към пълната версия на интересуващата ги статия, но не и достъп до цялата Britannica. А що за енциклопедия е тази, която възпрепятства свободното и безпосочно ровене? Оказа се, че Britannica няма нищо против да се възползва в пълна мяра от отвореността на web, без да отвръща със същото. И докато тя правеше пестеливи опити да допуска до ресурсите си, Wikipedia с нейния отворен интерфейс вече бе успяла да обедини усилията на десетки хиляди ентусиасти – от обикновени ученици до академици, резултатът от което се оказа повече от задоволителен.
Няма нищо нелогично или лошо в това Britannica да държи на идентичността си и да отстоява на свой риск стила си. Публиката, обаче, състояща се предимно от жадни за бързо задоволяване на любопитството лаици, скоро даде да се разбере, че предпочита не обективната, поемаща отговорност за информацията в нея Britannica, а неутралната, анонимна, консенсусна и хаотична Wikipedia. Истината е, че много хора не биха прибягнали до услугите на Britannica за тривиална справка по някакъв въпрос просто защото не биха искали да изгубят и секунда в сблъсък с негостоприемния й интерфейс. Не би ги интересувало особено и „предимството”, че нейната база данни не е задръстена като тази на Wikipedia с излишна светска информация за любовния живот на звездите, поредния анимационен герой или с най-новите градски митове. Търсачката и без това отсява ненужното. От друга страна, за сериозна и задълбочена справка биха прибягнали не до енциклопедия, а до цяла библиотека.
И все пак, Britannica е силна марка. Разполагайки с повече от една база данни и предлагайки повече от една услуга, тя ще продължи да е институция и успешно да доминира с точността и коректността си в образователното онлайн пространство. Ще продължи да съществува и онлайн енциклопедията, която и в момента носи приход, макар и скромен, от абонираните за нея.
С хартиения предмет Encyclopaedia Britannica, обаче, е свършено. Свършено е с 32-томния, златнобуквен, тежащ 129 паунда и струващ $1,395 обект на лукса, с който средната класа в САЩ и Англия обичаше да украсява дневната си. Като се замислим, може би и със самата средна класа е свършено.

В 140 знака | Култура – Брой 11 (2803), 23 март 2012

В мрежата думите никнат като гъби. Ето една, която почти сигурно не сте чували, twitterview. Чете се „туитервю” и значението й едва ли се нуждае от особени пояснения: става дума за интервю в Туитър.
За времевите мащаби на мрежата, туитервюто, и в частност политическото, не е чак такава новост. И макар основоположник на жанра да е експертът Jay Baer, който през 2008 г. проведе серия подобни разговори със светила от социалните медии, озаглавена Twitter 20 (заради 20-те въпроса, задавани в продължение на 90 минути), жанрът нашумя именно покрай политиката и по-точно с интервюто, което Жорж Стефанопулос, телевизионен водещ от ABC News, направи на 17 март 2009 г. с кандидата за президент, сенатора републиканец Джон МакКейн и го разпита за икономическата криза и плана за спасение на Уолстрийт.
Какво е най-характерното за едно туитервю? Това е преди всичко стегнатостта. В Twitterима ограничение от 140 знака на всяка една от разменените реплики! Форматът задължава към краткост и яснота и интервюирания, и интервюиращия, което никак не е лошо от дисциплинираща гледна точка в задръстената с врява и каква ли не информация мрежа. Особено полезно може да бъде това в случая с политическите интервюта.
Понеже жанрът трябва да получи поощрение, ето някои елементарни, близки до ума правила за тези, които биха опитали:
#1: Бъдете сигурни, че избраният от вас обект интересува и другиго, освен вас;
#2: Направете предварителен контакт с него. Пратете му по email, например, информация какво очаквате от него; убедете се, че също ползва Twitter, че е достатъчно комуникативен и уточнете параметрите на срещата си.
#3: Изберете „хаштаг”, един или няколко, с който да етикетирате и опишете разговора си. Хаштаговете са думи или изрази със символа „диез” пред тях и представляват нейерархична мета-информация, улесняваща намирането на дискусията ви в базата данни на Twitter и след приключването й. Хаштаговете се индексират в търсачките и не е нужно да сте потребител на Twitter, за да четете дискусиите, проведени там.
#4: Туитчатът… Той е за предпочитане пред обикновения микроблогинг в Туитър, защото е леснодостъпен и не е нужно всеки път да добавяте хаштаг. Чатът го прави автоматично за вас. Хубавото на чата е и, че и други могат да следят дискусията на живо, както и вие да следите всеки ползващ същия хаштаг.
#5: Съобразете фиксираната дължина на въпросите и отговорите с техния брой. При положение, че ще са кратки, не е проблем да са повече. Например, 20 в рамките на час и половина, както при Jay Baer. Макар оптимумът да е десетина въпроса за 30-45 минути.
#6: Въпросите на вашето туитервю… Оставете публиката да ви помогне. Може би тя няма да има нищо против. Попитайте я предварително.
#7: Рекламирайте поне ден предварително събитието в социалните мрежи и другите комуникационни канали, които ползвате – Facebook, LinkedIn и т.н.
Защо занимавам аудиторията на ”Култура” с този жанр? Тази неделя, в осем часа вечерта, по инициатива на сайта „Отворен парламент – граждански гласове”, се случи първото политическо туитервю на български.
Прясно отзованият министър на икономиката ТрайчоТрайков отговаряше на въпросите на журналистката Полина Паунова, които засягаха такива актуални и чувствителни теми, като бизнес-форума в Катар, атомната централа в Белене, наличието или не на натиск от страна на олигархията, картелите и монополите в енергетиката, а също и това има ли или няма енергийна мафия в България.
Това интервю вече може да бъде видяно на много места в мрежата, но оригиналният линк към него е на профила на Паунова в Туитър.
Предметът на колонката мрежа/паяжина изключва коментари извън сферата на технологиите, затова ще се задоволя с коментар на въпроса на Полина Паунова, засягащ течовете на Wikileaks и съответно, отговора на Трайков:
Паунова: В смисъла на последния ви отговор – докладите за България, изтекли в Wikileaks, „жълта преса“ ли са?
Трайков: Ще мога да ви отговоря, когато съм убеден в тяхната автентичност.
Коментарът е: Г-н Трайков, в случай, че сте резервиран към българските версии на действителността и нейното проявление под формата на информационни течове, бихте могъл да попитате посланик Уорлик относно автентичността им.

