Въображаем противник | Култура – Брой 31 (2910), 26 септември 2014

Sciamachy е дума с гръцки произход – идва от skia (сянка) и makhia (битка). Рядка дума, върнала се е в употреба през XVII век. Ползва се в смисъл на тренировъчен, фиктивен бой или конфликт с въображаем противник. Това бе първата дума, която написах в търсачка Google, след като замених с нея Altavista през есента на 2001 г. Съвпадение или не, но Google стана рязко популярна именно след трагичния септември на 2001 г. Спомних си всичко това покрай един скорошен разговор на Асанж с репортера Джон Симпсън от BBC, който Sky News и Russia Today също отразиха.
Джулиан Асанж, който от юни 2012 г. е доброволен затворник в посолството на Еквадор заради опасността да го екстрадират в Швеция по обвинение в сексуален тормоз, е решил да се възползва докрай от сложната ситуация и да пише книга. Тя ще е посветена именно на Google и ще разкрива отношенията на компанията с американското правителство и службите му за сигурност.
За тези от нас, които са наясно с технологията на Google, това едва ли е изненада, но Асанж сравнява компанията-гигант с „частна версия на NSA“. Потребителската информацията, която Google събира, съхранява и анализира с цел да предлага на рекламодатели и „други заинтересувани лица“, може да се сравни само с мащаба и същността на работата на Националната агенция по сигурността на САЩ и британската GCHQ. „Бизнес моделът на Google е шпионирането – казва Асанж. Повече от 80% от доходите на компанията идват от изграждане на досиета (потребителски профили) на хората, които го ползват, за да може да бъдат предвидени вкусовете и предпочитанията им, поведението им, а защо не и да бъдат моделирани те по вкуса на големите производители.
Но Google не само работи като National Security Agency или GCHQ; „на институционално ниво Google е дълбоко въвлечена във външната политика на САЩ“ – твърди Асанж. Google работи с NSA “по силата на договор, сключен поне от 2002”, казва още той за Sky News, но е „официално вписана като част от отбранителната индустриална база от 2009 г. Била е ангажирана със системата Prism, където почти цялата информация, събрана от Google, е на разположение на NSA“.
Всъщност, още след 11 септември 2001 всеки относително буден ум на тази планета си даде сметка, че светът се е променил и вече не web, не Internet, но нищо не е същото, само дето тогава все още никой не свързваше веселата нова търсачка с мащабната заплаха срещу обществото, която “войната срещу терора“ отключи.
Google си придава вид на егалитарна и вседостъпна, загрижена за приятните изживявания на потребителя играчка, която, освен че е много полезна и безплатна, ни забавлява ежедневно с игривите си пъстри doodles и всевъзможни екстри. Тя по нищо не прилича на “голяма, лоша американска корпорация”, каквато тогава беше Майкрософт с нейните безкрайни копирайтни претенции и компактно опаковани, но пълни с недостатъци продукти. Всъщност, Google се оказа също толкова лоша, голяма американска корпорация, закрепостяваща ни, но не с продуктите си, а с флуидните си вездесъщи услуги. Google просто „революционизира“ системата на закрепостяване. “Google сега се е разпростряла из всяка една страна, до всяка отделна личност с достъп до интернет”. Но се контролира единствено от собствениците си. Google притежава, но съвсем не в смисъла на поземлено, материално или дори нематериално притежание, а чрез компетентността да контролира достъпа до активи, притежавани от други… Обхвата и силата на тази власт усетиха първо тези, които си мислеха, че ще могат да печелят чрез Google adds – рекламиране през Google, но компанията е тази, която обира лъвския пай, а не примерно онлайн-издателите, публикували на сайтовете си реклами. Сигурно помните конфликта между медийния магнат Рупърт Мърдок и Google, а също и на чия страна бяха масовите симпатии.
Нейсе, бързо разбитата илюзия за равнопоставеност и възможност е това, което доскорошните привърженици няма да простят на Google. Зад гърба им компанията, която на 27 септември ще навърши 18 години, е имала и други, не чак толкова огласени и свързани с конкуренция на пазара „възможности“ – близост с държавните служби на САЩ. Какво ли още може „невидимата ръка“ на един не чак толкова въображаем конкурент?

Визия 2020 | Култура – Брой 29 (2908), 12 септември 2014

„Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция.“ – горе-долу с тези думи започваше един документ, просъществувал няколко часа в мрежата на 27 август на сайтa на Министерския съвет. Документът описваше „явната информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността“ и директната атака на „националните демократични ценности, дух и воля“, която Русия е предприела срещу нас. Документът се нарича „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“ и вече е достъпен в обновен (смекчен) вариант.
Съдържанието му обаче се придържа към няколкото оригинални „опорни точки“:
– Страната ни е дестабилизирана от възобновили се етнически напрежения и нови такива, предизвикани от емиграционната вълна, от сложната геополитически обстановка и от надигането на глобален терор;
– Страната ни е провокирана военно и икономически от хибридната агресия на Русия – съчетание от конвенционални, информационни, кибернетични военни похвати;
– Сложната ситуация отблъсква инвеститорите;
– Това са изпитания, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Членството в НАТО има положителен макроикономически ефект: интелигентен растеж и заетост, благоприятна инвестиционна среда, тласък на иновациите и изследванията, технологиите на бъдещето, особено в стратегическата сфера на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);
– Нужна е реформа!
Тук някой ще каже: Ама чакайте, страната ни е в реформа от 25 години! От 10 години е в НАТО и от 7 – в ЕС!
Да, така е. И даже ще ви цитирам „опорните точки“ от един друг документ отпреди 11 години – стратегическия анализ на икономическото и социално развитие на страната ни, направен от Съюза на работодателите в България съвместно с Центъра за либерални стратегии през 2003 за кандидат-членството на страната ни в НАТО:
– Събитията на 11 септември 2001 налагат изграждане на информационно общество, центрирано изцяло върху очакването за глобален тероризъм;
– Обществото и бизнеса са в ситуация на тотална несигурност;
– Несигурността отблъсква бизнеса;
– Това е изпитание, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Освен икономическо сътрудничество, Вашингтонският договор предвижда и научно сътрудничество, информационно и даже културно такова, като най-стратегическо, във висока степен „свързано със сигурността“, е информационното.
– Нужна е реформа!
Приликите са очевадни! Няма ги обаче резултатите. Въртим се в кръг. НАТО обаче няма пръст в тази работа. НАТО е просто глобален доставчик на услугата сигурност. Сигурно затова светът е станал толкова „сигурен“. Времето тече обаче. И ако преди 10 години въпросът дали тоталната несигурност и хибридната заплаха оправдават хибридната „услуга“, съчетаваща функциите на армия и полиция с тези на разузнавателни служби и оттам – неподлежаща на демократичен контрол, то в днешни дни дори не се допускат други съображения в диалога с клиентите на доставчика НАТО, освен корпоративните ползи. Ами погледнете само какво представлява инструментът investor-state dispute settlement, за който най-сетне се заговори у нас покрай опасността от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) – той очертава една паралелна арбитражна законова вселена, в която корпорации могат да съдят държави, но не и обратното, ако държавите случайно решат да защитават гражданите си. Какво означава това, ако не „подкопаване на интегритета на институциите и държавността“; и „директна атака на националните демократични ценности, дух и воля“?
Около членството ни в НАТО и ЕС се въртя цялата ни държавна политика от 1990 г. насам, реформираха се администрация и съд, изграждаха се информационни системи, инфраструктури, приемаха се закони, все под опеката на западни експерти и със западни пари. Защо Русия да е виновна? И което е по-важно – къде са резултатите?
Отговорността за тази провалена политика е до голяма степен на главното НАТО-лоби у нас – „гласът на българския бизнес“, корпорациите, които предпочитат в тристранния диалог с държавата да участва не гласът на гражданите, а дилърът на „услугата сигурност“, НАТО.