За меда и калта | Култура – Брой 10 (2802), 16 март 2012

Web е кошер, а ние сме пчелите в него. За добро или лошо, той отразява собствената ни природа. Това, което се случва в него, е до голяма степен спонтанно и е редно да си остане такова и за в бъдеще.
Защо почвам с тази метафора? Заради едно събитие, имащо отношение към бъдещето на мрежата и свободата на споделяне в нея.
На 7 март 2012 във Вашингтон, окръг Колумбия, на 29-ата поред тържествена вечеря за връчване на наградата на National Press Foundation за най-добра американска журналистика изпълнителният директор на Google в периода 2001-2011 Ерик Шмид бе поканен да произнесе реч. В нея той се обърна към американските журналисти със съвета да прекарват повече време сред аудиторията си в Google Plus. И не за да рекламира тази Google услуга, а защото: “с информацията идва силата, със силата идва изборът”, а по-умните, информирани и способни граждани са тези, които трябва да задават и изискват по-отговорно поведение от всички останали, именно общувайки с тях.
Шмид сподели и представите си за бъдещето на интернет, събуждайки някои Star Trek реминисценции с описанието на холографски технологии, които ще позволяват на хората да „посещават” географски отдалечени места. Според него, скоро World Wide Web ще е нещо повече от свързани в мрежа машини. Той ще е мрежа от умове, въвлечени в глобално колективно съзнание в името на доброто, оцеляването и напредъка. Като пример за подобна колективна активност в името на доброто той посочи Япония по време на бедствията.
Шмид също така предрече, че тепърва милиарди бедни хора ще могат да си позволят за пръв път интернет връзка благодарение на смартфоните, пропускайки етапа на скъпите и неефективни стационарни dial up устройства и DSL линиите. Развитието на безжичните технологии ще им даде в ръцете направо суперустройства с мобилен интернет.
Това, освен че би дало възможност за относителен просперитет на много хора, би им помогнало също така да заобикалят държавната пропаганда и терор, както това стана в Сирия. Светът научи за случващото се там именно благодарение на web.
Но понеже интернет не е утопия, Шмид спомена и някои лоши страни на задалото се бъдеще, като дори призна своя собствен принос – развитието на филтриращите технологии, напредващо успоредно с разцвета на безжичните мрежи. Тъй като много правителства не могат да приемат възможността за загуба на огромната си власт, опасността за разпокъсване на web на отделни, санирани с помощта на цензуриращи технологии зони (Китай, например), или пък „балканизирането на web”*, поставя свободата на словото и възможността за комуникация в опасност.
Шмид предупреди за сериозната опасност да заживеем в общество, „което тихомълком ще трие нашите гласове, нашите мисли и култура”.
Да се абстрахираме, обаче, от желанието да обвиним Ерик Шмид, респективно Google, в демагогия. Все пак, при днешните технологии се оказва, че дори в Китай е възможна свобода на словото. Нека се съсредоточим замалко в случващото се у нас.
На 9 март министър-председателят ни направи поредния си предвидимо „непредвидим” жест, като заяви пред Народното събрание, че все пак ще внесе за ратификация скандалната АСТА. Едва ли има учудени сред нас. На никого не му се слушат празни обещания как точно ще гласуват ГЕРБ или как АСТА няма да промени живота ни, само веднъж да се ратифицира.
Като повод за филтриране на интернет у нас може да послужи буквално всичко. Опит да се узакони това безумие, например, вече бе направен със Закона за хазарта, който, вместо да предложи да се ползват банкови анализиращи системи за филтриране на нелегалните клирингови организации, наложи на доставчиците да филтрират трафика си. Всеки би могъл да си направи извода доколко грамотни са законотворците, писали този закон, и доколко изобщо целта му е опазване доверието на гражданите в хазартната система.
Медиите и особено web преливат от думи. Повече или по-малко филтриране няма да промени съотношението между пропаганда и информация, истина и лъжа тях. Ето защо е време да започнем да се разпознаваме чрез делата си и последствията от тях.
*“Balkanized web” – идиом, послужил на Карл Ауербах, TCP/IP инженер-ветеран и член на борда на ICANN, да опише нерадостното бъдеще на интернет, разделен на малки, не общуващи групи хора, които обменят трафик единствено помежду си.