Все по-призрачно | чКултура – Брой 28 (2907), 25 юли 2014

Светът никога не е бил толкова отчайващо място. Това е свят, в който, благодарение на технологиите, нашата неприкосновеност не значи нищо. В същото време това е свят, в който безследно може да изчезне цял Боинг, примерно, и това да послужи като неопровержим casus belli. Пак благодарение на технологиите.
Сноудън беше този, чиито разкрития, публикувани в The Guardian и The Washington Post преди година, позволиха на света да узнае за съществуването на американската правителствена програма PRISM и че прихващането на трафични данни е много по-мащабно и много по-близо до определението „престъпно“, отколкото се подозира. Тъкмо благодарение на неговите разкрития разработчиците на софтуер би трябвало да са научили вече един важен урок – централизираните услуги са уязвими. Бъдещето е на децентрализираните.
И макар напоследък да е все по-трудно да гледаме в бъдещето с оптимизъм, не ни остава друго, освен отново да се опитаме да потърсим там инструментите за оцеляването си. Голяма част от информацията, която оставяме за себе си в мрежата, идва от ползването на класическите търсачки Google, Bing, Yahoo. Те имат алтернатива обаче – т.нар. децентрализирани търсачки (Distributed search engines). Това са търсачки, които, за разлика от класическите, имат за ядро не един централен сървър, а компютърна програма, която работи с всякакви операционни системи, а търсенето се провежда не от един портал, както е обичайно, а от локален уеб сайт, който се зарежда с помощта на програмата. Така работните операции (претърсване, извличане на данни, индексиране и обработка на запитването) са разпръснати по множество сървъри, които много трудно могат да попаднат под тотален контрол.
Първата такава P2P търсачка, наречена InfraSearch, е била създадена през 2000, а една от по-новите и препоръчвана от Сноудън е YaCy, пусната през декември 2003. Тя е дело на германеца Михаел Кристен, поддържа се от европейския отдел на Фонда свободно програмно осигуряване (FSFE) и се разпространява под лиценз GPL. Можете да я намерите на адрес http://yacy.net/
YaCy (от англ. Yet another Cyberspace, Още едно Киберпространство) има версии за всички операционни системи – Windows, Linux, MacOSX. По данни от 2011 г., основният програмен модул функционира на няколкото хиляди компютъра на участниците в YaCy-мрежата. Всеки участник в проекта в процеса на своето напълно автономно претърсване на Интернет функционира като сървър, който анализира, индексира и складира резултатите от търсенето в общата база данни, наречена индекс, който е достъпен за всички ползуватели на YaCy на P2P принцип. Това значи, че колкото по-популярна става YaCy, толкова по-богата база данни и по-бърза и качествена работа може да се очаква от нея.
YaCy е с напълно, а не частично децентрализирана архитектура, с абсолютна равностойност на всички възли в мрежата и пълно отсъствие на централен сървър. Т.е. контрол над нея практически не може да се установи. Програмата може да работи в режим на търсене или като локален прокси-сървър (със суфикс *.yacy), индексирайки страниците, посещавани от потребителя, но игнорирайки инструментите за прихващане на персонални данни – познатите „бисквитки“.
Предимствата на YaCy са вседостъпност като време и място – винаги някоя част от мрежата работи; независимост от частните компании, борбите им за рейтинг и цензурата им. Програмата е с отворен код и се разпространява под безплатния лиценз GNU GPL. Освен това, YaCy сканира и страници от неиндексираните дълбини на уеб, които са недостъпни за претърсващите роботи на обикновените търсачки Google, Yahoo или Bing. YaCy може да работи и извън глобалния клъстер и така да бъде ползвана и в частните вътрешни мрежи на компаниите или в частните търсачки.
Недостатък са спамерите, които могат да задействат свои възли и оттам да излъчват спам. Също, поради дислоцираността на YaCy и незадължителната проверка на достоверността на резултата, търсенето отнема повече време.
Бързината и количеството на резултата зависи от количеството работещи възли. Този недостатък би бил преодолян, ако YaCy набере популярност.
Така стоят нещата в този нов, сумрачен, превзет от технологиите свят. Източниците на заплаха стават все по-призрачни. Все по-призрачни обаче стават и оръжията срещу тях.

Колонизирането на Европа | Култура – Брой 27 (2906), 18 юли 2014 Начална страница

В началото на тази година се навършиха 20 години от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия NAFTA – тристранната спогодба между Канада, Мексико и САЩ, важна годишнина, която мрежа/паяжина отбеляза, като цитира някои натрупали се с годините неприятни факти за истинската същност на NAFTA, и припомни, че NAFTA е нещо като лабораторен тест за разпоредбата ISDS[1] в международните търговски договори, дефакто инструмент за натиск над суверенни държави, защитаващи индустриите, здравеопазването, екологията, културата си от нахлуването на големите корпорации. „Корпоративният суверенитет над държавния” – така може да се опише с един слоган политиката на ISDS. Бе припомнено също и родството на NAFTA с TAFTA (Transatlantic Free Trade Area), което нас като европейци няма как да не ни засяга. TAFTA е по-често срещано у нас под абревиатурата TTIP, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, ползвана вероятно с цел избягване на сравненията с NAFTA.
Това партньорство вероятно скоро ще бъде подписано въпреки обществената съпротива, но всъщност, процесът по създаването му започна на 17 юни 2013 г. с една среща в Брюксел. Това разбираемо убягна от вниманието на медиите ни, а става дума за нещо с мащабите на СТО! Трансграничният оборот между ЕС и САЩ в момента е от порядъка на 2 милиарда евро на ден и по-голямата част от него се случва в интернет. Едно такова споразумение има потенциала да преодолее много пречки, особено пред цифровите и творческите индустрии, но има също и потенциала да създаде много нови.
Е, процесът по договаряне почти приключи – на 13 юли, след като срокът бе удължен със седмица, изтече времето за допитване до обществеността. То, според мен, мина доста формално и изобщо, през изминалата година ясно лъснаха приликите между NAFTA и TAFTA. Те са едно и също нещо – те са преговори уж за „свободна търговия“, но нямат нищо общо със свободната търговия, като се започне с това, че се провеждат при затворени врати и при пълна непрозрачност за обществеността. Тази непрозрачност в комбинация с масивната пропаганда не може да бъде наречена другояче, освен дезинформация. В мрежата, например, тия дни оживено се коментираха туитовете на американското посолство в Берлин, предлагащи грантове (Federal Assistance Awards) с размер между $5000 и $20000 на организациите, които биха произвели про-TAFTA/TTIP пропаганда от рода на: кратки документални филмчета за TTIP; турове за експерти-говорители на тема TTIP; създаване на Twitter профил по време на конференцията; дигитални постери; TTIP конференции, предавани на живо; онлайн дискусии по форумите на TTIP тема, сайтове, посветени на TTIP, и прочее „иновативен“ спам. И нито дума за безпристрастна дискусия за ефектите при евентуално сключване на това тъй противоречиво съглашение и най вече – за маниера, по който то се провежда. Като че ли тайното фабрикуване на авторскоправни и патентни закони и поставянето на корпоративния суверенитет над националния се превръща в стандарт; и в шумотевицата всеки взе, че забрави, че Европа не е Африка и не се налага да бъде спасявана с долнопробна ГМО храна, нито културно облагородявана с произвеждан на конвейер ГМО интелектуален продукт.
И все пак, имаше съпротива под формата на обществено допитване онлайн относно условията за защита на инвестициите и ISDS на TAFTA/TTIP. У нас също се направи опит за включване в това обсъждане. Движението „Солидарна България” подхвана на сайта си почина „Решавам аз, не корпорациите!“ именно с цел разясняване на уловките в мъглявите формулировки, даващи възможност на международните корпорации да заобикалят европейските съдилища. Доколко гласът на разума и на общественото недоволство е в състояние да надделее над гласа на алчността в ума на неколцина арбитри, ще стане ясно съвсем скоро. Макар че оптимистите едва ли са много – доктрините може и да се нуждаят от стероиди, преди да издъхнат, но корупцията е безсмъртна.