Ползуваемост срещу сигурност | Култура – Брой 9 (2801), 09 март 2012

Още през януари компанията Google обяви, че възнамерява да опрости и уеднакви условията за ползване на всичките 60 услуги, които предлага. Сред тях са добре познатите ни Docs, Maps, Calendar, Gmail, Picassa, YouTube, G+, GoogleDrive.
Промяната е в сила от 1 март т.г. Благодарение на унификацията и комбинирането между отделните услугите, те ще станат още по-удобни и с по-богати възможности. Например, Google ще може да ни напомня, че закъсняваме за среща или събитие благодарение на базата данни за нашето местоположение, календара ни и информацията за актуалния уличен трафик. И това ще ни се дава безплатно, независимо от къде сме се логнали в Google. Това звучи иновативно и прекрасно, но съвсем не се приема с еднозначни чувства. Според Вивиан Рединг и някои френски пазители на неприкосновеността на личните данни онлайн, удобното на пръв поглед нововъведение поставя ползувателите на Google услугите в опасна ситуация и пред свършен факт. Нищо, че банерът с анонса за това нововъведение стоя на видно място в Gmail два месеца, за да може всеки да се запознае с него навреме и да вземе мерки.
„Ние знаем, че данните са кръвният поток за тези нови индустрии … но в същото време има някои основни европейски закони … които трябва да се спазват и, за нещастие, ние всеки път виждаме, че това не става и беззаконието взима връх.“ – това изказване на комисар Вивиан Рединг по повод нововъведението цитират всички медии тия дни.
Какви по-точно данни Google събира и очевидно ще продължи да събира за нас? Съгласно блога ACLU, Google разполага с нашите телефонни логове (запис на това кой кога ни се е обаждал, колко е продължил разговорът); Google също така си позволява да свърже продуктовите идентификатори на нашите устройства или телефонния ни номер с нашия Google профил. Естествено, Google събира информация и за нашата геолокация. Даже и при изключен GPS. Да не говорим за традиционни неща, като кукита, история на търсенията и т.н.
Има и нещо друго: Google вече може да променя и да показва тази информация на трети лица без изричното ни разрешение. Ако става дума за комерсиална дейност, това е досадно, но в реда на нещата. Все пак, ползваме напълно безплатно превъзходни онлайн услуги, редно е и доставчикът им да получи нещо в замяна.
Работата е там, че същата тази информация е на разположение и на компетентни лица от други области – федералните агенти в САЩ, например. Съгласно клаузата на така наречените „писма от органите за национална сигурност” (National Security Letter) на печално известния PАТRIOT Act*, с едно такова писмо, подписано от специален агент, ФБР може да упълномощи местния Федерален офис по всяко време да се осведоми подробно за нашия онлайн живот направо от доставчика ни на комуникационни услуги. И това – без съдебно одобрение, без да сме заподозрени в престъпление, без дори да знаем. Можем да се успокояваме с мисълта, че винаги сме били изложени на тази опасност, но пък интернет никога не е бил толкова полезен и интересен. Бихме могли също така сами да предприемем и някакви стъпки към безопасността си онлайн. Лично Google ни напомня най-елементарните от тях: редовен преглед за неоторизиран достъп и необичайна активност в профилите ни; редовно обновяване на антивирусните програми; смяна на паролата поне два пъти годишно и други подобни ритуали.
От полза е също да не се поддаваме на „фишинг”; да не споделяме много информация онлайн и да ползваме, ако не специализирана защита, то поне сигурна връзка (HTTPS при Google е по подразбиране). От помощ би било да заличим навреме историята на своите Google търсения. Линк към нея ще намерите в горния десен ъгъл на своя Gmail при настройките на профила. И естествено, да не отваряме много Google услуги едновременно – това определено би им попречило да си комуникират и прехвърлят данни зад гърба ни.
–
*The USA PATRIOT Act (познат като „Патриотичния акт“) е акт на Конгреса в САЩ, подписан като закон от Буш на 26 октомври 2001. Tова е акроним от Uniting (and) Strengthening America (by) Providing Appropriate Tools Required (to) Intercept (and) Obstruct Terrorism Act и означава Обединение (и) укрепване на Америка (с) осигуряване (на) подходящи инструменти (за) прехващане и препятстване на терористични актове.