[1]investor-state dispute settlement, което в превод означава „уреждане на инвеститорско – държавни спорове“.

Сакрални неща | Култура – Брой 26 (2905), 11 юли 2014

Единствената ни (все още) работеща държавна електронна система, Търговският ни регистър, е перманентна бедствена зона, откакто съществува дори само като замисъл. Дължим много за това и на ГЕРБ в лицето на депутата Емил Радев (между другото, и автор на скандалната наредба за публично-частно партньорство), който реши от първия ден на 2012 достъпът до регистъра да е само срещу електронен подпис, т.е. не безплатен, а информацията в него – привилегия на малцина. Причината – зачестилите уж злоупотреби с лични данни.
Поводът да припомня Регистъра е прясната новина, че Правителството възнамерява да направи някои нови промени в Закона за търговския регистър съгласно изискванията на Директива 2012/17/ЕС на ЕП от 13 юни 2012 година с оглед на предстоящото взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри в единна европейска централна платформа. Административно улесняване на трансграничната стопанска дейност, гарантиране на прозрачността й и увеличаване на правната сигурност на сделките чрез използване на информационните и комуникационните технологии са само част от целите на нововъведението, най-стратегическата цел обаче на единния регистър (който е и един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“) е излизане от световната икономическа и финансова криза.
У нас адаптирането на информационната система на Търговския регистър към разпоредбите на директивата ще бъде възложено на катастрофално управляваната Агенция по вписванията, така че няма как да не се запитаме как точно тази система ще продължи да бъде поддържана неработеща и в същото време – интегрирана с европейската. Отговора няма да намерим в директивата и свързаните с нея документи, но пък бихме могли поне рутинно да се осведомим: кой ще финансира?
Съгласно текстовете в директивата, създаването, бъдещото развитие и поддържането на платформата и адаптирането на европейския портал за електронно правосъдие, който ще е и единната точка за електронен достъп, ще се финансират от общия бюджет на Съюза, а разходите за адаптирането на националните регистри, тяхното поддържане и работа ще се поемат от държавите членки. Възможността на националните регистри да събират такси също може да бъде използвана, като към обичайните такси се включи допълнителна такса с цел съфинансиране на платформата.
Техническите стандарти! Взаимното свързване на регистрите налага отчитане на техническите различия и вземането на технически мерки за координиране на националните системи. С преодоляването на тези оперативни обструкции е натоварена Комисията, поради което са й предоставени и изключителни правомощия на изпълнител.
Събирането на такси! Този проблем е свързан с предходния, доколкото техническите спецификации на системата за свързване на регистрите предоставят и възможност за извършване на плащания онлайн. Тук да ви припомня състоянието на родната разплащателна система-монополист ebg.bg.
Каква информация ще се предоставя?
Незабавно и безплатно ще се предоставя информация за единните идентификатори, имената и седалищата на търговските дружества, както и започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяване в несъстоятелност и заличаване от регистъра. А фирмените дела? Е, знаем, че с достъпа до регулирана информация и с разработката на регулаторни технически стандарти за този достъп на равнището на Съюза се занимава Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), а в пълния и окончателен текст на европейската директива за прозрачност, гласуван в европарламента на 12 юни 2013, си я има и дежурната клауза с още по-дежурното оправдание за зачитане на основните принципи, залегнали в чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който всеки има право на защита на своите лични данни. Не е ли перфектно? Защитавайки яростно едни граждански свободи, да можеш до безкрайност да ограничаваш други?
Но нека завърша с локални новини. Там пак някакво сезонно изобилие се наблюдава: преди дни в Държавен вестник излезе и Наредба за Търговския регистър за офшорните компании. Има предложение за създаване на регистър на офшорните дружества с участие в българската икономика, но информацията от него няма да е публична… Отново свян! Отново застрашени лични данни!

Секрети и секретари | Култура – Брой 25 (2904), 04 юли 2014

Войната срещу всяка една банка е информационна по подразбиране. Сигурно си спомняте как преди 6 години плъзнаха в интернет неверни слухове за предстоящия фалит на Първа инвестиционна банка, но ако тогава главният заподозрян бе web 2.0, то сега това е невъзможно – медиите са наводнени от „разкрития“ относно „технологията“ на създаването на паника. Вътрешният министър Цветлин Йовчев я описа така: масово разпращане на обезпокоителни SMS-и и мейли със съобщения за фалит на ПИБ през интернет и през мобилните телефони, както избирателно, към по-солидните вложители, така и на случаен принцип. Целта, поне на пръв поглед, е постигната – опашки пред банковите клонове. Май ситуацията по-скоро зловещо напомня 1996-та, отколкото 2008-ма. Толкова повече, че медиите ни услужливо дават думата на лица, говорещи за крайната необходимост от обвързващ заем от МВФ, (което си е евфемизъм за изпипан държавен грабеж – и то само няколко дни след истерията с КТБ и поставянето й под надзор и след като в продължение на една година Орешарски бе критикуван и заплашван с вот на недоверие тъкмо заради намерението да емитира нов дълг.)

И така: имаме, извън всякакво съмнение, криминално организирана атака, първо срещу една банка, после срещу втора; имаме явно заинтересовани, стремящи се да се върнат на власт; имаме съмнителен откъм компетентност, но креслив интернет активизъм, т.нар. „протестна мрежа“; имаме медии, услужливо разпространяващи слухове и злонамерени публични изказвания… В крайна сметка имаме и ДАНС, имаме и готов да лови престъпници вътрешен министър. И какво прави вътрешния министър Йовчев? Ами лови ги престъпниците! В Русе е задържан мъж от София, по прякор Чикагото, който се бил занимавал с компютри и който, представете си, бил публикувал на стената си във Фейсбук съмнителен статус за Валутният борд, който пада, идва инфлационния шок и после – еврото… Кой, ако не Чикагото, който освен всичкото бил приятел на Петното, ще е виновен за разпращането на съмнителни съобщения, а оттам и за зловещата ситуация в страната? Всъщност, Чикагото вече си е признал, че „опасният“ статус е цитат от статията „Валутният борд пада, идва инфлационен шок, после въвеждаме еврото“, която била публикувана в бургаския сайт „Под лупа“, а „Под лупа“ пък го били препубликували от блога „kolevm38”, който пък блог го бил препубликувал от автора му, журналиста Григор Лилов. Статията пък не била нито нова, нито дори от преди три месеца, а точно отпреди една година – на 27 юни 2013 г. , както сам авторът й обясни във „Фейсбук“ веднага след залавянето на Чикагото.

Няма и една причина, да бъде привикан авторът Лилов, нито препубликувалите статията му, защото няма никакво нарушение на закона, за сметка на това е много лесно да бъде изигран поредният евтин спектакъл с участието на Чикагото. Къде обаче е „заровено кучето“, какво прикрива спектакълът? Прикрива този, който е имал и продължава вероятно да има достъп до лична информация на състоятелните клиенти на банките. Защо ДАНС и министър Йовчев не съсредоточат вниманието си върху бившите кадри в своите ведомства, които макар и „напуснали системата“, не са и няма да напуснат океана от класифицирана информация в която тънат, благодарение на което и продължават сегиз-тогиз да се озовават забъркани в някой дискретен скандал?