Криптиране с обратен знак | Култура – Брой 8 (2800), 02 март 2012

Година след появата си, новата версия на иначе стария машинен език, на който световната web дължи хипертекстовата си структура, HTML5 не спира да буди страсти. Те са свързани с изгубването на копирайтното му целомъдрие, така да се каже.
Какво по-специфично има при HTML5, та да се стига чак до страсти?
Сигурно тези, които следят по-изкъсо технологичните новини, си спомнят, че HTML5 бе спряган като „унищожителят на Flash” поради новите елементи, позволяващи възпроизвеждането на мултимедийно съдържание в браузъра без нуждата от външни инструменти. А Flash е точно такава технология – за да гледате някой клип, вие трябва да имате инсталиран инструмента Flash player на компютъра си. Сигурно си спомняте и досадно честите покани за обновяване, показващи надеждността на този инструмент. Най-сериозният недостатък на Flash player, обаче, е не просто лесната му атакуемост, но и възможността за придобиване на контрол над атакуваната система. За тази странна взаимовръзка между уязвимост и проприетарност на кода вече стана дума миналата седмица и обяснението бе едно – контрол. Бидейки издание на Adobe, Flash се ползва от защитата на т.нар. ADEPT(Adobe Digital Experience Protection Technology), ненавистната Digital Rights Management (DRM) схема за контрол на достъпа до съдържание, заради която през 1998 в САЩ бе приет печално известният Digital Millennium Copyright Act (DMCA), криминализиращ създателите и разпространителите на технологии, предназначени да заобикалят технологиите за защита.
DRM се ползва от производители на хардуер, правоносители и издатели, които желаят да ограничат достъпа до цифрово съдържание с цел уж това да носи приходи на създателите на такова съдържание. Както всяка ограничаваща мярка, обаче, DRM по-скоро гарантира неудобства за потребителите и пречки пред създателите и иноваторите, отколкото нечий просперитет.
Ето че дойде ред да бъде инжектиран DRM и на HTML5. По чие настояване, мислите, става това? По настояване на всемогъщите Microsoft и Google и на една по-малка компания за доставка на видео до поискване, Netflix. Тези три фирми са предложили на организацията, отговорна за международните стандарти в мрежата, World Wide Web Consortium (W3C), модифицирана версия на HTML5 с цел установяване на “криптирани медийни разширения”.
Това, че Microsoft е привърженик на DRM, не учудва никого, Netflix пък не произвежда технологии, че да има отношение към кода, а просто се занимава с електронна разновидност на отдаването на видео под наем. Учудващо е, обаче, поведението на Google, който поне на думи минаваше доскоро за привърженик на отворения код, но очевидно не може вече да си позволи да върви срещу желанието на филмовите корпорации да държат под контрол дистрибуцията на съдържание в мрежата.
От The Register коментират, че няма нищо странно в това IT продавачи да приемат стандарти и да ги приспособяват към продукцията си, но проблемът в случая е, че три компании предлагат разширение, което да се приеме като всеобщ стандарт. Това е в сериозен разрез с принципа за неутралностна Консорциума.
А и замислете се как работи DRM: идентификация на четеца, автентизация и контрол на достъпа, вградени във всеки слой. Подсигуряване на входа и изхода, за да се знае, че нищо няма да бъде копирано.
Всеки HTML сървър ще идентифицира своите потребители, само и само, за да пресява достъпа до някакво защитено комерсиално съдържание.
Холивуд отново се изправя срещу реалността. И оправданието отново е, че всеки предпочита да гледа истински продукции пред видеа домашно производство на Youtube, а истинските продукции, както знаем, струват скъпо. Чували сме това оправдание много пъти и това, което никога не стана ясно, е защо Холивуд не пожела да се отнесе към разпространението на тези тъй скъпи свои продукти онлайн по начина, по който се отнася към разпространението им по телевизията. Сиреч, нищо ново за Холивуд по отношение на масовия достъп до продукцията му. Новостите са за нас, крайните потребители, и се състоят в безграничната възможност да бъдем шпионирани и контролирани.