Информация за информацията | Култура – Брой 24 (2903), 27 юни 2014

През лятото на 2013 г. гражданинът Роман Кендеров решава да потърси в Националния концесионен регистър информация за договора на „Дънди прешъс метълс“ в Челопеч.Мотивът му е обясним – съмнителна от екологична гледна точка технология и неяснота колко точно губи страната ни от концесията, включително и пропуснатите ползи от добив на мед, сребро и други редки метали, съпътстващи добива на злато. Кендеров установява, че на страницата на Регистъра липсват доста алинеи и както си му е редът, обръща се към МИЕ и Министерски съвет за останалото. През октомври получава отказ, след което завежда дело в Административния съд, София. През март т.г. съдът постановява договорът на „Дънди“ да получи публичност. Дни след обнадеждаващата присъда, Министерският съвет отказва да покаже договорите. Доводът – липса на обществен интерес. Да, но интерес у обществото трудно се поражда при липса на медиен такъв. Въпреки „липсата“ на интерес, това, което следва, са 600 искания на граждани към Министерския съвет за обнародване на договорите на всички концесионери: „Дънди“, „Асарел Медет“, „Елаците мед“. (В момента исканията са почти 800!). А съвсем наскоро, на 18 юни, Административният съд отново реши, че отказът на Дирекция „Правителствена информационна служба“ на МС да оспорва обществения интерес е несъстоятелен.
Въпросът чии интереси защитава правителството при концесионна такса 1-1,5% е реторичен – всеки би могъл сам да си отговори; какъв обаче е проблемът с Националния концесионен регистър? Със сигурност малко граждани се вълнуват от е-регистри и (в случая с НКР) че това е орган, съхраняващ досиетата по сделки с ценна държавна собственост, загубите за бюджета от която са милиарди. Кой обаче, как и кога е изграждал НКР? Каква логика следва той?
Налага се да се върна десетина години назад, към 2005-а, в обърканите предприсъединителни времена, когато течеше хармонизирането на законодателството ни с европейското и регистърната реформа бе в своя вихър. Тогава в медиите за пръв път от 1995 насам се бе появила новина, свързана с концесии: „МС прие Национална стратегия за развитие на обществените поръчки и концесиите“. Стратегията включваше в себе си изменение на съществуващия Закон за обществените поръчки, разработване на нов закон за концесиите и изграждане на национален концесионен регистър, в който ще се вписват всички договори за концесии, благодарение на който ще е възможно дори търгуване по електронен път „при спазване на принципите за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност на всички кандидати и недопускане на дискриминация и корупция“.
С много труд, но все пак откриваемо е, че стратегията е била изготвена съгласно препоръките на Европейската комисия и инициативата СИГМА, а помощта за реализирането й, както бе обичайно през този период, осигурена по действащата тогава Програма ФАР от Американска агенция за международно развитие, от Институт по публична администрация и европейска интеграция, от НПО-тата, браншовите и други организации, местни и чуждестранни.
И все пак, по каква логика работи концесионният регистър? Логиката (алгоритъмът) на един публичен регистър следва логиката на закона, а действащият в момента Закон за концесиите въведе една, меко казано, екзотична процедура на устно договаряне, наречена „състезателен диалог“. Каква документна следа оставя един „състезателен диалог“?
Има и още един проблем – приетият едва миналата година и вече пречещ Закон за публично-частните партньорства и все още неизграденият към него регистър. Очевидно отново се налагат промени в закона. Но как точно ще бъде осигурена еднозначността на закона (концесиите и обществените поръчки се вписват в понятието „публично-частни партньорства“) и как точно ще бъде организирана информацията в регистрите, и как гарантиран достъпът до нея?

Civium felicitate | Култура – Брой 23 (2902), 20 юни 2014

Минерва е древна римска богиня, покровителка на изкуствата, занаятите, търговията, отбраната, магията, а в наши дни явно и на социологията. На военната социология по-точно. Социологията е „на въоръжение“ отдавна и не е никаква тайна, че освен на божествената подкрепа, тази наука разчита и на благоразположението на финансовите институции и държавата. Интересното обаче е това, че американското министерство на отбраната е кръстило на нея правителствена инициатива за научни изследвания и моделиране на динамиката, рисковете и повратните точки за широкомащабни граждански вълнения в целия свят. Излиза, че гражданите, цивилните и невъоръжени граждани по целия свят по някакви си причини засягат американската сигурност и поради това са обект на изследване!
На сайта можем да прочетем, че всяка пролет екипът приема нови предложения и идеи от различни общности по интереси за опресняване на приоритетите за бъдещите университетски изследвания. Ето ги и някои от настоящите приоритети, които звучат малко абстрактно, но все пак иде реч за термини от висшата математика: Разпространение на маргинални вероятности и движения за промяна, Формация на маргинални вероятности и влияние, Групови идентичности, културни норми и сигурност, Мобилизация за промяна, Структурна динамика на разрушителните организации, Модели на обществената еластичност и промяна, Икономически принос за стабилността, Държавен принос за стабилността, Енергийни, екологични и ресурсни фактори за стабилност, Теории на властта и ескалация, Променящата се роля на държавата в глобализиращия се свят, Отвъд конвенционалната сдържаност…
Сигурно заради глобалната нестабилност напоследък, инициативата „Minerva“ тия дни е тема №1 из мрежата. И не става дума за публикации на конспиративни портали, сензационни медийни клоаки, целящи шок и ужас, или дори влиятелни, но на ръба на легитимността места като Уикилийкс. Погледнете само в „Гардиън“! „Пентагонът се подготвя за масови граждански размирици“ – четем там.
Авторът на статията, д-р Ахмед Нафез, е международен журналист и специалист по темата за сигурността. В статията си той отбелязва, че изследователската инициатива „Minerva“ е стартирала през 2008 г. – годината на световната банкова криза – с цел да изследва по-целенасочено социалните, културни, поведенчески и политически сили в регионите по света, които са от стратегическо значение за САЩ.
Обществените науки и информационните технологии се хибридизират и военизират за разработки на „оперативни средства“, насочени към обществото, към мирните активисти и протестните движения. Търсят се (пък се и намират) какви ли не корелации в поведението на индивидите и заплахите за националната сигурност на Америка. „Minerva“ въвлича в дейността си и екипи, чиито членове не са винаги наясно в какво участват. Може би дори това понякога изглежда като разработка на нова електронна игра! Проектът определя „критичната маса“, повратната точка (tipping point) на социалните „заразоносители“ чрез изучаване на техните „дигитални следи“, за да ги замени с удобни и контролируеми имитации. Египетската „революция“ от 2011, изборите в руската Дума през 2011, нигерийската криза през 2012, размириците в парк Гези през 2013, а сега и Украйна – това са само част от шедьоврите сред разработките на „Minerva“. Един от най новите проекти на „Minerva“ е започналото миналата година изследване „Кой не би се превърнал в терорист и защо?“. Според него, разликите между мирните активисти и „привържениците на политическо насилие“ са твърде крехки, за да останат неизследвани.
Очевидно, не само алчността движи световния финансов елит. Има и по-могъща сила. Бих нарекла тази сила неистова омраза към човечеството, ако не беше толкова видно, че става дума за обикновен страх на простосмъртни от мъстта на други простосмъртни – същото това човечество, което започва да се досеща какво кошмарно близко бъдеще му се очертава.
Та, разсъждавайки върху особеностите на наемната, обслужваща параноята на шепата свръхбогати социология, няма как да не се запитаме работи ли и някоя българска шайка социолози за „Minerva“? Работи ли?

Новият цифров дневен ред | Култура – Брой 22 (2901), 13 юни 2014

Европейската комисия прие Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за Политиката по отношение на интернет и управлението му, в което са очертани основните насоки в новата общоевропейска концепция за бъдещия модел за управление на интернет, който Комисията планира да представи в завършен вид през 2015 г.
Коментирането на подобни евродокументи е, на пръв поглед, напълно безсмислено занимание, но изпод мъглявата реторика на обещанията и дежурните демагогски клишета за „иновациите, растежа, търговията, демокрацията и правата на човека“ се крият съвсем реални проблеми, касаещи съвсем реалните ни свободи. Все пак, иде реч за жива и развиваща се система – интернет, и за една процъфтяваща икономика – интернет икономиката, а оползотворяването на потенциала на тази икономика би трябвало да продължава, без непременно това да е в ущърб на достъпа на нас, обикновените потребители, до съдържанието, продуктите и услугите, а и на възможността да определяме, от своя страна, достъпа до собствените си лични данни, които споделяме.
Какво може да се каже отсега за новия европейски цифров дневен ред (14 години след провалилия се Лисабонски дневен ред) в обстановка на небивал евро- и кибер-скептицизъм заради зачестилите напоследък разкрития за мащабни програми за наблюдение и покушения над личностните свободи в интернет?
Могат да се изброят основните положения на новата концепция за управлението на интернет и така да се маркират някои отправни точки.
Принципният подход. Подходът, препоръчван от Комисията за гарантиране на основните права и демократичните ценности посредством ясни правила и структури за управление, е обобщен още преди 2 години под съкращението COMPACT. Това ще рече: „интернет като пространство на гражданска (Civic) отговорност, един (One) ресурс, управляван (…) с участието на различните заинтересовани страни (Multistakeholder) в подкрепа (Promote) на демокрацията и правата на човека, основан на солидна технологична архитектура (Architecture), доверие (Confidence) и (…) прозрачно (Transparent) управление“.
Един от проблемите, с които трябва да се справя този подход, е цензурата, която понякога държавите налагат посредством филтриране на интернет трафика по границите си, което е неоправдано дори по политически и регулаторни причини, защото води до нарушаване на целостта на интернет.
Рамка за съвместно управление. Световното икономическо и социално значение на интернет налага и необходимостта от участие на всички заинтересовани страни в бъдещото му развитие и глобално управление в условие на прозрачност, отчетност и приобщеност. Инструментът, с чиято помощ трябва да се постигне това, е Форумът за управление на интернет (IGF). Форумът беше създаден в резултат на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS), като идеята е управлението на интернет да става чрез поощряване на диалозите по конкретни проблеми в децентрализираната архитектура на интернет, а не чрез създаване на нови органи.
Глобализация на основните решения относно интернет. Интернет е ключова инфраструктура, функционираща добре и без структурен междуправителствен надзор, но винаги досега на ръба на легитимността на съществуващите договорености по управлението. Сериозен дял в този проблем има обвързаността на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA) с едно единствено правителство, американското. Това е наследство от миналото на интернет, пише в документа. И подлежи на промяна. За целта Комисията планира през 2014 г. да започне разработването на онлайн платформа, наречена Световна обсерватория за политиките по отношение на интернет (Global Internet Policy Observatory — GIPO) – световен онлайн ресурс, чрез който да се наблюдава разработването на политики, нормативни актове и технологии с цел да се улесни връзката между различните форуми и дискусионни групи, така че да се преодолее изолацията на някоя страна в определяне на политиките.
Тепърва предстои да видим доколко децентрализацията на подобно управление не е само ход в посока на още по-голям контрол, а претенцията му за тоталност – чиста проба тоталитаризъм.

Отличнички | Култура – Брой 21 (2900), 06 юни 2014

Миналата година Филипинската изборна комисия обявила, че ще проведе пробни избори в национален мащаб с цел да тества автоматизирано гласуване с машини на фирмата Smartmatic, но се е оказало, че това е невъзможно – нито е бил инсталиран софтуер за оптическите скенери на устройствата, нито продавачът, венецуелската Smartmatic, е имала лиценз от истинския собственик, канадския разработчик Dominion Voting Systems.

Вместо властите да разровят надълбоко и да обяснят защо е това нетърпение да се купуват 82 000 нелицензирани единици и вместо Smartmatic да бъде направо дисквалифициран, сключена е с милиони по-скъпа сделка.

Сега ще се върна с още десет години назад, когато венецуелското правителство купи чрез посредник за 300 млн. боливара 28% от консорциума Smartmatic, Bizta, CANTV (SBC) от собственика й Antonio Mugica специално за изборни цели. Скоро след това Smartmatic получава и първия си правителствен грант от $121 млн. Оттогава, без публични търгове, администрацията на Чавес е наляла във фирмата суми от порядъка на поне $131 млн. Все пак, иде реч за частна фирма с двама собственици, а не за държавна фирма! Внезапното забогатяване е логично последвано от амбиции за световна експанзия и през 2005 Smartmatic купува Sequoia Voting System за $16 милиона от De la Rue. През 2006 изборното фиаско в Чикаго, главни участници в което са Smartmatic и Sequoia, довежда до разследване от страна на САЩ на връзката на Smartmatic с режима на Чавес.

За да спре разследването, Smartmatic набързо продава Sequoia и чрез измами и подкупи продължава безпрепятствено да върти бизнес по света: Филипините, Боливия, Мексико са само някои от точките на тази експанзия и около всичките витае дъхът на съмнителна сделка. Защо ви занимавам с това? Защото България също е точка на тази карта.

На 7 май тази година в София между фирмите Сиела Норма и нидерландски филиал на фирмата Смартматик интернешънъл холдинг Б.В. – Нидерландия, е бил подписан консорциумът Обединение машинно гласуване – тъкмо навреме, за да кандидатства по обявената на 03.05.2014 г. обществена поръчка Наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г.

В медийната суматоха извън вниманието ни остана фактът, че на току що отминалите избори имаше и електронен вот. Той бе заложен в новия изборен кодекс още в края на миналата година, но поради липса на консенсус между зам.-председателя на Народното събрание и шеф на временната комисия за подготовка на кодекса Мая Манолова (БСП) и бившия председател на парламента и член на комисията Цецка Цачева (ГЕРБ), през февруари т.г. бе постановено е-вотът да остане експериментален до 2016.

Кога е бил проведен търгът по тази поръчка, след като участващият консорциум е бил регистриран на 7 май, а срокът за достъп до документи е бил до 17:00 на 07.05.2014 г., срокът за получаване на оферти пък до 14:00 часа на 08.05.2014 г.? За съжаление, не мога да открия подобна информация, но сигурно вече се досещате кой е печелившият. Поръчката е възложена на Обединение машинно гласуване по ускорената процедура на 13.05.2014 г.

Става въпрос за „скромната“ сума 172. 8 хил. лв. – наети са 100 машини, като 1700 лв. ще е наемът на едната. Цената при закупуване – не се смейте! – ще е 1000 лв. Става дума за устройство, несравнимо по-просто от обикновен таблет, осигурено с още по-прост софтуер! Сиела обаче отчитат резултат нула от експеримента – не за друго, ами нула били обажданията за проблеми с машината. И си пишат сами „отличен“.

Ще ми се да попитам фирмата-отличничка: кои точно са тези 100 секции, в които е била инсталирана иновацията? Къде точно е онагледен резултатът от експеримента? Но, като се замисля, това е дреболия, дребен детайл върху епичната картина на евровота у нас. Някой изобщо знае ли:

– колко са на брой секциите в страната (в т.ч. подвижните секции);

– колко са на брой избирателите в основните списъци, в допълнителните списъци, вписани в изборния ден;

– колко са на брой членовете на секционните комисии, застъпниците, наблюдателите?

Райна Маркова